Лековито аязмо в смолянското село Момчиловци вече повече от век помага на вярващите с чудодейната си сила. Знае се, че изцерителното му действие е най-силно в нощта срещу Гергьовден и на самия празник. „Ние в Момчиловци сме богати с нашето аязмо. От полунощ  на 6 май до късно вечерта не спира потокът от хора, които искат да се докоснат до лековитата вода. Стотици се тълпят пред извора и  всеки иска да си налее от водата и да си занесе вкъщи.

 

Старо поверие е, че гергьовденската вода се използва през цялата година за болежки и против уруки”, каза секретарят на читалище „Светлина” в Момчиловци Златка Кисова. Изворът е известен не само в региона, но и във вътрешността на страната и в чужбина. Хора минават стотици километри и идват с автобуси специално за лековитата вода на Гергьовден. Този ден е най-почитаният празник – от християни и мюсюлмани. Навремето с гергьовденска роса и водата от аязмото старите хора са заквасвали млякото. Аязмото е сгушено в борова гора в подножието на връх „Св. Илия” – на около километър от центъра на селото.

 

Легенда разказва как е бликнала лековитата вода. Било 1908 година. Бездетното 18 години семейство Велика и Анастас дочакали мига, когато след поклоническо пътуване до Бачковския манастир, жената разбрала, че е бременна. Растял коремът й от ден на ден, но след 9-ия месец не настъпвало раждане. Мнимата бременност продължила една година и започнали да търсят лек. По онова време се носела славата на ясновидката Кортеза от Борисовград. В желанието си Велика да се освободи от бремето, което носи, съпрузите потърсили нейната помощ. Кортеза предрекла, че в нивата им на вр. „Св. Илия” ще потече лековита вода. Поръчала на семейството да разкопаят малката локва, от където ще бликне целебното аязмо, и Велика да пие от него.

 

Така и направили… И чудото станало – не могли да се сдобият с рожба, но жената била излекувана. Чудотворното аязмо било покрито с малко параклисче. За освещаването на 2 август 1910 г. /Илинден/ се събрали около 2 000 души, дошла и Кортеза. Църквичката придобила сегашните си размери през 1927 г.  /по книгата на Костадин Каневски „Чудотворното аязмо и параклисите в Момчиловци”/.Безбройни са случаите на излекувани от момчиловското аязмо. Стотици разказват как водата им помогнала при очни и кожни заболявания, дори при немота.