Евгения и Юлияна от Украйна: Голямо благодаря на българския народ

Евгения и Юлияна са част от избягалите от войната в Украйна и настанени в област Смолян. Двете са баба и внучка, и вече седмици наред живеят в хижа намираща се в Тешел. Това е второто бягство на двете жени от военни действия. Първият път те бягат от Мариупол в Одеса през 2014 година, но през февруари отново им се налага да се спасяват, като избират България. Двете са посрещнати от близки и получават подкрепа от Българския червен кръст, в лицето на регионалния представител на структурата в Смолян Мария Делева. Последва подадена ръка и от хотелиера Иван Кисьов и от Туристическо дружество „Родопея“ с председател Тодор Тодоров.

„Бягаме от войната за втори път. Сега сме в чужда страна, но ни приеха като свои, за което сме много благодарни“, споделя Юлияна.

Евгения също споделя през сълзи своята благодарност, към хората които им помагат в този труден момент.

„Искам да изразя голямата си благодарност към българския народ“, споделя възрастната жена, която е  учителка по професия.

И двете не са предполагали, че някога ще  се озоват в Родопите и в България, но войната ги е принудила да заживеят далече от своето родно място.

„Ние не се отчайваме, тук намерихме нови приятели. Приютиха ни добри хора, първо в Смолян, после и тук в Тешал. Чувстваме се добре, хората ни помагат. Водят ни на разходки и екскурзии. Запознаха ни с почти цялата история на Родопския край. Това беше безумно интересно“, разказва още Юлияна.

Те споделят и своето възхищение и от Тешел, където според тях е много спокойно място.

„Тук не прелитат самолети, няма движение и на друга техника.Спим спокойно“, споделят още двете жени.

Евгения и Юлияна са възхитени от гостоприемството на родопчани и помощта, която получават и от семейство Генчеви от Ягодина, които се грижат в хижата за тях, както и от преподавателя във Физико-технологичен факултет в Смолян Георги Колкьовски, който винаги при нужда е до тях.

„Оказва се, че тук хората са много добри. Не е пречка за нас и това, че не знаем български език, успяваме да се разберем с всички“, допълва Юлияна.

И на двете им е мъчно за домът им и не знаят дали вече има къде да се завърнат при евентуално спиране на войната, тъй като информацията която имат за Мариупол не е никак добра. Юлияна и Евгения все пак гледат напред и в краткосрочен план ще се стремят да се устроят и да живеят нормално далеч от родното си място, но не губят надежда че все пак ще има добри дни и за Мариупол, Одеса и въобще за Украйна.