65 години живя в манастир Кина Згурова от с. Полковник Серафимово

       Необяснимо е за светския човек, дори непосилно, на 25 години да останеш  в манастир и там да премине целият ти живот. На 90 години да си идеш от този свят тихо при Господа, с Когато си преживял мир и изпитания, радост и неволи, болка и послушание… Да се радваш на уединение, молитва, състрадание… За себе си, за другите, за целия свят… Да си в манастир, където има нескончаем труд за поддръжка на сградите му, на стопанството и имотите. Да посрещаш и обслужваш туристи и поклонници няколко хиляди на година.

         Всеки ден без прекъсване да си готов за утринна и вечерна служба, често прав с часове. На едно място, под едно небе, сред едно и също обкръжение. Без дори един ден почивка по кодекс. Не е като да си в някое селце, дори в края на света, където все пак можеш да излезеш и се срещнеш с познати, да седнеш на раздумка или кафе. В манастир си! С обет! С преобразяване на теб самия и на живота ти! Преборил его и мечта за кариера! Повярвал завинаги, че това е пътят!

      Манастирът е затворено пространство и в прекия, и в преносния смисъл. Там ставаш друг, за да издържиш. Свързан си с Бог, за да води стъпките ти и когато паднеш, да можеш да станеш. Това трябва да разбираш по усет, със сърцето си. Когато сгрешиш, да можеш да се очистиш. Когато си мислиш, че си изоставен от целия свят, една ръка да ти даде знак и да те поеме. Да вървиш по пътека, която ти е отредена и ти знаеш от Кого. Знаеш и защо.

Манастирът е вселена, която много ти отнема, за да не се загубиш, но всичко ти дава, за да преминеш един свят и дълъг живот, посветен на вярата ти в Бога.

Мъжки манастир „Рождество Богородично“ – Калофер

Всичко това е преживяла монахиня Екатерина – Кина Димитрова Згурова от с. Полковник Серафимово, община Смолян,  дълги години игумения.  Родена е на 5 август 1928 г. в благочестиво семейство. На 12 април 1953 г. постъпва в манастира „Рождество Богородично“ над Калофер, в който се подвизава без прекъсване близо 65 години до самата й кончина на 6 февруари 2018 г. Само веднъж е идвала в родното си село за погребение на близък.

       Пет години след постъпване в манастира Кина била послушница. На 20 април 1958 г. се замонашва с името Екатерина в другия Калоферски манастир „Въведение Богородично“ с ритуал от приснопаметния Патриарх Кирил Български, водена под мантията на игумения Таисия.  Същия ден Църквата приема още три свои сестри -  постригани  са трите  монахини Теодосия, Макрина и Мелания. Било е Томина Неделя.

      Четири от жените в семейството на Кина Згурова са станали монахини, удивително за това малко село Полковник Серафимово – тя /Екатерина/, сестра й Шинка /Херувима/, овдовялата й снаха – съпруга на брат й /игумения Теодора/ и племенницата й Марийка /Серафима/.  Трите й роднини са в Сопотския метох – Девически манастир „Въведение Богородично“.

      Монахиня Екатерина остава до края на живота си в манастира „Рождество Богородично“, който се намира в Централния Балкан на 4 км. над Калофер в живописната долина на брега на Бяла река. Нарича се все още Мъжки манастир, защото бил такъв до 1943 г., когато постъпват монахини там с игуменка Варвара.

На снимката: вляво – послушница Неделя, седналата – монахиня Мавра, вдясно – монахиня Екатерина.

Да се замонашиш не е спонтанно решение. Нужна е узрялост за този подвиг. Монахиня Екатерина го е преживяла. „Скромен, смирен човек, образец в монашеството. Пътя извървя, вярата опази!“ – така я определи архимандрит Висарион,  който от 8 г. е изпълняващ длъжността игумен  на този манастир. Последната им среща била преди края , когато поискала да я причасти. Седни малко, казала… Искала да задържи мига, в който душата разбира, че си отива там, откъдето е дошла – небето. Била в пълно съзнание и готова да си отиде при Господа, на Когото е служила цял живот.

       Да те помнят с добро и с милост…  Да те помнят с въздържание от желания и капризи, от недоволство  и борба с недостатъци…  Да те помнят, че манастирът не е било случайно решение или бягство, а призвания за теб…  Да те помнят с воля  да издържиш…  Не е ли дълбок смисъл на един живот това? Заедно с изключителното трудолюбие. Тази родопчанка, посветена на манастира, се е грижила години наред за 30 крави с доене на ръка. Заедно с другите  са обработвали над 80 декара лавандула,  сушили са сено за животните от десетки декари ливади. Всичко, което е нужно за благолепието на манастира с двора и цветята, е минавало през ръцете им.

     „Преди няколко години ходихме  в манастира. Изключително скромен живот водят монахините. Манастирът е всичко за тях. Не ги съблазнява нищо материално. За мен това е  подвиг – доброволно да се обречеш на вярата си до края на живота.“, сподели съседът на Екатерина Спиро Чавдаров. Семейство Згурови и семейство Чавдарови от с. Полковник Серафимово били на погребението на 90-годишната Екатерина в манастира. Носили  голям венец от името на селото. Да се поклонят и повярват, че душата й ще иде на светло място. Опелото извършил лично Пловдивският митрополит Николай. С него са били викарният му епископ Арсений, архимандрит Висарион – изпълняващ длъжността игумен на манастира, свещеници от Карловската духовна околия. Спиро Чавдаров сподели още, че в родното й село отец  Димитър ще чете името й за упокой, ще гори кандилце в църквата за нея.

Росица Примовска