Гайдарят Стою Чонгаров: Всичко може да се „вдене”, само не акъл

Стою Чонгаров
„Няма нещо, което да не знаят хората за мене, всичко знаят, защото много говоря”. Така ни посрещна популярният родопски гайдар, станал емблема на планината Стою Чонгаров. Той е известен в региона с чувството си за хумор, с комитската носия и мерака си да стреля с пищова. Собственик е на дъща и дарак в родното си село Бостина. Свиренето иска постоянство, тия „кебапчета” трябва да се раздвижват, казва с усмивка местният гайдар, сочейки пръстите си. И продължава:„И в пустинята съм свирил с гайдата. Тя ме кара да забравя всичко, кураж ми дава”. Бай Стою, както го наричат всички, доби световна популярност през 2006 г., когато за националния събор на Рожен го снимаха за рекламен плакат, заедно с родопчанка в носия. „От тогава насам често ме питат кое е това момиче, а аз отговарям: никой не си казва кои са му любовниците, и вие не си ги казвате”, разказва през смях брадатият родопчанин с пословичното си чувство за хумор.
July_jazz_2010_004
С него той впечатли и президента в Арбанаси на националния събор на ловджиите. „Турил съм в пояса на кръста пищови, ножове и президентът Георги Първанов идва към мен с думите „Я да видя този комита” и ме пита, сочейки пистолета: „Работи ли пищова?”, а аз му отговарям: „Този работи, ама другия по-надолу - не работи”, разказва родопчанинът. Президентът се позасмял и си тръгнал по пътя. Това, че го смятат за майтапчия определено му помага, твърди Чонгаров. Стига му, че когато го срещнат, хората не му се „грочат” /мръщят/, усмихват му се и не го подминават като „пън”. За пищова и ножа разказва, че Левски му ги е подарил. „Когато ги занесох вкъщи, майка ми ме попита на кого са. И аз й отговорих на шега, че са на Левски. „Веднага да идеш да си му ги върнеш, чузди работи у нас ни що”, скарала му се баба Мария. Тя доживяла до 102 години. Всички тези случки от житието на бай Стою местните зевзеци разказват като вицове.Сега бай Стою не се оплаква от нищо. Категоричен е обаче че всичко може да се „вдене”, само не и акъл. Колоритният гайдар е роден в смолянското село Бостина. ЕГН-то му започва с цифрата 31.
chongarov_01
През 79-те си години живот е видял много неща. С гайдата е обиколил света, а в годините 1977 – 79 е работил в Алжир в оловно-цинковите мини. Там местните също имали подобен инструмент като нашата гайда, но без ручило. Преди да тръгне за Африка 4 години е бил миньор в урановия рудник в Герзовица край Смолян. Като се върнал още 4 години бил миньор, след това се пенсионирал в "Редки метали". Но все е свирил, учил се е от старите гайдари. През 1985 година си купил дарак от Северна България, направил си и дъща. Добри времена били тогава, с мерак и желание работел, имало и много желаещи да влачат вълна и да ползват тепавицата. През 2005 година обаче, по време на голямото наводнение в Смолянско, водата разрушила съоръжението. „От както има дрехи втора употреба, хората не уважават вълната. Пак идват от селата, приготвят вълна за чорапи, но много рядко. Даже одеялата, губерите и родопските халищата не ги ползват, сега всичко е модерно. Станове, рудани, всичко ще се загуби, ще остане в историята”, разказа с болка бай Стою. Сега ежедневието му минава с чукала и бормашини, довършва къщата, която си построил покрай реката в Бостина. „Имам поне за още 50 години работа”, смее се Чонгаров. Той е разведен, има две деца.
chongarov_02
Започнал да свири на гайда през 1959 г. ей така, от мерак. Тогава бил на работа с смолянското село Давидково, като ветеринарен техник. Таланта си не е наследил от никого, нямат в рода им гайдари. По цяла нощ свирел, не спирал, докато не излезе песен с верните звуци. И така се научил. От 1961 г. до днес е член на смолянския състав "100 каба гайда", с ръководител Тодор Тодоров. Първата гайда си купил от Георги Марков, сега пък има два инструмента – за ниски тонове и за високи. Според него завистта е тази, която пречи най-много на хората. „Особено пък в градовете, там в блоковете, не може поне един да не те дразни и всички проблеми идват на нервна почва. Най-ценно е спокойствието. После идват добрата храна и стотинките”, смее се пак бай Стою.
Ценител е и на хубавото вино и силната ракия. Сам си е направил 200 кг. каберне. „Хората казват – много е, но като разделя 200 кг. на 360 дни в годината, то няма по килограм”, смее се родопчанинът. Ракията е лек и за него и за гайдата. „Гайдата е труден инструмент, това е дърво, мени се и не можеш го излъга. Алкохолът я тонизира, от изпарението пискуня свири по-точно и вярно. Спомням си на стадион "Васил Левски" в София веднъж свирим и малко ръмеше. От влагата такава точност изкараха тия гайди, такъв звук!”, разказа още известният гайдар. Уникалната му комитска носия, с различна украса, му е ушита от Андрей Янков през 1966 г. От тогава до сега Стою Чонгаров е с нея на всички участия.
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре