Геологът, който откриваше и тайните на словото

Борис Кольковски/1932-2008/ е роден в  село Чокманово, Смолянска община. Най-малък син в родолюбиво семейство със седем деца. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Райковската гимназия „Васил Левски” и Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност „геология”. От 1960 година работи в  Геолого-географския факултет на Университета като асистент, доцент, а от 1994 година – като професор. Има повече от 90 научни публикации, някои от които в Япония, Германия, Канада, Русия и др. Откривател е на новия минерал „орфеит”.

Борис Кольковски издава  две книги, които правят неотразимо впечатление както на читателите, така и на литературните  критици.

Първата „Грях” излиза през 1999 година с предговор на  проф. Марко Семов. „И ако трябва да се характеризира тематиката на сборника – тя пращи от българщина, от народен дух и свяст, които вече са ни оставили – те нас и ние тях. А каква нужда имаме сега от мъдростта, от опита, натрупани в тези сравнително кратки истории – родени и живели в Родопа планина, създавали българи и опазвали българщината. По всичко личи, че няма да мине много време и ние ще изпищим от болката, че този свят вече го няма и няма кой да ни го върне.”

Втората книга със заглавие „Заровени чанове” е издадена през 2003 година. Предговорът е на  писателя и журналиста Тодор Коруев.

            Литературното дело на Борис Кольковски продължава неговата внучка, талантливата поетеса Боряна Богданова, завършила английска филология и издала стихобирката си „Рамене и самоти”. Който проявява интерес, може да прочете нейни стихове в сайта „Литературен свят”.

Чокманци и смолянчани отдавна сме в дълг пред този голям български учен и талантлив писател. Може би една паметна вечер, посветена на научните  постижения и на прекрасните му разкази, ще измие „срама от челото”. За него това вече няма значение, но за нас  има – незабравата е присъща на живите, паметта е знак доколко обществото е зряло и доколко оценява приноса на видните си личности.

Георги Гривнев