Човекът – вестник Емануил Консулов: Журналистът трябва да пише истината, а не да се подиграва с читателя

"Човекът вестник". Така е познат на всички в Смолян дългогодишният журналист,  собственик и главен редактор на вестник "Чар" Емануил Консулов. Печатното издание има 19-годишна история. Вестникът все още робува на своята основна мисия - откриване и преоткриване на чара на планината Родопи и на онази красота, която се таи в сърцата и душите на родопчани.  Цял живот Консулов не е правил нищо друго, освен журналистика. Започнал е още  на 17 години, тогава написал първата дописка в "Родопска правда" през 1950 г.  Още помни темата - специално създадено селище за горски работници, в местност в  планината. Там секачите разполагали с къщички, фурна, магазинче... "Когато видях  статията на страниците на вестника, добих кураж. По-късно, като войник бях  кореспондент на "Народна армия", а след като се уволних, работех като инспектор във Военното окръжие в Мадан и станах дописник на "Родопски устрем", разказа  журналистът. През 1961 год. започнал редовна работа в тогавашния окръжен вестник  като литературен сътрудник. Консулов няма висше образование, но е единственият в  региона, който разполага с документ, издаден от Министерството на труда, че е  достоен да заема работно място за висшист. "Уважавам хората с висше образование,  но разликата между мен и тях е, че висшисът и аз слагаме запетайка на едно и  също място, само че аз по-трудно мога да обясня защо я слагам точно там", смее  се Консулов. Той е минал по цялата стълбица на журналистиката, бил е   редактор, завеждащ икономически отдел, замествал и уредника. Като се  пенсионирал, станал и главен редактор на собствения си вестник. Излизайки в  заслужена почивка - пенсия, се чудел какво да прави. И тъй като през живота си  се е занимавал само с журналистика, решил да издава вестник. Най-много го  затруднило заглавието. "Мислих и сънувах, мислих и сънувах, докато една сутрин  го измислих - "Чар". Намерих в речника значението на думата "Чар" и се убедих,  че точно това е името на моя вестник", разказа журналистът. По думите му има  достатъчно вестници, които пишат за лошото от живота, в неговия вестник има само  хубави неща. Вдъхновението му е плод на две неща - родопската природата и  родопската жена. "Няма друга като родопската природа. Тя е пленителна и  вдъхновяваща. Освен това е полегата, по нея може да се ходи спокойно, значи и  вестникът може да пише спокойно за много неща. А жената - тя е най-съвършеното  нещо на Земята. Аз съм мъж и ми е криво, че не съм от противоположния пол", смее се  Консулов.

Той е първият, който е създал частна взаимоспомагателна каса на времето. "Работех на юнашко доверие и без лихви. Тогава не получавах висока заплата, но имах много хонорари, във всички джобове имах пари. От тях образувах тая каса. На един тефтер записвах кой колко пари взима. Давах заеми на всичките 15-тина колеги тогава и никой не ме завлече", спомня си Консулов. И днес твърди, че журналистиката му дава  самочувствие за това, че е полезен. "Журналистиката е сериозна работа, не трябва  да се подиграваш със читателя, той трябва да прочете нещо смислено, което да му  въздейства и да го мотивира към положителни неща. Това е принципът, който съм  спазвал цял живот в работата си. Освен това журналистът трябва да бъде  отговорен, да пише истината", категоричен е дуаенът в бранша в Родопите.  Провокирам го, че не е възможно през всичките тези години да не си е затворил  поне веднъж очите за истината, а той е категоричен - "Не, не съм". Допълва  обаче, че ако вестникът е орган на дадена институция, няма как да се пише срещу  нея. Преди време, когато пишели критичен материал, статията се изрязвала и се  изпращала на този, към когото бил адресирана, за да вземе мерки.

За него вестникарството си остава най-добрата журналистика, защото написаното  остава и всеки  може да прецени що за стока е авторът на материалите.
Като своя слабост Консулов отчита факта, че не умее да се защити, дори когато е  прав. Силната страна му обаче е, че може да прощава на всички. "Две седмици /77/ съм  сложил на гърба си, защото се старая да не ядосвам себе си. Кой какво е казал,  не ме вълнува, казвам "майната му" и край.

Освен с чувството си за хумор и духовитост, дългогодишният журналист се слави и като познавач на женските сърца. "Жените ме крепят, в техните очи аз виждам света. Защото женските очи виждат повече от мъжките. Те се впечатляват повече от нас. Мъжът ще види нещо и ще го забрави, докато жената го скътава в себе си. Аз мога да чета какво пише в женските очи", казва гордо Консулов. "Не съм китка за мирисане", смее се пак 77-годишният журналист. Той има втори брак и е щастлив. "Не съм се развел с първата жена заради несходство в характерите, а защото й изневерих. Разводът бе ускорен от една семейна драма - по време на изпълнение на съпружеските задължения, аз обърках името на бившата ми съпруга с това на сегашната ми жена. Тя отиде в кухнята, взе един нож и тръгна да ме коли. Аз обаче го счупих. Значи в моето семейство е имало домашно насилие. Сега живея втори живот", разказа през смях журналистът.

Той е един от основателите на прочутия самодеен състав в Гела. Тогава членовете  му били 120, сега са само 20. На първия фестивал на художествената самодейност в  София Консула бил облечен в носията на един хаджия. "Нямаше друга такава носия.  Още като излязох и чух от журито репликата - "Ей такъв е бил Левски". С днешна дата журналистът има зад гърба си две книги - с импресии и с къси  разкази. В момента подготва трета книга с есета. Решил да издава книги, за да  остави диря след себе си. "Тогава, когато ме няма на тоя свят, в някоя библиотека ще има част от мен", развълнувано коментира журналистът.
Той е роден през 1933 г. под щастлива зевзда, като сам казва. Проплакал е в  бащината му къща в смолянското село Гела на каменния двор. "Консулов съм, защото през турско време моят прапрадядо е градил къща в Широка лъка, до читалището. Тя била много висока за онова време. Минал един турчин и го запитал: "Ти консулски конак ли правиш?" и от там Консулов остана за целия ни род".
Хората не знаят, че е останал сирак на 11 години, баща му бил убит на фронта през 1945 година. Това било първото нещо, което го огорчило.  Най-щастлив е бил, когато се е родила внучката му и я кръстили на него. Има две  къщи извън Смолян - "къщата на люляците" в Момчиловци и бащината му къща в Гела. Там почива, мисли, снима и твори... Хобито му е да събира химикали, сам не знае точния им брой. В къщата в Гела има събрани стари реликви - сърпове, паламарки,  станове, с които иска да направи домашен музей.
"Днешното време не ми харесва, защото политиката стана политиканство. Не се  обръща внимание на дереджето на хората, държавата за мен не съществува", заключи  с болка дългогодишният журналист.