ПО   РИМСКИ   КАЛДЪРЪМ

Навършват се 115 години от рождението на писателя Георги Пашев от родопското село Павелско. Имах щастливата съдба да познавам бай Георги, както се обръщах към него, когато станахме по-близки. Общувахме и на село, участвахме заедно на срещи с читатели, написа ми и предговора „Близки и далечни прозрения” към книгата „До утре”. Отношението си по различни въпроси на обществото, на битието и художественото творчество Пашев споделяше в интервютата, които взех за смолянския окръжен вестник „Родопски устрем”, впоследствие „Родопски вести”. Приятно е да се срещнеш с него, да  разказва за минали събития и личности, а той ги възкресяваше по свой  начин, без шаблони, които се търкалят по телевизии и радиа. И в книгите си е оригинален, с колоритна лексика, която създава усещането, че  минаваш по римски калдъръм.

            Според  Николай Хайтов разказът „Ласа” е един от най-добрите разкази в съвременната ни белетристика. Четеш го и се връщаш  да го препрочетеш. Тъжна, но неизбежна случка, която  пресъздава с такава любов към животните, която вълнува и млади, и стари. Георги Пашев имаше определен афинитет към историята, като самите заглавия насочват към събитията – „От Цариград до Белово”, „От хаоса”, „Да живей Съединението”, „От далечността” и други.

            Един от героите на Пашев в книгата „Сини води” казва: ”Не да си добър, а да правиш добро!” Какво по-силно послание от това?

Георги Гривнев