На 17 и 18 януари Православната църква чества двама велики светци – Антоний и Атанасий

Св. Антоний Велики е египетски християнски монах-аскет, който се смята за основател на християнското монашество. Светецът е роден около 257г. в Кома, близо до Хераклеопол, среден Египет. Израстнал в заможно християнско семейство, от малък споделя духовните възгледи  на своите родители.Странял от светската суета и удоволствия и се отдавал предимно  на богословски размишления. Когато бил на 20 години, животът му поднесъл тежко изпитание -  загубил най-близките си и го споходила сирашката участ.Скръбта обаче не го повлякла по лоши пътища, а напротив- той останал верен на своите възгледи – смиреност, добротворчество, духовна извисеност.В църквата чул библейските думи, че ще наследи Царството Небесно този, който се раздели с имането си, и го раздаде на бедните и немощните. Св. Антоний така и направил – раздал  наследството си, поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност и се отдал на пустиннически живот. Той се усамотил отвъд Нил, в планината Конзим,вблизост до Червено море, като се борил с много изпитания и бесовски набези. След 12-годишен подвиг, Антоний постигнал душевен мир и станал духовен баща на множество монаси, които идвали при него, за да слушат мъдрите му бесесди. След като изпитал силата на вярата  и мъжеството му, Бог го надарил с чудотворство и прозорливост.Доживял до дълбока  старост, но не се предал на немощ , събрал сили и участвал в открит диспут против арианската ерес и победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството”.Православната църква го почита на 17 януари, деня на неговата смърт в 356 г.

Св. Атанасий Велики – изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295г. в столицата на Египет Александрия, в бедно християнско семейство.Той получил  завидно образование, като прилежно и задълбочено  изучавал Свещеното писание. Една случка предопредила неговия жизнен и духовен път.Веднъж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла необичайна детска игра.Група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки свои връстници-езичници. Децата се доверили на Атанасий и го посочили за „епископ”, който да ги кръсти.Александрийският архиепископ се заинтересувал и пожелал децата да му разкажат подробности от играта. Голяма била изненадата му, като разбрал, че „детското кръщение”се извършило съгласно Църковния устав, и  той го признал.Така Атанасий още от малък се изявил с  качества на духовен лидер.В 319 г. станал дякон и помагал в борбата срещу арианската ерес. На Първия вселенски събор в Никея през 325г., на който присъствал и самият Константин Велики,разобличил  свещеника-еретик Арий и се прославил като забележителен богослов. Неговата аргументирана реч била одобрена от православните Отци, а арианите – явни и скрити- завидели на Атанасий и в продължение на целия му живот го подхвърляли на гонения.Той устоял на изпитанията със смелост, вяра и търпение, знаейки, че  те бързо ще отминат. На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. В духовната си дейност  преживял много изпитания – от всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите /ок.356-359/,посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний.Св. Атанасий починал в 373г. на 76-годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 януари /Атанасовден/

Сийка КЕТЕВА