16 януари – честваме 148г. от Освобождението на Чепеларе от турско робство

         На 16 януари 1878 година,  преди 148 години, Чепеларе посрещна освобождението с навлизането на руските войски в тогавашното село Чепеларе. Васил Дечев в книгата си “Миналото на Чепеларе” пише: “По тесния и заледен присоен път между Лещювица и Долна махала полека се движи една дълга черна верига, прилична на реденица и ели и на огромна черна засукана връв. Тая верига била руската конна войска.“

         През 1878 година пocpeщaчитe и чeлнaтa peдицa oт pycĸaтa ĸoнницa ce cpeщнaли в Дoлнaтa мaxaлa нa пътя вpъз ĸъщaтa нa Pyca Πeтpoвcĸa. Ha това  мяcтo е възпoмeнaтeлнaта плoчa, ĸъдeтo вcяĸa гoдинa нa 16 янyapи пocтaвяме вeнци и цвeтя.

         Днес, ние отново отбелязахме бележитата дата, в присъствието на официалните лица: г-н Боран Хаджиев – Кмет на община Чепеларе, г-н Захари Сираков - Областен управител област Смолян,  г-жа Екатерина Петрова - Председател на Общински съвет Чепеларе, г-жа Антоанета Аговска – Зам. кмет на община Чепеларе, г-жа Катя Стайкова - Секретар на община Чепеларе, общински съветници, граждани.

         След поднасянето на венци и цветя пред паметната плоча, шествието се отправи към паметника на Капитан Петко войвода – Закрилникът на Родопите.

На днешния ден отдаваме почит и на него - един от най-колоритните и прославените борци, продължил борбата за освобождение в Родопите и Беломорска Тракия.

         В Чепеларе Капитан Петко Войвода идва през август 1878 г., след Берлинския конгрес. Границата в Централните Родопи между Османската империя и Източна Румелия дълго след Берлинския конгрес все още не е уточнена, а руски окупационни войски в района няма. Петко Войвода организира отбраната в неутралната зона на юг от руските войски до окончателното утвърждаване на границата.

        Венци и цветя бяха поднесени от Община Чепеларе, Областна управа гр. Смолян, Общински съвет гр. Чепеларе, Детска градина Чепеларе, СУ „Васил Дечев“, ПГСГСТ „Никола Й. Вапцаров“, НЧ „Родопска искра 1880“, ЦПЛР ОДК и граждани.

         От тогава до днес, и занапред – поне на този ден, трябва да отделим време, за да направим равносметка за високата стойност на свободата и възможностите, които тя разкрива пред нас. Тя не е даденост, а ценност, изискваща ежедневни усилия. Чепеларе днес не само  чества своята свобода, но градът я осъзнава, пази и предава на следващите поколения.