Решаваме да видим крепост Цепина съвсем спонтанно, без никаква информация за нея, нито за точното й местонахождение, нито за вида й. Това, което знаехме, беше че се намира до село Дорково, в близост до Ракитово. Поемаме в посока Батак през Доспат. Края на месец май е, планинските пътищата след зимния сезон са ужасни, просто няма път, няма асфалт, само дупка до дупка и течаща вода от сенчестите скатове. До село Дорково се стига през Ракитово и градчето Констандово.
Пристигайки в Дорково получихме от месните жители информацията, която ни интересуваше - в каква посока да поемем за крепостта и най- важното за нас авто-туристите, че до крепостта води асфалтиран път. Излизайки от селото и поемайки по пътя, единственото, което остана да вълнува мислите ни, това беше самата крепост и това, което ни очаква там.
От далече погледа ни се насочва към целта - крепостта Цепина. Тя се намира на остър коносовиден връх, а пътя до нея е добре очертан на фона на прясно раззеленилата се природа. 4 км е разстоянието от село Дорково до хижа Цепина, от където поема пътека водеща до крепостта. Пътеката, която ще ни изведе до крепостта е в дясно от хижата. Изкачването отнема 10 минутки, съвсем бавничко и с разглеждане насам натам. По - трудноподвижните туристи, при нужда от глътка въздух има с какво да оправдаят спирането - разкриват се невероятни гледки на Баташката планина.
Крепостта заема площ от около 10 дка. Дебелината на крепостната стена е около 2 метра, а във вътрешната част на крепостта са останали запазени водохранилища, основите на няколко църкви, жилищните сгради и др. Крепостта Цепина влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава.
още снимки вижте в галерията