Ролята на администрацията за усвояване на средства от европейските фондове е ключова. Въпреки няколкостотното увеличение в програма „Конкуретноспособност”, размерът на усвоените средства е недостатъчен при условие, че по-голямата част от програмния период е мина, смята председателят на Българската търговско-промишлена палата.
Господин Симеонов, в условията на криза как работи българският бизнес?
Начинът и условията на работа в момента и в световната икономика, и в България ще се запазят такива за по-продължителен период. Не можем да говорим за някаква специфична криза, а трябва да говорим за променени условия на икономическа дейност. Причината за тази промяна е изострената конкуренция. Налице са два резултата: ще работим повече, ще получаваме по-малко. Това се отнася както за най-малката, така и за най-голямата фирма, засяга и най-квалифицирания, и най-неквалифицирания работник. Всеки трябва да си дава сметка, че това са условията, в които ще се работи. Трудно е да се дадат окончателни резултати за успешното преодоляване на най-острите моменти в кризата. Първите статистически данни от преработката на отчетите на фирмите за миналата година в изготвяне на нашата ежегодна класация топ 100 показва, че за фирми, които добре се справят с управлението, криза не е имало, няма и няма да има в обозримо бъдеще. Интересно беше, че по повод юбилея на един стопански деец Чилов от пловдивския регион намерихме едно интересно изявление на Атанас Буров отпреди 100 години, което потвърждава нашите виждания. Самият той казва за няколко бизнесмени, включително и по отношение на Чилов. Тогава също е имало кризи, не по-малко остри отколкото сега. Той казва „Защо няма лоша година и лоши печалби за Стоян С. Тевекелиев, за д-р Никола Чилов или за жена му Мара Чилова. По петдесет милиона на година печелят чиста печалба. В България, в бедна, малка, гладна България. Правят сапун, олио, кюспе, консерви, плодове, зеленчуци и парата вали."
Къде да търсим тайната за този успех?
Тайната е, че трябва да се влагат повече средства за иновации. Трябва да се правят добри предварителни разчети. Необходима е постоянна работа за обновяването, постоянна работа за ограничаване на разходите за суровини в производството, постоянна работа за подобряване на енергоемкостта на продукцията и разходите за услугите. Необходима е и постоянна работа в допълнително квалифициране и подбор на персонал. Като че ли започва едно отрезвяване на пазара на труда независимо от затруднените условия на бизнеса, независимо от ръста на безработицата. Някои групи от хора, които нямаха работа, разчитаха, че бързо ще си намерят отново високоплатена и несвързана с много усилия работа, това време като че ли отмина. Удовлетворително е, че виждаме едно отрезвяване. Хората си дават сметка, че трябва да работят повече без да имат големи очаквания. Няма откъде да се вземат парите, ако преди това не се изработят. По отношение на самите резултати от икономическата дейност, инфлацията не расте с високи темпове, брутният вътрешен продукт спада по-бавно в сравнение с предишни периоди. Най-удовлетворителни са резултатите от търговския стокообмен, където износът расте по-бързо отколкото вноса. По този начин външнотърговското ни салдо се подобрява. Отдавна чакаме тази тенденция да се засили, специално ние от търговска палата, защото това е пътя за една добра икономика. Обезпокоителен е темпът на нарастване на чуждестранните инвестиции в България. Нашите очаквания бяха, че малко по-бързо ще нарастват.
Защо се получава така?
Трудно може да се даде обяснение, защото причините с много. Добре е, че виждаме желание в управляващите да се запазят финансовите условия за инвестиране, по-конкретно ниските нива на данъците, което ще продължи да бъде предпоставка по наши оценки за допълнителни инвестиции дотолкова доколкото се извършват въобще инвестиции в нашия регион. Когато се правят оценки е добре да се правят оценки на базата на инвестициите въобще в света, по-специално в нашия регион. Тенденцията не е най-зле при нас. Ние трябва да търсим допълнителни нови мерки в това отношение. БТПП ще предлага такива, за да може привлекателността на българската икономическа среда да расте, съответно инвестициите. Има един ефект, на който не се обръща достатъчно внимание и той е резултат от предишни действия. От около две години до днес държавата беше ограничила средствата в бюджета за реклама и осветляване на добрите условия за икономическа дейност в чужбина. Нещо повече 2008 и 2009 година са нулеви години в тази посока. В бюджетите през тези години нямаше предвидени средства за това. Нулево беше усвояване на средствата от оперативните програмите на Европейския съюз, от които се очакваше да се получат средства за реклама на България в чужбина. В най-трудните периоди мултинационалните фирми определиха допълнителни средства за реклама на своята дейност. Няма как да очакваме бърз ръст на инвестициите, след като не сме положили усилия до доведем до знанието на инвеститорите добрите условия. Школска истина е, че няма непродаваема стока, важно е да се поднесе информацията за нея по подходящ начин. Ние като търговско-промишлена палата полагаме усилия да влагаме повече средства в реклама, за да стане България известна като добра дестинация за парите. Оправдаха се нашите по-скромни очаквания за ръста на безработицата в България за разлика от прогнозите на някои други неправителствени организации, които рисуваха апокалиптични картини с 20% безработица до края на годината.
Но ръстът на сивата икономика като че ли е значителен...
Ръстът на сивата икономика е първосигнална реакция и на бизнеса, и на работниците. Тук е мястото да споменем пенсионната система като един пример за това, че не се прави необходимото в тази област. Не може само с допълнителни тежести да очакваме една система ще проработи. Много е важно да се правят разчети, да се контролира разходването на парите. Трябва да се разбере, че системата трябва да се промени така, че хората да бъдат стимулирани да плащат. За това пазарната икономика излезе успешна, в противен случай плановата икономика щеше да надделее. Важно е хората да виждат перспективата в своето развитие, когато полагат усилия и изразходват средства. Това означава акцент и ново преразглеждане на пенсионната система с фокус върху личните пенсионни сметки. Защо българинът като има пари, започва да строи, да прави ремонти? Това е, защото той знае, че го прави за себе си. Какво става в пенсионната система - взимат му пари, които не отиват за него. Същевременно намалява броят на работещите, а расте броят на пенсионерите. Когато всеки един си внася осигуровките и знае, че това са неговите пари, ще се увеличи и гражданският контрол върху пенсионните фондове, тоест управлението им ще бъде по-добро и по този начин държавата ще се разтовари малко от задълженията, с които очевидно не се справя. Освен това ще се увеличават средствата във фондовете, а те са важен източник на свеж ресурс за икономиката.
Доброто развитие на германската икономика как ще се отрази на нашите търговски отношения?
Германската икономика сравнително добре се справя, но не толкова добре колкото преди години. Това е една добра новина, защото тя е сред водещите ни търговски партньори. Няма да пропусна да спомена, че това е така, защото германското управление на икономиката е много стриктно и е свързано с иновации, с квалификация на работната сила, което трябва да бъде добър пример и за нашите мениджъри. Ние безспорно сме много свързани с Европейския съюз, защото повече от половината от нашия стокообмен е със страни от Европейския съюз. Но ние от търговско-промишлената палата изхождаме от факта, че един купувач не бива да връзва ръцете си с един доставчик и се оглеждаме много сериозно навсякъде по света за възможни партньори на българските фирми, за възможни пазари и инвеститори в българската икономика. Продължават усилията ни с азиатски страни, с Китай, с Япония и други страни. Очакваме и посещение на делегация от Чили. Оказа се, че земетресението не ги пречупило и са амбицирани да бъдат водеща икономика в Америка. Нормално е за нас за взимаме пример от тези, които са борбено настроени и да търсим възможности за инвестиции от по-далечни дестинации.
Усвояването не европейски средства като че ли не достатъчно както се очакваше и каква е ролята на администрацията тук, много идеи бяха изложени в тази насока... какъв е резултатът?
Ролята на администрацията за усвояване на средства от европейските фондове е ключова. Въпреки няколкостотното увеличение в програма „Конкуретноспособност", размерът на усвоените средства е недостатъчен при условие, че по-голямата част от програмния период е минал. Рецептата е понататъшно опростяване на процедура за кандидатстване, влагане на допълнителни средства за улесняване на това кандидатстване и ограничаване до максимум усмотрението на чиновника дали даден проект да се пусне или не, защото това ражда корупция. Искаме да предупредим управляващите, че измина повече от половината от програмния период. Всички ще полагаме усилия, за да няма загубени средства, но сега е моментът да си вземем поуките. Трябва да започне още отсега планирането на следващия програмен период. Естествено е, че направленията ще претърпяват корекции, но отсега трябва да се мисли в тази насока, защото това е един добър шанс на управляващите да се подготвят за един следващ период и да намерят точните направленията, в които по-добре да се изразходват европейските средства. Въпреки повишението на усвояването, никой не трябва да се отпуска.
Повече от година мина от началото на управлението на ГЕРБ. Какво изпълни и какво не изпълни от предизборните си обещания ГЕРБ?
Оценяваме работата по инфраструктурните проекти като добра, запазването на ниските нива на данъците отчитаме като успех. Рекламата на България зад граница върви в правилното направление. Има огромни резерви в работата на дипломацията. Резултатите ще се видят от това колко българска стока е пласирана зад граница, колко инвеститори са привлекли тук, колко от инвеститорите са с високотехнологични инвестиции. Неправилно беше неплащането в срок на задълженията на държавата към бизнеса. Неприемливо остава, че фирмите получават средства със 7% удръжки. Неуспех е, че публичните разходи растат в тежката икономическа обстановка. Това е недопустимо. В обещанията на ГЕРБ фигурира 35% преразпределителна роля на държавата през републиканския бюджет. В момента държавата преразпределя над 40% от Брутния вътрешен продукт. Сега е моментът при планиране на Бюджет 2011 да се ориентират в тези направления. Тогава държавата ще има основание да се търси отговорност от фирмите за неплащане на осигуровки и от гражданите, ако не са си платили данъците в пълен размер.
Парламентът започна работа. Какво очаквате от депутатите като законодателни промени, за да се облекчи работата на бизнеса?
Неща, за които се казваше, че са невъзможни, се промениха. Като че ли гласуването с чужди карти е един изживян период и това трябва да се отметне като плюс на това управление. Запознати сме с декларацията на парламентарната група на ГЕРБ. За нас са удовлетворителни принципни неща, които бяха декларирани. Най-важно за нас е запазването на икономическата и финансова стабилност. Плюс на това управление е продължаването на социалния диалог. Малко оптимистично звучат целите за високи доходи, ефективно правораздаване, здравеопазване и образование. Това са тежки задачи, към тях трябва да се подхожда с необходимата отговорност. Трябва да се използва положителният световен опит, а не да опитваме наши български адаптации. Имаме огромни очаквания за подобряване на работата на администрацията и прекъсване на връзката чиновник-клиент. Обезпокоително е, когато се измислят нови структури, без да се намерят анализ на съществуващите. Що се отнася до съдебната система, в тази сфера сме далеч от качествената работа. Учудвам се защо критикуват под общ знаменател съответните органи за резултатите от работата на съдиите например. Нищо не пречи да се публикуват броя на решените от тях дела, броят на върнатите дела, на отменените решения. Така ще се види кой е добър в професията си, защото има съдии, прокурори не спят, които работят качествено и имат добър авторитет. Трябва да се дава малко повече гласност на тези, които се справят добре със задачите си.
Ние ще подкрепим всяко едно усилие в България да има данъчна стабилност. Ще настояваме за съкращаване на разходите за администрация, има какво да се направи в системата на обществените поръчки.
Интервю на Кремена Кръстева, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
Задължителното въвеждане в учебната програма на предмета „Религия-Православие" в момента е дискусионен въпрос и министерството ще се включи в обсъжданията. Това заяви зам.-министърът на образованието, науката и младежта Милка Коджабашиева в интервю за Информационна агенция КРОСС. Зам.-просветният министър коментира и началото на учебната година във връзка с извършването на ремонтните дейности.
Има ли вече констатирани нарушения от проверките на ремонтите на държавните училища?
Принципно регионалните инспекторати по образование имат ангажимента и отговорността да информират министъра за готовността на учебните заведения за началото на учебната година. В тази връзка очакваме подробни доклади от всички регионални инспекторати, където да е посочено не само проблемите с ремонта, но и всички останали проблеми. Трябва да ни уведомят за държавния план прием - доколко е реализиран, за приема в първи клас, прогнозите за полуинтернатни групи, осигуреността с учебници и учебни помагала.
Важно е да се подчертае и да се знае, че има добавка от 23 лв. за всеки ученик, която може да се използва за ремонтите. В същото време, когато говорим за ремонти в общинските училища, трябва да се съобразим със социално-икономическата ситуация и да знаем, че когато имаме необходимите средства, тогава се правят търговете. Сигурно ще има и ремонти, които ще продължат след 15 септември и затова бих искала да помоля училища, където има ремонтни дейности, своевременно да проведат родителски срещи, за да могат да разяснят на родителите ситуацията, родителите също да проявят активност и да потърсят директорите на училищата. Принципно това ще бъдат единични случаи, ако се стигне до тях. Подробна информация ще имаме след обобщението на данните от регионалните инспекторати.
Що се отнася до Министерството на образованието 3 са потоците, по които се осъществяват ремонтните дейности - през ОП "Регионално развитие", през национална програма „Модернизация на материалната база в училище" и чрез инвестиционната програма на МОМН. По оперативната програма се извършват ремонтните дейности, проектните фишове са готови по схема за безвъзмездна финансова помощ в професионална гимназия в Сливен и във Варна. В процес на подготовка на документация са още 8 училища - професионални гимназии в Габрово, Плевен, Пазарджик, София и Сопот на обща стойност над 11 млн. лв. По националната програма след актуализацията на бюджетната рамка размерът на средствата е намален на 800 хиляди лева и той включва ремонти на асансьорни уредби в две училища, подемни платформи за деца с увреждания в четири училища, рампи за достъп в 11 училища и санитарни възли в 6 училища. В голяма част ремонтите дейности в тези училища са приключили. В момента се подготвя проектна документация, която ще позволи да се завърши разширението на Националната априловска гимназия и подобрения на материалната база в няколко специални училища в София, Стралджа и техническата гимназия в София. Така че виждате, че са отделени средства и затова. Прави се всичко възможно към началото на учебната година да бъдат приключени, така че да се гарантира безопасността на децата и персонала и в същото време да не се влияе върху качеството на учебния процес.
Ще има ли съкращаване на паралелки в страна?
Има предложения за закриване на 20 училища в цялата страна. Това са училища в сравнително малки населени места. Инициативата е на общинските съвети, които взимат тези решения, като в същото време имат ангажимента да осигуряват транспорт до най-близкото населено място, независимо дали е в същата община или в съседна и виждате, че тук се използва успешно инструмента на т.нар. средищни училища, в които се прави струпване на ученици, за които се прави достъп и по-добро качество, извеждайки ги от слетите паралелки, в които са се обучавали. Областите, в които има предложения за закриване на училища, са в Благоевград, Бургас, Велико Търново, Габрово, Кърджали, Пазарджик, Пловдив и Перник. Тук би следвало да се има в предвид, че когато се въведе системата на делегираните бюджети през 2008 година се закриха 300 училища. Тогава на практика се постигна един максимален процес на консолидиране на училищната мрежа и виждате за 2 години каква драстична разлика има в процесите на оптимизация, но на практика тези процеси са следствие от демографските процеси, които се осъществяват в страната.
Колко са първокласниците тази година?
Миналата година имахме 61 хиляди реално първокласници. 2003 година са родени 67 хиляди, колко са останали в страната не мога да ви кажа. Осигурили сме 65 хиляди учебници и учебни помагала. От тези деца, които трябва да постъпят в първи клас, сигурно има 2-3%, които са тръгнали на училище на 6 години, има такива които са напуснали страната. Към момента над 55 хиляди първокласници са се записали, но до 15 септември процесът на записване продължава. Около 60 хиляди се очаква да бъдат първокласниците. Учебниците и учебните помагала от 1 до 7 клас са доставени в цялата страна. Крайният срок на издателствата е до 3 септември, тогава навсякъде трябва да са осигурен учебниците. Единственото, което очакваме, е няколко учебника още да бъдат доставени в Димитровград, но срокът ни дава основание да смятаме, че това ще стане. В понеделник ще бъдат пуснати личните карти на ученическите книжки на обща стойност 0,18 лв. Очакваме към 15 септември да има пълна готовност, за да стартира учебната година.
Ще има ли достатъчно учители тази година?
Има много по-голямо търсене в сравнение с предходни години.
Светият синод иска задължителното въвеждане на предмет „Религия- Православие". Какво е становището на МОНМ по този въпрос?
Бих искала да ви кажа как в момента е уреден въпросът, за да дискутираме и следващия проблем, който поставяте. В училищата и сега се изучава Религия в исторически, философски и културен план. В училищата може да се изучава Религия в часовете за задължително и свободно избираема подготовка от 1 до 12 клас. Това се обезпечава с инструкция на министъра на образованието, като тя уточнява броя на часовете и кой има право да ги преподава, как се назначават учителите, трябва писмено деклариране от родителите, че са съгласни. Бих искала да ви кажа, че миналата учебна година 7000 деца са изучавали религия. Това, което се коментира в момента, е дискусионен въпрос и министерството ще се включи в обсъжданията.
Нека да оставим въпросът на дискусия и да видим как обществото би приело това, защото последните изследвания, които са правени в тази област, не говорят за такова масово желание от страна на родителите. И сега интегрирано това се изучава - добрите нрави също се изучават в гражданското образование. В крайна сметка образованието е светско и ние търсим възможността да намерим един много добър баланс, така че да дадем възможност и за едното и за другото, така че да не се противопоставят.
Кога ще бъде готов закона за училищното образование?
Края на тази година трябва да бъде готов като законопроект за внасяне в Министерски съвет.
От учителския синдикат заявиха пред КРОСС, че искат мандат за директорите на училищата и контрол върху средствата. Вие съгласни ли сте с тези искания?
Прозрачността на разходването на средствата е нещо изключително важно и аз смятам, че синдикатите имат право да настояват за това и не само те. И родителската общност също има право да знае как се разходва бюджета на училището. За директора това е инструмент, който му дава сигурност, спокойствието за правилното разпределение на средствата. Не е огромната отговорност на едноличното решение, което в момента лежи на плещите им. Така че няма напрежение.
След като МОНМ си поставя за цел засилването на инженерното образование и стимулирането на студентите, как стои въпросът с професионалните училища?
Принципно след завършено основно образование преобладаващия брой паралелки е именно в професионалните гимназии и е естествено когато се прави държавен план за прием - той е много по-голям от броя на учениците, които биха могли да го запълнят и това се прави, за да има конкуренция и да има възможност учениците да избират.
В момента подготвяте септемврийските матури. Как вървят нещата там?
Засега спокойно. Около 20 500 са кандидатите, които ще се явят. 5000 са по български език и литература, най-големият брой - над 10 хиляди е по география. Много малък е броят на учениците, които са държали зрелостен изпит по желание - само 5. Това, че са около 20 хиляди, показва, че 1/3 от зрелостниците се явяват. Малък е процентът. Спокойно вървят нещата като организация. Комуникирали сме с МВР, с електроразпределителните дружества, осигурено е медицинско обслужване, готови са изпитните материали. Просто чакаме да дойде 31 август - 1 септември.
Интервю на Юлия Тороманова, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
Мечтата на бронзовия медалист от международната олимпиадата по биология Дилян Георгиев е да открие някое ново лекарство или пък някакъв известен факт, който ще помогне на човечеството и на медицината. Министърът на образованието, науката и младежта Сергей Игнатов награди медалистите от международните олимпиади по биология, физика, информатика и химия.
Какво за теб е биологията?
Нашите имат къща на село и като малък доста често прекарвах цялото лято там, тъй като лятото в София не е много интересно за едно дете и интересът към биологията се породи естествено.
Как се подготви за тази олимпиада?
Четох учебници дебели по една педия и общо взето това беше. Практически не се подготвих толкова много. Нямах толкова възможност.
Как премина олимпиадата за теб?
Олимпиадата първоначално ми се стори много дълга, като си представих цяла седмица, в която трябва да изпълняваме различни задачи и да ставаме рано непрекъснато, обаче към края вече съжалявах, че е една седмица.Контактувах с хора от целия свят. Теста е практически най-малката част от тази олимпиада. По скоро е за създаване на връзки, приятелства и бъдещи колеги.
Когато разбра, че имаш бронзов медал, как се почувства?
Аз и миналата година имах бронзов медал и общо взето не беше кой знае какво вълнение, защото вече съм го преживял, но миналата година бях доста развълнуван.
Каква е мечтата ти?
Не съм мислил още. Когато навляза по-сериозно в материала, вече ще знам какво още има за откриване. Например някое ново лекарство или пък някакъв известен факт, който ще помогне на човечеството и на медицината.
Коя част от биологията ти е най-интересна?
Може да се каже молекулярната биология, защото тя обяснява всичко, което се случва на по-голямо ниво в детайли. Общо взето представлява като да изучаваш различните части на една машина, за да разбере как работи тя.
Въпреки, че си медалист това е много трудна специалност, не се ли страхуваш от това?
Страхувам се да, но предполагам, че никой няма да ме кара да полагам изпити без да съм се подготвил предварително, тъй че смятам, че ако уча достатъчно ще се справя.
Мислиш ли, че има непостижими върхове пред теб?
Има, да. Като например да изобретя безсмъртието или универсално лекарство, но иначе, ако не си поставям чак такива огромни цели, мисля, че с упорита работа ще се постигне всичко.
А сега накъде?
Засега в Биологическия факултет, иначе после в чужбина. Харесал съм си университета в Упсала в Швеция, който ми казаха, че е много добър.
Интервю на Юлия Тороманова, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
Шефът на свиленградската пожарна гл. инспектор Валентин Ангелов беше командирът на българския отряд пожарникари, които в продължение на седмица се бориха с огнената стихия в Подмосковието. Пред Информационна агенция КРОСС той разказа за задачите, с които нашите огнеборци е трябвало да се справят, за трудностите, пред които никой от тях не е отстъпил, за благодарността на руския народ, която ги е трогнала и за това колко важна е солидарността в тази благородна професия
Г-н Ангелов, какви бяха първите Ви впечатления при пристигането на руска територия?
Първото нещо, което ни направи впечатление при пристигането на летище „Шереметиево” в Москва, беше смогът, димът от горящите торфени полета в Подмосковието. Всички бяхме озадачени как е възможно в града да има толкова много дим. Пристигнахме в базата за настаняване към 6.30 ч. сутринта и се разбрахме да починем 2-3 часа, за да възстановим силите си, тъй като цяла нощ не бяхме спали, но почти никой от момчетата не можа да заспи – навсякъде беше пълно с дим и беше много горещо.
От там, веднага на фронта. Към 12.00 ч. получихме първата си задача. Разделиха ни на две групи. Едната бе под мое командване. Озовахме се в центъра огромна гора, към която нямаше нито път, нито можеше да се види нещо, тъй като дърветата бяха по 30 метра високи. И в тази гора бушуваше пожар с периметър около 5-6 километра. Наложи ми се да го обходя няколко пъти, за да се запозная с обстановката. Пожарът беше локализиран с тежка техника, но в основата му имаше торф, който постоянно подпалваше наново дърветата и се налагаше да реагираме всеки път, а това беше трудно поради ограничения достъп, многото паднали и падащи в момента дървета. Трябваше да внимаване, тъй като имаше опасност някой да бъде повален от дърво и да пострада.
Това ли бяха торфените полета, които вие гасихте?
Това беше в района на Орехово-Зуево. Изпратиха ни на изцяло торфено поле. Първоначално като погледне човек се вижда само земя, няма дървета. Оказа се, че земята под краката ни гори. Дълбочината на торфа беше от половин до един метър. Започнахме от един път, който пресичаше торфеното поле, сантиметър по сантиметър, метър по метър, и с по 40 кубика вода на час, да намаляваме горящата територия. Гасихме площ от 6 хектара в продължение на четири дни.
Как се гаси такъв пожар? При посрещането на Летище София и премиерът Борисов, който е Ваш колега, Ви похвали, казвайки че това едва ли не е невъзможно за гасене?
Успяхме благодарение на това, че не беше много дълбок. Има специална техника за гасене на торфени огнища, прониква се в земята с много силна струя. И въпреки това на следващия ден, когато отивахме на мястото, някои старите огнища бяха възобновени и се налагаше да ги гасим отново.
Разкажете ни за историческото селце, което спасихте. В Русия, пък и у нас, този случай имаше широк отзвук.
Селото се казва Язвище. Там беше моят помощник с неговия отряд и нямам пряко участие в операцията, но имах възможността да наблюдавам записа на екипа на БНТ с един от ръководителите на местната администрация. Гледайки, той така се развълнува, че очите му се насълзиха. Българите помогнаха селото да не изгори. Бяха взети интервюта и от други жители на селото, които бяха много ласкави в оценките си за нашата работа и постоянно се обръщаха към нас с благодарности и обръщението „Братушки! Братушки!”. По пътищата където ни срещнеха ни питаха дали ние сме „българите”. Всеки се спираше да ни благодари.
Как се чувства човек в такъв момент?
Честно казано, аз се чувствах малко неудобно, защото на нас това ни е работата. Нормално е да ти благодарят, но чак толкова – всеки човек да се обръща. Една вечер ни изнесоха концерт, след като се прибрахме в Орехово Зуево. Бяха съчинили стихове и песни за българските огнеборци. Признателността и отношението на тези хора ни трогна много, останахме толкова изненадани, че нямахме думи.
След това имаше церемония на която бяхте наградени официално.
Да, церемонията беше много официална, много тържествена, с програма и водещи. На нея присъства зам.-губернаторът на Московска област, представител на Министерството на извънредните ситуации, ръководители от администрациите на териториите, на които работихме. Всеки един от нас бе удостоен с медал, имаше грамоти, благодарствени писма, до правителството, до министерството, до ръководството на пожарната. Бяхме приятно изненадани.
Докато се борихте с огнената стихия, имаше ли момент, в който дори човек като Вас би се изплашил?
Въпросът за страха не стои пред нас. Професията ни е научила да вървим само напред. Там от където хората бягат от страх, влизат пожарникарите. Там трябва да влезе някой, да помогне на пострадалите или да спаси, това което е останало, и това сме само ние, няма никой друг. Трябва да призная, че когато гасихме торфеното поле край Орехово Зуево първия ден, димът беше толкова гъст, че си помислих дали някои от момчетата няма да каже „До тук. Не мога повече”. Но такъв нямаше.
В кой момент Ви беше най-трудно, тогава ли?
Да, на мен ми беше най-трудно тогава, защото се притеснявах някой да не се откаже. Но съм благодарен на всички тях, защото постъпиха мъжки, себеотрицателно, без и да помислят да направят крачка назад.
Има и още нещо, към нас беше прикрепен един руски офицер, началник на една служба в Подмосковието, и в разговорите ни сподели, че детето му е болно от церебрална парализа и е на лечение в Китай. Сподели, че е много скъпо, че в Русия никой не помага, че хората нямат възможности. Аз разказах на момчетата и всички заедно решихме да съберем кой колкото може от командировъчните си, за да помогнем на дъщеричката на колегата. Събрахме около 500 долара. Когато му ги дадох той се разплака и каза: „Това при нас никога не може да се случи”. Което говори, че ние пожарникарите сме винаги готови да помагаме на хората. В България тези неща ги правим постоянно, събираме средства за децата на загинали и пострадали полицаи и пожарникари.
Какви са условията за работа в българската пожарна. Обезпечени ли сте?
Да, мога да заявя категорично, че там където работя аз, условията за работа и техниката са отлични. Хората са обезпечени с най-съвременни защитни средства и техника. Това обаче е така само в южната част на България, тъй като тук бе реализиран проект по трансграничното сътрудничество между България и Гърция. Техниката и облеклата, които ни предоставиха, са перфектни, но за жалост в страната има какво още да се желае.
Интервю на Владимир Савов, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
В Европа се опитват да правят българско сирене, каза председателят на Асоциацията на млекопреработвателите
Господин Зоров, да очакваме ли, че ще след въвеждането на българския държавен стандарт ще поскъпнат сиренето и кашкавалът?
България се намира в пазарен механизъм и повишаването на цените е следствие от обективни обстоятелства. Не смятам, че фирми, които са произвеждали по традиционната технология, стандартът ще бъде основание за вдигане на цените. Тези производители, които са ползвали определено име, а срещу това не е имало това качество, което потребителят е очаквал, ще се наложи да коригират цените си. Има и други обективни причини, които могат да окажат влияние върху цените. Например цената на суровия продукт, на суровото мляко, която нараства в европейски мащаб.
Каква е причината за поскъпването на суровото мляко?
Не мога да отговаря каква е причината. Вероятно е свързана с повишение на цените на храните за животните заради сухите периоди, наводненията.
Преди време имаше сериозен конфликт между млекопреработватели и млекопроизводители. Млекопроизводителите настояваха за по-висока изкупна цена на млякото, дори за въвеждането на защитна изкупна цена. Отшумя ли този конфликт?
Всеки, който продава, иска да продаде на по-висока цена. Този, който купува, иска да купи на по-ниска цена. Това са винаги два субекта в търговските взаимоотношения и всеки има своите желания, и своите реални обяснения. Млякото както всички други суровини се поставя на европейски принцип, защото в България в момента се работи с европейско сурово мляко. Ако нещо е по-скъпо отколкото е цената му на европейския пазар, тогава няма кой да го купи. България следва европейските тенденции. В крайна сметка трябва да има добра себестойност на продукта, за да може производителят да е конкурентен на европейските пазари. Млекопреработвателят се ръководи от изискванията на потребителя. Вие като потребител искате да купите нещо на по-евтина цена, нали?!
А конкурентни ли са нашите продукти на европейските пазари?
Нашите продукти са в конкуренция, защото например българското саламурено сирене се доближава до гръцката фета. Започнаха в някои европейски страни, но и в бившите руски република като Украйна, Беларус да произвеждат продукт, който много се доближава до българското сирене. Те се опитват да доближат българското качество. Имаме силна конкуренция. Масирано се произвежда подобно на българското сирене в Германия, очаква се то да е по-евтино защото цената на суровината не е по-висока от тази в България. А ние транспортираме нашата продукция в Германия.
Не закъсня ли България с регистрацията на български традиционни продукти в европейската комисия. Такава процедура започна за горнооряховския суджук. Ние имаме много традиционни продукти, които не се разпознават точно като български по света?
Отговорът еднозначен – България закъсня с този въпрос. Това е процедура, която не е толкова проста и трябва предварителна подготовка. Процедурата за гръцката фета продължи 10 години. Признанието, че този продукт е гръцки, беше оспорвано от Франция и Дания. Но гърците бяха тръгнали с много сериозна предварителна подготовка. Аз няма да се учудя, че за много от българските продукти, които не се познават като типично български, има много близки аналози в съседните страни. Както суджукът например, подобен продукт се произвежда в Турция. Като говорим за кашкавала, италианците казват, че имат подобен продукт. За да се тръгне към една такава процедура, трябва да има убедителни доказателства
Интервю на Кремена Кръстева, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
Има вариант осигуровките да не се повишават през следващата година, смята зам. председателят на БСК
Всеки хлебопроизводител се надява, че другият ще умре преди него и че той ще успее след това да се възстанови, твърди председателят на Асоциацията на търговците на зърно
На чикагската борса цената на тон зърно достигна 250 долара, която е най-високата от 2008 година насам. На европейските пазари тази седмица цената се покачи до 211 евро за тон. Ще се отрази ли тази тенденция на българския зърнен пазар, г-н Козаров?
Няма как да не се отрази. Ние сме скачени съдове и няма как да не следваме световните тенденции. Нищо не може да се направи срещу тази тенденция, нито пък има смисъл нещо да се прави. Най-важното е, че никой не обръща внимание на нещо важно: Така се получава, че в световен мащаб няма богати земеделци, но има нещо като неписано правило, че земеделецът винаги получава С. С е резултатът от реколтата, количеството по цената. Т.е. той винаги получава, грубо казано, едни и същи пари на година. Ако реколтата е голяма, винаги цената е ниска, а ако цената е висока, това е защото реколтата е ниска. Самите зърнопроизводители е много малко вероятно да пострадат от промените на пазара. Те така или иначе ще получат същите пари, както и миналата година. Нормално е след като в световен мащаб добивът е по-малък, цените да са по-високи. Така че не трябва да се очакват трагедии за зърнопроизводителите, напротив. За тях такава година е по-добра, защото каквото и да са произвели, все ще го продадат.
Коя според вас е добрата цена за българския зърнопроизводител тази година?
Не мога да кажа, но теоретично има само една добра цена - тази, която му осигурява разширено възпроизводство.
Някои специалисти прогнозираха значително по-ниски добиви на зърно тази година и у нас, каква е вашата информация?
Според мен е рано за прогнози. Докато не се прибере реколтата, нищо не може да се каже окончателно.
Факт е обаче, че хлебопроизводителите вече заговориха за по-висока цена на хляба заради по-ниски добиви и по-високи цени на зърното, това спекулативно ли е?
Аз не виждам причина да не е. Отдавна твърдя, че вдигането на цената на основната суровина не е проблем. Освен това цената да се покачи с 10-15 стотинки за един хляб, колко повече? За 30 хляба на месец - колко е това в месечно изражение?
Но хлябът не се прави от хлебна пшеница или поне не само от нея, нали така? А в случая говорим за покачване цената именно на хлебната пшеница.
Вече нямаме големи добиви на пшеницата, която е с много глутен. Пшеницата се дели на хлебна и нехлебна на базата на добива на мокър глутен и на качеството на глутена. Това са показателите, по които я делим на хлебна и нехлебна. По света протеинът е критерий, глутенът е само един от протеините.
Реална ли е възможността да се стигне до внос на зърно у нас?
Не смятам. Но това във всеки случай не е опасност, това е вид нормална търговия. Като нямаме енергоресурси, нали внасяме. Така че, ако няма достатъчно зърно, ще се внесе и няма да има абсолютно никакъв проблем за крайния потребител. Конкуренцията и в мелничарството и в хлебопроизводството е толкова зверска, че крайният клиент дълго време получава един трайно подценен продукт, който в крайна сметка ще му се наложи да плати. Когато цели браншове са на ръба на оцеляването и на ръба на фалитите, рано или късно там се взривяват някакви процеси, които обикновено водят до оскъпяване на крайния продукт и тогава пак клиентът го плаща.
Да разбираме ли, че определящ фактор за цената на хляба у нас е не толкова цената на зърното, колкото конкуренцията?
В последните години със сигурност може да се твърди, че цената на хляба е изключително изпилена и е резултат на дъмпингови атаки. Цената на зърното, разбира се, влияе, но всеки се надява, че другият ще умре преди него и че той ще успее след това да се възстанови. Винаги има една, две или три мелници, които държат икономически необяснимо ниски цени на брашното за дълги периоди. Мелницата в централна България, дето й арестуваха собствениците, разгони фамилията на мелничарството поне за 5 години. Най-накрая се оказа това, което всички знаехме, че всичко това е за сметка на някакви нелегитимни финансови операции. Какво ги топли сега всички останали мелничари, че този човек е някъде под специално наблюдение, а съпругата му се самоуби от напрежение. Всичко това при положение, че целият бранш е на колене. Не че една мелница може да нахрани цяла България, но „сваля гащите" на всички останали. Най-накрая си чупи главата, но каква полза като всичките сме в синини.
Интервю на Росица Ангелова, ИАКРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
интервю
Цветан Симеонов: В условията на криза ще работим повече, ще получаваме по-малко
Ролята на администрацията за усвояване на средства от европейските фондове е ключова. Въпреки няколкостотното увеличение в програма „Конкуретноспособност”, размерът на усвоените средства е недостатъчен при условие, че по-голямата част от програмния период е мина, смята председателят на Българската търговско-промишлена палата.Господин Симеонов, в условията на криза как работи българският бизнес?
Начинът и условията на работа в момента и в световната икономика, и в България ще се запазят такива за по-продължителен период. Не можем да говорим за някаква специфична криза, а трябва да говорим за променени условия на икономическа дейност. Причината за тази промяна е изострената конкуренция. Налице са два резултата: ще работим повече, ще получаваме по-малко. Това се отнася както за най-малката, така и за най-голямата фирма, засяга и най-квалифицирания, и най-неквалифицирания работник. Всеки трябва да си дава сметка, че това са условията, в които ще се работи. Трудно е да се дадат окончателни резултати за успешното преодоляване на най-острите моменти в кризата. Първите статистически данни от преработката на отчетите на фирмите за миналата година в изготвяне на нашата ежегодна класация топ 100 показва, че за фирми, които добре се справят с управлението, криза не е имало, няма и няма да има в обозримо бъдеще. Интересно беше, че по повод юбилея на един стопански деец Чилов от пловдивския регион намерихме едно интересно изявление на Атанас Буров отпреди 100 години, което потвърждава нашите виждания. Самият той казва за няколко бизнесмени, включително и по отношение на Чилов. Тогава също е имало кризи, не по-малко остри отколкото сега. Той казва „Защо няма лоша година и лоши печалби за Стоян С. Тевекелиев, за д-р Никола Чилов или за жена му Мара Чилова. По петдесет милиона на година печелят чиста печалба. В България, в бедна, малка, гладна България. Правят сапун, олио, кюспе, консерви, плодове, зеленчуци и парата вали."
Къде да търсим тайната за този успех?
Тайната е, че трябва да се влагат повече средства за иновации. Трябва да се правят добри предварителни разчети. Необходима е постоянна работа за обновяването, постоянна работа за ограничаване на разходите за суровини в производството, постоянна работа за подобряване на енергоемкостта на продукцията и разходите за услугите. Необходима е и постоянна работа в допълнително квалифициране и подбор на персонал. Като че ли започва едно отрезвяване на пазара на труда независимо от затруднените условия на бизнеса, независимо от ръста на безработицата. Някои групи от хора, които нямаха работа, разчитаха, че бързо ще си намерят отново високоплатена и несвързана с много усилия работа, това време като че ли отмина. Удовлетворително е, че виждаме едно отрезвяване. Хората си дават сметка, че трябва да работят повече без да имат големи очаквания. Няма откъде да се вземат парите, ако преди това не се изработят. По отношение на самите резултати от икономическата дейност, инфлацията не расте с високи темпове, брутният вътрешен продукт спада по-бавно в сравнение с предишни периоди. Най-удовлетворителни са резултатите от търговския стокообмен, където износът расте по-бързо отколкото вноса. По този начин външнотърговското ни салдо се подобрява. Отдавна чакаме тази тенденция да се засили, специално ние от търговска палата, защото това е пътя за една добра икономика. Обезпокоителен е темпът на нарастване на чуждестранните инвестиции в България. Нашите очаквания бяха, че малко по-бързо ще нарастват.
Защо се получава така?
Трудно може да се даде обяснение, защото причините с много. Добре е, че виждаме желание в управляващите да се запазят финансовите условия за инвестиране, по-конкретно ниските нива на данъците, което ще продължи да бъде предпоставка по наши оценки за допълнителни инвестиции дотолкова доколкото се извършват въобще инвестиции в нашия регион. Когато се правят оценки е добре да се правят оценки на базата на инвестициите въобще в света, по-специално в нашия регион. Тенденцията не е най-зле при нас. Ние трябва да търсим допълнителни нови мерки в това отношение. БТПП ще предлага такива, за да може привлекателността на българската икономическа среда да расте, съответно инвестициите. Има един ефект, на който не се обръща достатъчно внимание и той е резултат от предишни действия. От около две години до днес държавата беше ограничила средствата в бюджета за реклама и осветляване на добрите условия за икономическа дейност в чужбина. Нещо повече 2008 и 2009 година са нулеви години в тази посока. В бюджетите през тези години нямаше предвидени средства за това. Нулево беше усвояване на средствата от оперативните програмите на Европейския съюз, от които се очакваше да се получат средства за реклама на България в чужбина. В най-трудните периоди мултинационалните фирми определиха допълнителни средства за реклама на своята дейност. Няма как да очакваме бърз ръст на инвестициите, след като не сме положили усилия до доведем до знанието на инвеститорите добрите условия. Школска истина е, че няма непродаваема стока, важно е да се поднесе информацията за нея по подходящ начин. Ние като търговско-промишлена палата полагаме усилия да влагаме повече средства в реклама, за да стане България известна като добра дестинация за парите. Оправдаха се нашите по-скромни очаквания за ръста на безработицата в България за разлика от прогнозите на някои други неправителствени организации, които рисуваха апокалиптични картини с 20% безработица до края на годината.
Но ръстът на сивата икономика като че ли е значителен...
Ръстът на сивата икономика е първосигнална реакция и на бизнеса, и на работниците. Тук е мястото да споменем пенсионната система като един пример за това, че не се прави необходимото в тази област. Не може само с допълнителни тежести да очакваме една система ще проработи. Много е важно да се правят разчети, да се контролира разходването на парите. Трябва да се разбере, че системата трябва да се промени така, че хората да бъдат стимулирани да плащат. За това пазарната икономика излезе успешна, в противен случай плановата икономика щеше да надделее. Важно е хората да виждат перспективата в своето развитие, когато полагат усилия и изразходват средства. Това означава акцент и ново преразглеждане на пенсионната система с фокус върху личните пенсионни сметки. Защо българинът като има пари, започва да строи, да прави ремонти? Това е, защото той знае, че го прави за себе си. Какво става в пенсионната система - взимат му пари, които не отиват за него. Същевременно намалява броят на работещите, а расте броят на пенсионерите. Когато всеки един си внася осигуровките и знае, че това са неговите пари, ще се увеличи и гражданският контрол върху пенсионните фондове, тоест управлението им ще бъде по-добро и по този начин държавата ще се разтовари малко от задълженията, с които очевидно не се справя. Освен това ще се увеличават средствата във фондовете, а те са важен източник на свеж ресурс за икономиката.
Доброто развитие на германската икономика как ще се отрази на нашите търговски отношения?
Германската икономика сравнително добре се справя, но не толкова добре колкото преди години. Това е една добра новина, защото тя е сред водещите ни търговски партньори. Няма да пропусна да спомена, че това е така, защото германското управление на икономиката е много стриктно и е свързано с иновации, с квалификация на работната сила, което трябва да бъде добър пример и за нашите мениджъри. Ние безспорно сме много свързани с Европейския съюз, защото повече от половината от нашия стокообмен е със страни от Европейския съюз. Но ние от търговско-промишлената палата изхождаме от факта, че един купувач не бива да връзва ръцете си с един доставчик и се оглеждаме много сериозно навсякъде по света за възможни партньори на българските фирми, за възможни пазари и инвеститори в българската икономика. Продължават усилията ни с азиатски страни, с Китай, с Япония и други страни. Очакваме и посещение на делегация от Чили. Оказа се, че земетресението не ги пречупило и са амбицирани да бъдат водеща икономика в Америка. Нормално е за нас за взимаме пример от тези, които са борбено настроени и да търсим възможности за инвестиции от по-далечни дестинации.
Усвояването не европейски средства като че ли не достатъчно както се очакваше и каква е ролята на администрацията тук, много идеи бяха изложени в тази насока... какъв е резултатът?
Ролята на администрацията за усвояване на средства от европейските фондове е ключова. Въпреки няколкостотното увеличение в програма „Конкуретноспособност", размерът на усвоените средства е недостатъчен при условие, че по-голямата част от програмния период е минал. Рецептата е понататъшно опростяване на процедура за кандидатстване, влагане на допълнителни средства за улесняване на това кандидатстване и ограничаване до максимум усмотрението на чиновника дали даден проект да се пусне или не, защото това ражда корупция. Искаме да предупредим управляващите, че измина повече от половината от програмния период. Всички ще полагаме усилия, за да няма загубени средства, но сега е моментът да си вземем поуките. Трябва да започне още отсега планирането на следващия програмен период. Естествено е, че направленията ще претърпяват корекции, но отсега трябва да се мисли в тази насока, защото това е един добър шанс на управляващите да се подготвят за един следващ период и да намерят точните направленията, в които по-добре да се изразходват европейските средства. Въпреки повишението на усвояването, никой не трябва да се отпуска.
Повече от година мина от началото на управлението на ГЕРБ. Какво изпълни и какво не изпълни от предизборните си обещания ГЕРБ?
Оценяваме работата по инфраструктурните проекти като добра, запазването на ниските нива на данъците отчитаме като успех. Рекламата на България зад граница върви в правилното направление. Има огромни резерви в работата на дипломацията. Резултатите ще се видят от това колко българска стока е пласирана зад граница, колко инвеститори са привлекли тук, колко от инвеститорите са с високотехнологични инвестиции. Неправилно беше неплащането в срок на задълженията на държавата към бизнеса. Неприемливо остава, че фирмите получават средства със 7% удръжки. Неуспех е, че публичните разходи растат в тежката икономическа обстановка. Това е недопустимо. В обещанията на ГЕРБ фигурира 35% преразпределителна роля на държавата през републиканския бюджет. В момента държавата преразпределя над 40% от Брутния вътрешен продукт. Сега е моментът при планиране на Бюджет 2011 да се ориентират в тези направления. Тогава държавата ще има основание да се търси отговорност от фирмите за неплащане на осигуровки и от гражданите, ако не са си платили данъците в пълен размер.
Парламентът започна работа. Какво очаквате от депутатите като законодателни промени, за да се облекчи работата на бизнеса?
Неща, за които се казваше, че са невъзможни, се промениха. Като че ли гласуването с чужди карти е един изживян период и това трябва да се отметне като плюс на това управление. Запознати сме с декларацията на парламентарната група на ГЕРБ. За нас са удовлетворителни принципни неща, които бяха декларирани. Най-важно за нас е запазването на икономическата и финансова стабилност. Плюс на това управление е продължаването на социалния диалог. Малко оптимистично звучат целите за високи доходи, ефективно правораздаване, здравеопазване и образование. Това са тежки задачи, към тях трябва да се подхожда с необходимата отговорност. Трябва да се използва положителният световен опит, а не да опитваме наши български адаптации. Имаме огромни очаквания за подобряване на работата на администрацията и прекъсване на връзката чиновник-клиент. Обезпокоително е, когато се измислят нови структури, без да се намерят анализ на съществуващите. Що се отнася до съдебната система, в тази сфера сме далеч от качествената работа. Учудвам се защо критикуват под общ знаменател съответните органи за резултатите от работата на съдиите например. Нищо не пречи да се публикуват броя на решените от тях дела, броят на върнатите дела, на отменените решения. Така ще се види кой е добър в професията си, защото има съдии, прокурори не спят, които работят качествено и имат добър авторитет. Трябва да се дава малко повече гласност на тези, които се справят добре със задачите си.
Ние ще подкрепим всяко едно усилие в България да има данъчна стабилност. Ще настояваме за съкращаване на разходите за администрация, има какво да се направи в системата на обществените поръчки.
Интервю на Кремена Кръстева, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
Коджабашиева: МОМН ще се включи в обсъжданията за предмета Религия-Православие
Задължителното въвеждане в учебната програма на предмета „Религия-Православие" в момента е дискусионен въпрос и министерството ще се включи в обсъжданията. Това заяви зам.-министърът на образованието, науката и младежта Милка Коджабашиева в интервю за Информационна агенция КРОСС. Зам.-просветният министър коментира и началото на учебната година във връзка с извършването на ремонтните дейности.Има ли вече констатирани нарушения от проверките на ремонтите на държавните училища?
Принципно регионалните инспекторати по образование имат ангажимента и отговорността да информират министъра за готовността на учебните заведения за началото на учебната година. В тази връзка очакваме подробни доклади от всички регионални инспекторати, където да е посочено не само проблемите с ремонта, но и всички останали проблеми. Трябва да ни уведомят за държавния план прием - доколко е реализиран, за приема в първи клас, прогнозите за полуинтернатни групи, осигуреността с учебници и учебни помагала.
Важно е да се подчертае и да се знае, че има добавка от 23 лв. за всеки ученик, която може да се използва за ремонтите. В същото време, когато говорим за ремонти в общинските училища, трябва да се съобразим със социално-икономическата ситуация и да знаем, че когато имаме необходимите средства, тогава се правят търговете. Сигурно ще има и ремонти, които ще продължат след 15 септември и затова бих искала да помоля училища, където има ремонтни дейности, своевременно да проведат родителски срещи, за да могат да разяснят на родителите ситуацията, родителите също да проявят активност и да потърсят директорите на училищата. Принципно това ще бъдат единични случаи, ако се стигне до тях. Подробна информация ще имаме след обобщението на данните от регионалните инспекторати.
Що се отнася до Министерството на образованието 3 са потоците, по които се осъществяват ремонтните дейности - през ОП "Регионално развитие", през национална програма „Модернизация на материалната база в училище" и чрез инвестиционната програма на МОМН. По оперативната програма се извършват ремонтните дейности, проектните фишове са готови по схема за безвъзмездна финансова помощ в професионална гимназия в Сливен и във Варна. В процес на подготовка на документация са още 8 училища - професионални гимназии в Габрово, Плевен, Пазарджик, София и Сопот на обща стойност над 11 млн. лв. По националната програма след актуализацията на бюджетната рамка размерът на средствата е намален на 800 хиляди лева и той включва ремонти на асансьорни уредби в две училища, подемни платформи за деца с увреждания в четири училища, рампи за достъп в 11 училища и санитарни възли в 6 училища. В голяма част ремонтите дейности в тези училища са приключили. В момента се подготвя проектна документация, която ще позволи да се завърши разширението на Националната априловска гимназия и подобрения на материалната база в няколко специални училища в София, Стралджа и техническата гимназия в София. Така че виждате, че са отделени средства и затова. Прави се всичко възможно към началото на учебната година да бъдат приключени, така че да се гарантира безопасността на децата и персонала и в същото време да не се влияе върху качеството на учебния процес.
Ще има ли съкращаване на паралелки в страна?
Има предложения за закриване на 20 училища в цялата страна. Това са училища в сравнително малки населени места. Инициативата е на общинските съвети, които взимат тези решения, като в същото време имат ангажимента да осигуряват транспорт до най-близкото населено място, независимо дали е в същата община или в съседна и виждате, че тук се използва успешно инструмента на т.нар. средищни училища, в които се прави струпване на ученици, за които се прави достъп и по-добро качество, извеждайки ги от слетите паралелки, в които са се обучавали. Областите, в които има предложения за закриване на училища, са в Благоевград, Бургас, Велико Търново, Габрово, Кърджали, Пазарджик, Пловдив и Перник. Тук би следвало да се има в предвид, че когато се въведе системата на делегираните бюджети през 2008 година се закриха 300 училища. Тогава на практика се постигна един максимален процес на консолидиране на училищната мрежа и виждате за 2 години каква драстична разлика има в процесите на оптимизация, но на практика тези процеси са следствие от демографските процеси, които се осъществяват в страната.
Колко са първокласниците тази година?
Миналата година имахме 61 хиляди реално първокласници. 2003 година са родени 67 хиляди, колко са останали в страната не мога да ви кажа. Осигурили сме 65 хиляди учебници и учебни помагала. От тези деца, които трябва да постъпят в първи клас, сигурно има 2-3%, които са тръгнали на училище на 6 години, има такива които са напуснали страната. Към момента над 55 хиляди първокласници са се записали, но до 15 септември процесът на записване продължава. Около 60 хиляди се очаква да бъдат първокласниците. Учебниците и учебните помагала от 1 до 7 клас са доставени в цялата страна. Крайният срок на издателствата е до 3 септември, тогава навсякъде трябва да са осигурен учебниците. Единственото, което очакваме, е няколко учебника още да бъдат доставени в Димитровград, но срокът ни дава основание да смятаме, че това ще стане. В понеделник ще бъдат пуснати личните карти на ученическите книжки на обща стойност 0,18 лв. Очакваме към 15 септември да има пълна готовност, за да стартира учебната година.
Ще има ли достатъчно учители тази година?
Има много по-голямо търсене в сравнение с предходни години.
Светият синод иска задължителното въвеждане на предмет „Религия- Православие". Какво е становището на МОНМ по този въпрос?
Бих искала да ви кажа как в момента е уреден въпросът, за да дискутираме и следващия проблем, който поставяте. В училищата и сега се изучава Религия в исторически, философски и културен план. В училищата може да се изучава Религия в часовете за задължително и свободно избираема подготовка от 1 до 12 клас. Това се обезпечава с инструкция на министъра на образованието, като тя уточнява броя на часовете и кой има право да ги преподава, как се назначават учителите, трябва писмено деклариране от родителите, че са съгласни. Бих искала да ви кажа, че миналата учебна година 7000 деца са изучавали религия. Това, което се коментира в момента, е дискусионен въпрос и министерството ще се включи в обсъжданията.
Нека да оставим въпросът на дискусия и да видим как обществото би приело това, защото последните изследвания, които са правени в тази област, не говорят за такова масово желание от страна на родителите. И сега интегрирано това се изучава - добрите нрави също се изучават в гражданското образование. В крайна сметка образованието е светско и ние търсим възможността да намерим един много добър баланс, така че да дадем възможност и за едното и за другото, така че да не се противопоставят.
Кога ще бъде готов закона за училищното образование?
Края на тази година трябва да бъде готов като законопроект за внасяне в Министерски съвет.
От учителския синдикат заявиха пред КРОСС, че искат мандат за директорите на училищата и контрол върху средствата. Вие съгласни ли сте с тези искания?
Прозрачността на разходването на средствата е нещо изключително важно и аз смятам, че синдикатите имат право да настояват за това и не само те. И родителската общност също има право да знае как се разходва бюджета на училището. За директора това е инструмент, който му дава сигурност, спокойствието за правилното разпределение на средствата. Не е огромната отговорност на едноличното решение, което в момента лежи на плещите им. Така че няма напрежение.
След като МОНМ си поставя за цел засилването на инженерното образование и стимулирането на студентите, как стои въпросът с професионалните училища?
Принципно след завършено основно образование преобладаващия брой паралелки е именно в професионалните гимназии и е естествено когато се прави държавен план за прием - той е много по-голям от броя на учениците, които биха могли да го запълнят и това се прави, за да има конкуренция и да има възможност учениците да избират.
В момента подготвяте септемврийските матури. Как вървят нещата там?
Засега спокойно. Около 20 500 са кандидатите, които ще се явят. 5000 са по български език и литература, най-големият брой - над 10 хиляди е по география. Много малък е броят на учениците, които са държали зрелостен изпит по желание - само 5. Това, че са около 20 хиляди, показва, че 1/3 от зрелостниците се явяват. Малък е процентът. Спокойно вървят нещата като организация. Комуникирали сме с МВР, с електроразпределителните дружества, осигурено е медицинско обслужване, готови са изпитните материали. Просто чакаме да дойде 31 август - 1 септември.
Интервю на Юлия Тороманова, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
Медалист по биология: Мечтата ми е да открия ново лекарство
Мечтата на бронзовия медалист от международната олимпиадата по биология Дилян Георгиев е да открие някое ново лекарство или пък някакъв известен факт, който ще помогне на човечеството и на медицината. Министърът на образованието, науката и младежта Сергей Игнатов награди медалистите от международните олимпиади по биология, физика, информатика и химия.Какво за теб е биологията?
Нашите имат къща на село и като малък доста често прекарвах цялото лято там, тъй като лятото в София не е много интересно за едно дете и интересът към биологията се породи естествено.
Как се подготви за тази олимпиада?
Четох учебници дебели по една педия и общо взето това беше. Практически не се подготвих толкова много. Нямах толкова възможност.
Как премина олимпиадата за теб?
Олимпиадата първоначално ми се стори много дълга, като си представих цяла седмица, в която трябва да изпълняваме различни задачи и да ставаме рано непрекъснато, обаче към края вече съжалявах, че е една седмица.Контактувах с хора от целия свят. Теста е практически най-малката част от тази олимпиада. По скоро е за създаване на връзки, приятелства и бъдещи колеги.
Когато разбра, че имаш бронзов медал, как се почувства?
Аз и миналата година имах бронзов медал и общо взето не беше кой знае какво вълнение, защото вече съм го преживял, но миналата година бях доста развълнуван.
Каква е мечтата ти?
Не съм мислил още. Когато навляза по-сериозно в материала, вече ще знам какво още има за откриване. Например някое ново лекарство или пък някакъв известен факт, който ще помогне на човечеството и на медицината.
Коя част от биологията ти е най-интересна?
Може да се каже молекулярната биология, защото тя обяснява всичко, което се случва на по-голямо ниво в детайли. Общо взето представлява като да изучаваш различните части на една машина, за да разбере как работи тя.
Въпреки, че си медалист това е много трудна специалност, не се ли страхуваш от това?
Страхувам се да, но предполагам, че никой няма да ме кара да полагам изпити без да съм се подготвил предварително, тъй че смятам, че ако уча достатъчно ще се справя.
Мислиш ли, че има непостижими върхове пред теб?
Има, да. Като например да изобретя безсмъртието или универсално лекарство, но иначе, ако не си поставям чак такива огромни цели, мисля, че с упорита работа ще се постигне всичко.
А сега накъде?
Засега в Биологическия факултет, иначе после в чужбина. Харесал съм си университета в Упсала в Швеция, който ми казаха, че е много добър.
Интервю на Юлия Тороманова, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
Валентин Ангелов: Признателността и отношението на руснаците ни трогнаха много
Шефът на свиленградската пожарна гл. инспектор Валентин Ангелов беше командирът на българския отряд пожарникари, които в продължение на седмица се бориха с огнената стихия в Подмосковието. Пред Информационна агенция КРОСС той разказа за задачите, с които нашите огнеборци е трябвало да се справят, за трудностите, пред които никой от тях не е отстъпил, за благодарността на руския народ, която ги е трогнала и за това колко важна е солидарността в тази благородна професияГ-н Ангелов, какви бяха първите Ви впечатления при пристигането на руска територия?
Първото нещо, което ни направи впечатление при пристигането на летище „Шереметиево” в Москва, беше смогът, димът от горящите торфени полета в Подмосковието. Всички бяхме озадачени как е възможно в града да има толкова много дим. Пристигнахме в базата за настаняване към 6.30 ч. сутринта и се разбрахме да починем 2-3 часа, за да възстановим силите си, тъй като цяла нощ не бяхме спали, но почти никой от момчетата не можа да заспи – навсякъде беше пълно с дим и беше много горещо.
От там, веднага на фронта. Към 12.00 ч. получихме първата си задача. Разделиха ни на две групи. Едната бе под мое командване. Озовахме се в центъра огромна гора, към която нямаше нито път, нито можеше да се види нещо, тъй като дърветата бяха по 30 метра високи. И в тази гора бушуваше пожар с периметър около 5-6 километра. Наложи ми се да го обходя няколко пъти, за да се запозная с обстановката. Пожарът беше локализиран с тежка техника, но в основата му имаше торф, който постоянно подпалваше наново дърветата и се налагаше да реагираме всеки път, а това беше трудно поради ограничения достъп, многото паднали и падащи в момента дървета. Трябваше да внимаване, тъй като имаше опасност някой да бъде повален от дърво и да пострада.
Това ли бяха торфените полета, които вие гасихте?
Това беше в района на Орехово-Зуево. Изпратиха ни на изцяло торфено поле. Първоначално като погледне човек се вижда само земя, няма дървета. Оказа се, че земята под краката ни гори. Дълбочината на торфа беше от половин до един метър. Започнахме от един път, който пресичаше торфеното поле, сантиметър по сантиметър, метър по метър, и с по 40 кубика вода на час, да намаляваме горящата територия. Гасихме площ от 6 хектара в продължение на четири дни.
Как се гаси такъв пожар? При посрещането на Летище София и премиерът Борисов, който е Ваш колега, Ви похвали, казвайки че това едва ли не е невъзможно за гасене?
Успяхме благодарение на това, че не беше много дълбок. Има специална техника за гасене на торфени огнища, прониква се в земята с много силна струя. И въпреки това на следващия ден, когато отивахме на мястото, някои старите огнища бяха възобновени и се налагаше да ги гасим отново.
Разкажете ни за историческото селце, което спасихте. В Русия, пък и у нас, този случай имаше широк отзвук.
Селото се казва Язвище. Там беше моят помощник с неговия отряд и нямам пряко участие в операцията, но имах възможността да наблюдавам записа на екипа на БНТ с един от ръководителите на местната администрация. Гледайки, той така се развълнува, че очите му се насълзиха. Българите помогнаха селото да не изгори. Бяха взети интервюта и от други жители на селото, които бяха много ласкави в оценките си за нашата работа и постоянно се обръщаха към нас с благодарности и обръщението „Братушки! Братушки!”. По пътищата където ни срещнеха ни питаха дали ние сме „българите”. Всеки се спираше да ни благодари.
Как се чувства човек в такъв момент?
Честно казано, аз се чувствах малко неудобно, защото на нас това ни е работата. Нормално е да ти благодарят, но чак толкова – всеки човек да се обръща. Една вечер ни изнесоха концерт, след като се прибрахме в Орехово Зуево. Бяха съчинили стихове и песни за българските огнеборци. Признателността и отношението на тези хора ни трогна много, останахме толкова изненадани, че нямахме думи.
След това имаше церемония на която бяхте наградени официално.
Да, церемонията беше много официална, много тържествена, с програма и водещи. На нея присъства зам.-губернаторът на Московска област, представител на Министерството на извънредните ситуации, ръководители от администрациите на териториите, на които работихме. Всеки един от нас бе удостоен с медал, имаше грамоти, благодарствени писма, до правителството, до министерството, до ръководството на пожарната. Бяхме приятно изненадани.
Докато се борихте с огнената стихия, имаше ли момент, в който дори човек като Вас би се изплашил?
Въпросът за страха не стои пред нас. Професията ни е научила да вървим само напред. Там от където хората бягат от страх, влизат пожарникарите. Там трябва да влезе някой, да помогне на пострадалите или да спаси, това което е останало, и това сме само ние, няма никой друг. Трябва да призная, че когато гасихме торфеното поле край Орехово Зуево първия ден, димът беше толкова гъст, че си помислих дали някои от момчетата няма да каже „До тук. Не мога повече”. Но такъв нямаше.
В кой момент Ви беше най-трудно, тогава ли?
Да, на мен ми беше най-трудно тогава, защото се притеснявах някой да не се откаже. Но съм благодарен на всички тях, защото постъпиха мъжки, себеотрицателно, без и да помислят да направят крачка назад.
Има и още нещо, към нас беше прикрепен един руски офицер, началник на една служба в Подмосковието, и в разговорите ни сподели, че детето му е болно от церебрална парализа и е на лечение в Китай. Сподели, че е много скъпо, че в Русия никой не помага, че хората нямат възможности. Аз разказах на момчетата и всички заедно решихме да съберем кой колкото може от командировъчните си, за да помогнем на дъщеричката на колегата. Събрахме около 500 долара. Когато му ги дадох той се разплака и каза: „Това при нас никога не може да се случи”. Което говори, че ние пожарникарите сме винаги готови да помагаме на хората. В България тези неща ги правим постоянно, събираме средства за децата на загинали и пострадали полицаи и пожарникари.
Какви са условията за работа в българската пожарна. Обезпечени ли сте?
Да, мога да заявя категорично, че там където работя аз, условията за работа и техниката са отлични. Хората са обезпечени с най-съвременни защитни средства и техника. Това обаче е така само в южната част на България, тъй като тук бе реализиран проект по трансграничното сътрудничество между България и Гърция. Техниката и облеклата, които ни предоставиха, са перфектни, но за жалост в страната има какво още да се желае.
Интервю на Владимир Савов, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
Д-р Хризантема Георгиева: Майките трябва да се обучават за кърменето още в бременността
Д-р Хризантема Георгиева – началник на Неонатологичното отделение в МБАЛ – Смолян:
Майките трябва да се обучават за кърменето още в бременността
Защо болницата в Смолян е „Приятел на бебетата”?
Защото полагаме много грижи за приучване на родилките да кърмят. Природата така го е създала и няма как да го е създала грешно. Сега за разлика от преди години идеята за кърменето е много по-афиширана. Прожектираме на майките филмче за кърменето. В стаите им има много агитационни материали. Разговаряме с тях, разясняваме им ползите от кърменето и как да се приучат да кърмят. Но и дохранваме бебетата. Онзи ден чух едно кратко съобщение от представител на УНИЦЕФ, че болници, в които хранят с хуманизирано мляко и дават сироп с биберон, ще им бъде отнеман лицензът. Това е твърде странно, защото периодът в първите 3 дни, докато майките са тук, или в първите 5 дни на сециираните майки, е най-труден. Началото на спускане на кърмата нормално е към третия ден. Първите дни майката е с недостатъчно количество кърма. Според тези хора бебето най-вероятно трябва да се остави гладно. Те не са при родилките, за да знаят, че бебето като плаче е стрес за майката. В първите дни след раждането тя непрекъснато има оплаквания. Следродовият период е стрес за нея. Тя има болки. Бебето в същото време плаче ненахранено, защото майката още няма кърма. И ние не може да не го нахраним. Нормално е в първите дни в гърдите да няма нищо или да има само малко капки коластра, впоследствие - преходно мляко и кърма.
Тоест, тази заплаха как трябва да се разбира?
Не зная. Ние наистина сме радетели на кърменето. И съм сигурна, че 99,9% от майките са много убедени в полезността на кърменето.
А всички правят ли истински опити да се научат?
Да. Мога да кажа, че в големия процент майките правят опити да кърмят. Въпросът е, че при нас този период е труден. Тяхната следродова адаптация е тежка. Родилките са в различно психическо състояние. И физиологично имат хипогалактия (недостатъчно мляко). Ние ги учим на правилните стъпки как да постигнат достатъчно лактация, достатъчно количество кърма, за да може в следващите дни да поемат изцяло изхранването на бебчетата си. Струва ми се обаче, че има голям недостатък в целия процес. Бъдещите майки трябва да бъдат обучавани за кърменето още в периода на бременността.
Защо това е по-правилното?
Защото когато са бременни, те са спокойни. Целият 9-месечен период е достатъчно дълъг, за да може майката да добие знания за ползата от кърменето. И тук ние да й помогнем да приложи на практика познанията си.
Доколко родилките са наясно със ситуацията, когато влизат за първо раждане?
Идват съвсем неориентирани. Майката трябва да е убедена и да знае всичко за кърменето, а ние само да й покажем как става. Една майка, която е секцирана, на втория ден започва да се раздвижва, на третия – я захранват, на четвъртия – тя все още има болки. Матката й се контрахира. В тези 3-4 дни тук тя няма спокойствието, за да получи позитивна нагласа за кърменето. Нея я боли. Бебето като плаче й създава още по-голяма тревога. Ако идват да раждат напълно подготвени за процеса на кърмене, ефектът ще е много по-голям. Тук пак ще дохранваме бебчето, но само временно. И после ще си го поеме на 100%, когато физиологично гърдите й се напълнят.
А това обучение кой би следвало да го прави, личният лекар ли?
Едва ли личният лекар ще разполага с време за това. Може би трябва да има комитети по кърмене, организирани по места. Доколкото знам първата сбирка, която бе организирана в Смолян, беше с участието на представители от РИОКОЗ. Може би това е най-подходящата структура, която да реализира тези комитети. Сега след като обединяват РИОКОЗ с РЦЗ биха могли да положат усилия в тази насока. Те имат имената на личните лекари и акушер-гинеколозите в цялата област. Може от тях да изискат имената на бременните и да им организират периодични обучителни беседи.
Има ли някакви негативи от кърменето върху жената?
Не.
Нали казват, че майката губи от женствеността си, ако е била кърмачка?
Каква е всъщност е разликата между кърменото и некърменото дете?
Некърменото дете е по-уязвимо. При кърменето майката предава на детето всички защитни фактори срещу заболявания, които тя е прекарала. Нейният организъм е образувал антитела и тя му ги предава. Всички хранителни вещества, които кърмата съдържа, са така предназначени, че защитават детето от алергии. Изкуствено хуманизираният белтък предразполага към развитие на алергии и други имунологични заболявания. Така че кърмените деца са значително по-защитени. И още нещо, което според мен трябва да го има в България на много места, а го няма. Трябва да има банки за кърма.
Защо?
Защото кърмата е полезна. Има майки, които най-често по здравословни причини не могат да кърмят. И техните дечица трябва да бъдат хранени само с изкуствена храна. Не знам защо не се работи в тази насока. За това начинание е нужна специална организация, специални машини - контейнери, помпи за изцеждане, камери и т.н. Но всичко си струва.
Това са неща, които една жена, решила да става майка, ги приема. Промяната е само козметична, несъществена. Нека не забравяме, че кърменето помага против рак на гърдата, против рак на половите органи. Така че позитивите за нея са много повече, отколкото негатива, за който говорите. А пък за бебето е само в полза.Димитър Зоров: Млечните продукти поскъпват заради по-високата цена на суровото мляко
В Европа се опитват да правят българско сирене, каза председателят на Асоциацията на млекопреработвателитеГосподин Зоров, да очакваме ли, че ще след въвеждането на българския държавен стандарт ще поскъпнат сиренето и кашкавалът?
България се намира в пазарен механизъм и повишаването на цените е следствие от обективни обстоятелства. Не смятам, че фирми, които са произвеждали по традиционната технология, стандартът ще бъде основание за вдигане на цените. Тези производители, които са ползвали определено име, а срещу това не е имало това качество, което потребителят е очаквал, ще се наложи да коригират цените си. Има и други обективни причини, които могат да окажат влияние върху цените. Например цената на суровия продукт, на суровото мляко, която нараства в европейски мащаб.
Каква е причината за поскъпването на суровото мляко?
Не мога да отговаря каква е причината. Вероятно е свързана с повишение на цените на храните за животните заради сухите периоди, наводненията.
Преди време имаше сериозен конфликт между млекопреработватели и млекопроизводители. Млекопроизводителите настояваха за по-висока изкупна цена на млякото, дори за въвеждането на защитна изкупна цена. Отшумя ли този конфликт?
Всеки, който продава, иска да продаде на по-висока цена. Този, който купува, иска да купи на по-ниска цена. Това са винаги два субекта в търговските взаимоотношения и всеки има своите желания, и своите реални обяснения. Млякото както всички други суровини се поставя на европейски принцип, защото в България в момента се работи с европейско сурово мляко. Ако нещо е по-скъпо отколкото е цената му на европейския пазар, тогава няма кой да го купи. България следва европейските тенденции. В крайна сметка трябва да има добра себестойност на продукта, за да може производителят да е конкурентен на европейските пазари. Млекопреработвателят се ръководи от изискванията на потребителя. Вие като потребител искате да купите нещо на по-евтина цена, нали?!
А конкурентни ли са нашите продукти на европейските пазари?
Нашите продукти са в конкуренция, защото например българското саламурено сирене се доближава до гръцката фета. Започнаха в някои европейски страни, но и в бившите руски република като Украйна, Беларус да произвеждат продукт, който много се доближава до българското сирене. Те се опитват да доближат българското качество. Имаме силна конкуренция. Масирано се произвежда подобно на българското сирене в Германия, очаква се то да е по-евтино защото цената на суровината не е по-висока от тази в България. А ние транспортираме нашата продукция в Германия.
Не закъсня ли България с регистрацията на български традиционни продукти в европейската комисия. Такава процедура започна за горнооряховския суджук. Ние имаме много традиционни продукти, които не се разпознават точно като български по света?
Отговорът еднозначен – България закъсня с този въпрос. Това е процедура, която не е толкова проста и трябва предварителна подготовка. Процедурата за гръцката фета продължи 10 години. Признанието, че този продукт е гръцки, беше оспорвано от Франция и Дания. Но гърците бяха тръгнали с много сериозна предварителна подготовка. Аз няма да се учудя, че за много от българските продукти, които не се познават като типично български, има много близки аналози в съседните страни. Както суджукът например, подобен продукт се произвежда в Турция. Като говорим за кашкавала, италианците казват, че имат подобен продукт. За да се тръгне към една такава процедура, трябва да има убедителни доказателства
Интервю на Кремена Кръстева, ИА КРОСС
Камен Колев: Проблемът безработица ще продължи да бъде сериозен още поне година
Събота, 07 Август 2010 17:03
Има вариант осигуровките да не се повишават през следващата година, смята зам. председателят на БСК
Г-н Колев, социалният министър Тотю Младенов заяви, че има вероятност да се повишат осигуровките, защото събираемостта е недостатъчна? Има ли алтернативен вариант?
Има алтернативен вариант. Правителството, синдикатите и работодателите дискутираха различни варианти. Събираемостта на осигуровките може да се повиши с мерки срещу сивата икономика. Предстои да бъдат въведени такива мерки като тази, кешовите разплащания да се ограничат до 5 хиляди лева, изплащането на заплати да става само по банков път, достъп на НАП до кредитни досиета, за да се види за физически и юридически лица, как се изплащат кредити ежемесечно, при условие, че не се декларират никакви доходи на физическото и юридическото лице. Свързването на касовите апарати с НАП е друга мярка в това отношение. Всичко това са мерки, които целят повишаването на събираемостта, така че да не се стигне до повишаване на осигурителните вноски. Друга мярка е така наречения „принципа на аналог”. Това означава да се приемат примерни възнаграждения за съответните длъжности. Всичко това са мерки, които целят да извадят на светло сивата икономика. Според твърденията на НАП, ако се приложат тези мерки в пълния обхват това ще доведе до 80% свиване на сивия сектор.
Успява ли бизнесът да инвестира в иновации? В едно свое изказване на германския канцлер Ангела Меркел заяви, че иновациите са една от основните възможности за излизане от кризата.
Да, иновациите са сигурният фактор на растежа и в период на криза и в период на възходящо развитие. И в двата случая са най-подходящия инструмент. Въпросът е, че в условията на кризата, когато поръчките се свиват, когато няма достъп до финансиране, тези постулати за инвестиции в иновации не могат да се случат. Бизнесът намалява заплати, печалбата, търси начини да съкрати разходите. Инвестициите в иновации не са толкова евтини. Разбира се, бизнесът го съзнава това. Ние правим сметка, че трябва да се плащат осигуровки, данъци, възнаграждения на доставчици, между фирмената задлъжнялост…… Това е нещо, което може би ще се случи в периода на излизане от кризата. 2-3% от експортната листа на страната се води във високо технологичната област, докато средно за Европа този процент е 20. Има поле за тези инвестиции. В стратегията Европа 2020 е записано 3% от БВП да е за иновации, ние в България ще запишем от порядъка на 2%. В момента този процент за иновации е 0,5%, по време на действие на Лисабонската стратегия, когато това беше цел, ние не можахме да помръднем от този процент. Причините за това беше, че бизнесът имаше много задачи за изпълнение на екологични изисквания, за безопасни условия на труд, за повишаване на конкурентноспособността.
Смятате ли, че проблемът с безработицата ще се задълбочава на фона на настоящата икономическа ситуация в страната?
Нивата на безработица у нас се ниски на фона на тези в Европейския съюз, където те са 9-10%, а при нас – 8%. Според мен расте броят на тези, които не се регистрират в бюрата по труда – тай наречените обезкуражени хора. Те са около 4-5% и расте техният дял. Така че официалните данни са оптимистични, те отговарят на реалността на фона на по-високата сезонна заетост, но към края на година и следващата година безработицата ще си остане сериозен проблем. Не е възможно след като в ЕС безработицата е около 10%, ние да имаме доста по-ниски нива на безработица. Има оптимистични очаквания за икономиката, но проблемът безработица ще продължи да бъде сериозен още поне година.
На ниво управляващи се заговори за преструктуриране на икономиката така, че да има по-висока добавена стойност.
Две трети от преките чуждестранни инвестиции бяха насочени в молове, строителство, финанси, търговия. Тези сектори не могат вече да осигурят този прираст и следователно трябва да се търсят други такива източници. Според нас трябва де обърнем към тези сектори, където страната има естествено предимство. Като се започне от чистото земеделие, туризмът, информационните технологии и всички сектори, където има повече добавена стойност. Преструктурира се и нашият износ – ишлемето почти вече залязва, а то беше водещо в текстилната и шивашката промишленост. Имаше ишлеме и други отрасли. Засега няма нови продукти в експортната листа на страната. Продължаваме да изнасяме суровинни продукти, така че е необходима сериозна политика ..
От страната на държавата?
Голяма част от преките чуждестранни инвестиции са възобновяеми енергийни източници. Това е заради определени възможности като преференциално изкупуване на електроенергията от тях, но това пък ще доведе до повишаване на цената на тока. Държавата трябва да направи така че не всички инвестиции да се насочват само в една посока. Трябва да се стимулира производството… сега е точно момента да се разработи такава стратегия. Досега антикризисните мерки бяха насочени към запушване на бюджета, но в момента при излизане от кризата трябва да се насочва растежът в по-устойчиви направления.
Има алтернативен вариант. Правителството, синдикатите и работодателите дискутираха различни варианти. Събираемостта на осигуровките може да се повиши с мерки срещу сивата икономика. Предстои да бъдат въведени такива мерки като тази, кешовите разплащания да се ограничат до 5 хиляди лева, изплащането на заплати да става само по банков път, достъп на НАП до кредитни досиета, за да се види за физически и юридически лица, как се изплащат кредити ежемесечно, при условие, че не се декларират никакви доходи на физическото и юридическото лице. Свързването на касовите апарати с НАП е друга мярка в това отношение. Всичко това са мерки, които целят повишаването на събираемостта, така че да не се стигне до повишаване на осигурителните вноски. Друга мярка е така наречения „принципа на аналог”. Това означава да се приемат примерни възнаграждения за съответните длъжности. Всичко това са мерки, които целят да извадят на светло сивата икономика. Според твърденията на НАП, ако се приложат тези мерки в пълния обхват това ще доведе до 80% свиване на сивия сектор.
Успява ли бизнесът да инвестира в иновации? В едно свое изказване на германския канцлер Ангела Меркел заяви, че иновациите са една от основните възможности за излизане от кризата.
Да, иновациите са сигурният фактор на растежа и в период на криза и в период на възходящо развитие. И в двата случая са най-подходящия инструмент. Въпросът е, че в условията на кризата, когато поръчките се свиват, когато няма достъп до финансиране, тези постулати за инвестиции в иновации не могат да се случат. Бизнесът намалява заплати, печалбата, търси начини да съкрати разходите. Инвестициите в иновации не са толкова евтини. Разбира се, бизнесът го съзнава това. Ние правим сметка, че трябва да се плащат осигуровки, данъци, възнаграждения на доставчици, между фирмената задлъжнялост…… Това е нещо, което може би ще се случи в периода на излизане от кризата. 2-3% от експортната листа на страната се води във високо технологичната област, докато средно за Европа този процент е 20. Има поле за тези инвестиции. В стратегията Европа 2020 е записано 3% от БВП да е за иновации, ние в България ще запишем от порядъка на 2%. В момента този процент за иновации е 0,5%, по време на действие на Лисабонската стратегия, когато това беше цел, ние не можахме да помръднем от този процент. Причините за това беше, че бизнесът имаше много задачи за изпълнение на екологични изисквания, за безопасни условия на труд, за повишаване на конкурентноспособността.
Смятате ли, че проблемът с безработицата ще се задълбочава на фона на настоящата икономическа ситуация в страната?
Нивата на безработица у нас се ниски на фона на тези в Европейския съюз, където те са 9-10%, а при нас – 8%. Според мен расте броят на тези, които не се регистрират в бюрата по труда – тай наречените обезкуражени хора. Те са около 4-5% и расте техният дял. Така че официалните данни са оптимистични, те отговарят на реалността на фона на по-високата сезонна заетост, но към края на година и следващата година безработицата ще си остане сериозен проблем. Не е възможно след като в ЕС безработицата е около 10%, ние да имаме доста по-ниски нива на безработица. Има оптимистични очаквания за икономиката, но проблемът безработица ще продължи да бъде сериозен още поне година.
На ниво управляващи се заговори за преструктуриране на икономиката така, че да има по-висока добавена стойност.
Две трети от преките чуждестранни инвестиции бяха насочени в молове, строителство, финанси, търговия. Тези сектори не могат вече да осигурят този прираст и следователно трябва да се търсят други такива източници. Според нас трябва де обърнем към тези сектори, където страната има естествено предимство. Като се започне от чистото земеделие, туризмът, информационните технологии и всички сектори, където има повече добавена стойност. Преструктурира се и нашият износ – ишлемето почти вече залязва, а то беше водещо в текстилната и шивашката промишленост. Имаше ишлеме и други отрасли. Засега няма нови продукти в експортната листа на страната. Продължаваме да изнасяме суровинни продукти, така че е необходима сериозна политика ..
От страната на държавата?
Голяма част от преките чуждестранни инвестиции са възобновяеми енергийни източници. Това е заради определени възможности като преференциално изкупуване на електроенергията от тях, но това пък ще доведе до повишаване на цената на тока. Държавата трябва да направи така че не всички инвестиции да се насочват само в една посока. Трябва да се стимулира производството… сега е точно момента да се разработи такава стратегия. Досега антикризисните мерки бяха насочени към запушване на бюджета, но в момента при излизане от кризата трябва да се насочва растежът в по-устойчиви направления.
Интервю на Кремена Кръстева, ИА КРОСС
Copyright © CROSS Agency Ltd.
Радослав Козаров: Цената на хляба е резултат на дъмпингова атака
Всеки хлебопроизводител се надява, че другият ще умре преди него и че той ще успее след това да се възстанови, твърди председателят на Асоциацията на търговците на зърноНа чикагската борса цената на тон зърно достигна 250 долара, която е най-високата от 2008 година насам. На европейските пазари тази седмица цената се покачи до 211 евро за тон. Ще се отрази ли тази тенденция на българския зърнен пазар, г-н Козаров?
Няма как да не се отрази. Ние сме скачени съдове и няма как да не следваме световните тенденции. Нищо не може да се направи срещу тази тенденция, нито пък има смисъл нещо да се прави. Най-важното е, че никой не обръща внимание на нещо важно: Така се получава, че в световен мащаб няма богати земеделци, но има нещо като неписано правило, че земеделецът винаги получава С. С е резултатът от реколтата, количеството по цената. Т.е. той винаги получава, грубо казано, едни и същи пари на година. Ако реколтата е голяма, винаги цената е ниска, а ако цената е висока, това е защото реколтата е ниска. Самите зърнопроизводители е много малко вероятно да пострадат от промените на пазара. Те така или иначе ще получат същите пари, както и миналата година. Нормално е след като в световен мащаб добивът е по-малък, цените да са по-високи. Така че не трябва да се очакват трагедии за зърнопроизводителите, напротив. За тях такава година е по-добра, защото каквото и да са произвели, все ще го продадат.
Коя според вас е добрата цена за българския зърнопроизводител тази година?
Не мога да кажа, но теоретично има само една добра цена - тази, която му осигурява разширено възпроизводство.
Някои специалисти прогнозираха значително по-ниски добиви на зърно тази година и у нас, каква е вашата информация?
Според мен е рано за прогнози. Докато не се прибере реколтата, нищо не може да се каже окончателно.
Факт е обаче, че хлебопроизводителите вече заговориха за по-висока цена на хляба заради по-ниски добиви и по-високи цени на зърното, това спекулативно ли е?
Аз не виждам причина да не е. Отдавна твърдя, че вдигането на цената на основната суровина не е проблем. Освен това цената да се покачи с 10-15 стотинки за един хляб, колко повече? За 30 хляба на месец - колко е това в месечно изражение?
Но хлябът не се прави от хлебна пшеница или поне не само от нея, нали така? А в случая говорим за покачване цената именно на хлебната пшеница.
Вече нямаме големи добиви на пшеницата, която е с много глутен. Пшеницата се дели на хлебна и нехлебна на базата на добива на мокър глутен и на качеството на глутена. Това са показателите, по които я делим на хлебна и нехлебна. По света протеинът е критерий, глутенът е само един от протеините.
Реална ли е възможността да се стигне до внос на зърно у нас?
Не смятам. Но това във всеки случай не е опасност, това е вид нормална търговия. Като нямаме енергоресурси, нали внасяме. Така че, ако няма достатъчно зърно, ще се внесе и няма да има абсолютно никакъв проблем за крайния потребител. Конкуренцията и в мелничарството и в хлебопроизводството е толкова зверска, че крайният клиент дълго време получава един трайно подценен продукт, който в крайна сметка ще му се наложи да плати. Когато цели браншове са на ръба на оцеляването и на ръба на фалитите, рано или късно там се взривяват някакви процеси, които обикновено водят до оскъпяване на крайния продукт и тогава пак клиентът го плаща.
Да разбираме ли, че определящ фактор за цената на хляба у нас е не толкова цената на зърното, колкото конкуренцията?
В последните години със сигурност може да се твърди, че цената на хляба е изключително изпилена и е резултат на дъмпингови атаки. Цената на зърното, разбира се, влияе, но всеки се надява, че другият ще умре преди него и че той ще успее след това да се възстанови. Винаги има една, две или три мелници, които държат икономически необяснимо ниски цени на брашното за дълги периоди. Мелницата в централна България, дето й арестуваха собствениците, разгони фамилията на мелничарството поне за 5 години. Най-накрая се оказа това, което всички знаехме, че всичко това е за сметка на някакви нелегитимни финансови операции. Какво ги топли сега всички останали мелничари, че този човек е някъде под специално наблюдение, а съпругата му се самоуби от напрежение. Всичко това при положение, че целият бранш е на колене. Не че една мелница може да нахрани цяла България, но „сваля гащите" на всички останали. Най-накрая си чупи главата, но каква полза като всичките сме в синини.
Интервю на Росица Ангелова, ИАКРОСС
Още статии...
- Цоня Дражева:Откритите мощи имат огромно значение за България
- Живкова: С есенно-зимната колекция за 2010-2011 провокирам дамите да обърнат внимание на по-късите поли и рокли
- Директорът на РДТ Кръстьо Кръстев: Със закриването на театъра губим идентичност, култура и бъдеще за децата си
- Доц. Румяна Коларова: Бойко Борисов избра млади министри, за да обяснява грешките им с възрастта
- Проф. Иван Козовски: Фонд „Ин витро" е взел пари от фискалния резерв без решение на НС
- Болните от болестта на Бехтерев искат достъп до съвременни лекарства
- Цонко Цонев: Джулая е пиршество на свободния дух
- Гергина Тончева: Стимули за кадърните, санкции за мързеливите
- Сашка Васева: Стоя зад свободата на избора
- Маргарита Попова: Най-страшното за Темида е загубата на доверие
НОВИНИ
Валутни курсове
|
източик-Централна Европейска Банка Септември 07, 2010. |
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
потребители онлайн
В момента има 723 посетителя в сайта
Вашата подкрепа е изключително ценна за нас
ПРАВИЛА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА САЙТА - РЕГИСТРАЦИЯ - КАРТА НА САЙТА - КОНТАКТ С НАС
Всички фото и видео материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС ООД . Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС ООД се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС ООД
Всички фото и видео материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС ООД . Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС ООД се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС ООД