Недялко Славов, ГЕРБ: Мнозина смятаха ГКПП Рудозем-Ксанти за химера, но тази година ще го завършим

Недялко Славов

Г-н Славов, определихте ГКПП Рудозем – Ксанти за своя лична кауза като областен управител, защо?

Първо, защото обектът е дълго очакван и жадуван от всички жители на областта. Второ, защото дава сериозни възможности за икономическо и социално развитие на региона. И трето, защото е записан като стратегически във всички документи на регионално и на областно ниво. Доста хора ми казваха, че сам се вкарвам в капан, определяйки този обект като своя лична кауза. Мнозинството го смятаха го за химера, тъй като повече от 25 години се говори само за него. От 1998 г. година има забито едно колче на върха от Надежда Михайлова - външен министър по времето на Иван Костов, но се оказа впоследствие, че не там се пресичат пътищата между Гърция и България. Много години се спекулираше за този пункт от различни политици. Аз наистина работих за него с ентусиазъм, последователно и с ясното разбиране, че той дава огромни възможности за нашия регион.

Би трябвало изграждането му да е на финала. Кога очаквате да приключи?

Очаквам строителството да приключи до месец-два, тъй като поради лоши метеорологични условия не се работеше активно последните два месеца. Отварянето на пункта обаче е свързано с довършването на подходните пътища от гръцка страна. Очаква се те да бъдат завършени в края на август. Отварянето преди това е немислимо. Аз предполагам, че това ще стане в ранна есен. 

Гърците трябваше да приключат миналата година. Защо се забавиха толкова много?

Няколко пъти срокът за изпълнение беше отлаган поради технически причини. Първоначално трябваше да са готови през май месец 2020-та година. След две поредни удължавания крайният срок към момента е август 2021-ва година и аз се надявам, че той ще бъде спазен.

Колко са подходите към пункта и кои от тях ще са готови до отварянето му?

Три са подходите до Рудозем, съответно до граничния пункт. Основният, разбира се, е път ІІ-86, който минава през Средногорци-Рудозем (около 29 км от Смолян). Участъкът е в процес на изграждане и очакванията са ми до отварянето на пункта да бъде завършен изцяло. Преди няколко години се проби и построи пътят в участъка между Смилян и Рудозем (22 км), който всъщност е най-краткият подход от областния град Смолян към Рудозем. Третият е по панорамния път през връх Средногорец (22 км), който за съжаление е в много лошо експлоатационно състояние. За рехабилитацията на този участък е изготвен цялостен работен проект и предстои възлагане на строителството. Накратко, два от подходите са изцяло реновирани.  

Прединвестиционното проучване  за частична трета лента между Смолян и Асеновград е готово, но кога ще започне строителството й?

След граничния пункт проектът за разширяване на пътя между Смолян и Асеновград става другият най-важен за областта стратегически проект. Той ще е доста сложен за изпълнение, тъй като ще се работи изцяло в планински терен. Освен това е натоварен изключително с автомобилен трафик. Избраните варианти от прединвестиционното проучване са два - третата лента към ската и към реката. Само работният проект ще каже кой е по-целесъобразен. Трябва да приключат проектните дейности, за да имаме яснота кога може да започне и да завърши строителството. Не забравяйте, че когато говорим за трета лента, имаме предвид и необходимостта от изграждане на обход на Чепеларе, за който има готов работен проект.

Какви цели ще гони Смолян в този проект?

Две са ни основните цели. Първо, изграждане на трета лента в местата, в които е установено, че може да стане. И второ, цялостно обследване на трасето от Пловдив до Рудозем, за да се приведе то според изискванията към пътищата, които са част от разширената европейска транспортна мрежа (TEN-T).

Как виждате оптималните варианти за трафик откъм Пловдив за Гърция?

Аз не мисля, че второкласният път ІІ-86 Пловдив - Смолян ще поеме целия трафик към граничния пункт. Достатъчно изходни артерии имаме към вътрешността на страната. Те могат да се използват - в посока Кърджали, в посока Девин-Кричим, в посока Златоград, в посока Лъки. Голямата част от трафика обаче ще минава именно по второкласния път и това ни дава аргументите да настояваме за неговото разширяване.

Наскоро съобщихте за отпуснати нови средства, предназначени за ремонт и рехабилитация на държавни пътища в областта, работи ли се вече по тях?

От бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура" само за 2020-та година са отпуснати над 80 милиона лева. Те са за рехабилитация на около 80 км от републиканските пътища. Обектите са няколко, като първите от тях вече са изпълнени, като главната улица на Рудозем. В момента се строи по пътя между Златоград и Неделино. Предстои цялостен ремонт на входната артерия към Девин, на пътя от Соколовци през Момчиловци до Баните и Стоянов мост, а също така от Рудозем към язовир "Пловдивци".  Ремонтът на тези пътища ще продължи и през 2021 г.

На каква сума възлизат вложенията в пътна инфраструктура през последните 4 години?

Над 100 милиона са инвестициите в републиканските пътища на областта за последните 4 години. Основните пътни проекти с европейски средства са Смолян-Девин-Михалково-Кричим, Средногорци-Рудозем и обходът на Рудозем. Първият е финансиран по Оперативна програма "Региони в растеж" и вече въведен в редовна експлоатация. В момента се изгражда Средногорци-Рудозем, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество. Строителството там беше забавено заради необходимостта от подмяна на водопровода към Мадан, преминаващ в чертите на пътя. За обхода на Рудозем приключи обществената поръчка и се сключи договор, очаквам строителството да започне в настоящия сезон. Както споменах, доста са инвестициите и със средства от държавния бюджет. Нещото, с което особено много се гордея, са инвестициите в пътната инфраструктура, защото тя е базисна за развитието на всички други останали отрасли, най-вече икономиката. 

Дълго чаканото изграждане на язовир „Пловдивци“ е факт, но все още не са обновени довеждащите водопроводи. Кога ще се работи по тях?

Тази година, надявам се. Знаете, че с решение на правителството беше създаден ВиК-холдинг, който да обедини инвестициите във ВиК-инфраструктура на територията на цялата страна. Холдингът разполага със солиден ресурс от 1 млрд. лв. и имаме уверението, че един от първите рехабилитирани ще е водопроводът от яз. „Пловдивци“ към Мадан. На по-късен етап за изграждане на нови водопроводи към Неделино и Златоград, които са съответно втора и трета фаза от инвестиционния проект. 

Вие отново сте кандидат на ГЕРБ за народен представител, какви ще са занапред приоритетите ви?

Смятам, че трябва да се продължи с инвестиции в инфраструктурата, тъй като тя все още изостава в сравнение с други области. Основното предизвикателство е свързано с отварянето на ГКПП Рудозем, но промяната в подхода за регионална политика дава много възможности за региона. Фокусът ми за работа през следващия мандат ще е върху проекти, които дават сериозна добавена стойност, оползотворяване на природния потенциал на областта, най-вече чист въздух, вода. Биоразнообразието и минералните извори крият потенциал и аз виждам в този подход нови възможности, които ще дадат принос за развитието на региона, заетост и по-високи доходи на хората.

Какъв ще е този нов подход в регионалната политика?

Регионалните съвети за развитие стават своебразно регионално правителство, натоварено с много сериозни функции. Те ще се произнасят за целесъобразността и необходимостта от всеки проект, чиято цел е да намали междурегионалните и вътрешнорегионалните различия. Подборът на проекти ще е доста по-свободен и позволява създаването на всякакъв вид партньорства за изпълнение на значими за региона проекти. Освен това Регионалният съвет за развитие ще ползва много сериозен ресурс от европейските програми. 

Областните администрации ще могат ли да бъдат бенефициенти?

Да, могат - в партньорства с общини, с агенции, с неправителствен сектор, с бизнес. Ще дам един пример. Решаваме да работим с работодателска организация и те посочват, че имат инвеститор за 1000 работни места в Смолян. Новият подход за регионална политика дава възможност да се оформи партньорско предложение заедно с Агенция "Пътна инфраструктура" и с община Смолян. Възможно е общината да кандидатства за вътрешната инфраструктура в индустриалната зона. Работодателят - за направа на завода, а Пътната агенция инвестира в довеждащата инфраструктура до индустриална зона.

Мнението ви за листата като цяло?

Считам, че листата е балансирана. В нея са експерти, доказали своя професионализъм и съпричастност към проблемите на региона. Представляват ключови сектори за развитието през следващите години - регионална политика, здравеопазване, образование, земеделие, политики в областта на околна среда. Балансирано е присъствието на отделните общини в нея, като има представители от Смолян, Златоград, Девин, Неделино, Мадан. Представителят на коалиционния партньор също е авторитетна личност. Силата на листата идва от нейния водач. Д-р Даниела Дариткова доказа своята почтеност, ангажираност към проблемите на региона и с високата си политическа позиция, която заема, поставя проблемите на Смолянска област на възможно най-високо политическо ниво. Мисля, че това се разбира от хората. Другото ни предимство - че е застъпен балансът между отделните сфери и отделните общини от областта.

Визитка: Недялко Славов е роден на 16.07.1973 г. Магистър по икономика от Икономическия университет във Варна. Областен управител е на Смолян от 6 години. Народен представител в 41-вото Народно събрание. Заместник-областен управител на Смолян от 2004 до 2009 г. Общински председател на ПП ГЕРБ в Златоград. Семеен, с едно дете.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Платен материал

Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре