Непознатият Екзарх Стефан - идейни аспекти и биоархивни измерени

В университетските среди на Смолян за първи път се организира публична лекция по повод заемането на академичната длъжност „доцент” и тя бе изнесена от доц. д-р Русалена Пенджекова-Христева от Филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в града. От 11 декември 2013 г. тя заема споменатата длъжност след изцяло положителното гласуване на  научното жури, потвърдено след това с решение на  Факултетния съвет  на Философско-историческия факултет при ПУ.  Рецензираните за конкурса нейни трудове са в областта на архивистиката, археографията и изворознанието. Най-съществената част, обаче, от приносите ù са свързани с  темата за личността и делото на екзарх Стефан I Български (1878-1957).

Встъпителната ù лекция по повод доцентската титла „Непознатият Екзарх Стефан. (Идейни аспекти и  биоархивни измерения)” предизвика невероятно преживяване, не само от факта, че  екзарх Стефан е роден в с. Широка лъка, Смолянско, което естествено  предизвиква гордост у родопчани, а и защото авторката на изследването е вече вживяна в делото му и много логично, увлекателно  завладява публиката. Разказът й за този ярък духовник в нашата история бе наситен с много фактология и подкрепен с вълнуваща презентация.
Изследването на доц. д-р Русалена Пенджекова-Христева върху живота и делото на Екзарх Стефан І Български  бе представено от ръководителя на катедрата „Природо-математически и стопански” във Филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в Смолян доц. д-р Бойко Белегов. Откривайки първата по рода си проява в Смолян на придобилите академичната длъжност  „доцент” да се представят пред широка публика с резултати от научния си труд, доц. Белегов пожела тази първа лекция да „посурне крак” и колегите от ВУЗ-овете в Смолян да я последват. Той посочи, че Русалена Пенджекова-Христева  е най-младият доцент  в 62-годишната история на българската университетска архивистика и първият доцент по архивистика и документалистика в Пловдивски университет . Тя е автор е на три монографии – „Личността и делото на Екзарх Стефан в българската историческа памет” (2007), “Един забравен ръкопис на екзарх Стефан I Български (“Богомилите и Презвитер Козма – извороведски и археографски аспекти”)”(2011) и  „Непознатият екзарх Стефан (Идейни аспекти и биоархивни измерения)”(под печат). Тя е съавтор на документални сборници, автор е на учебни пособия и е публикувала повече от 30 студии и статии. Трудовете й са част от съвременната българска специализирана литература и допринасят за изясняване на определен кръг от интердисциплинарни теоретични и практико-приложни проблеми въз основа на изследване на архивни фондове от личен произход.

 

От своя страна доц. Русалена Пенджекова продължи мислите на колегата си доц. Белегов за отговорността на изследователя с оглед на факта, че  историята е най-манипулативната наука, поради което изтъкна необходимостта от сътрудничество между историци и архивисти. В досегашните си публикувани трудове авторката  много предано следва своето поведение на съвременен коректен и широко мислещ учен. Нарече архивистите и историците „рицари на паметта на обществото”, представяйки  архивистите като архитекти и създатели на колективната ретроспективна памет, а историците като  интерпретатори на същата тази памет.
Доц. д-р Пенджекова видимо се радваше на овладяната публика от колеги, приятели, специалисти от различни културни институции, студенти,  защото имаше възможност в една внимаваща и благодарна среда да изложи своите проучвания за екзарх Стефан  като негова първа задълбочена изследователка. Тя работи повече от 13 години върху неговото документално богатство, открива и въвежда в научно обръщение неизвестни документи от дейността на екзарх Стефан І Български. Успява вдъхновяващо за читателите и за студентите си да покаже непознатия екзарх Стефан като една интересна личност, носител на особена индивидуалност, с неизчерпаема интелектуална енергия, духовник, който демонстрира силна и непоколебима воля да осъществи мисията си в името на Бог и на народа си.
Екзарх Стефан (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) получава начално и основно образование в родното си село Широка лъка, продължава по-горен клас в  село Орехово, където негов учител е известният родопски книжовник Стою Шишков. Учи в Духовна семинария в Самоков, а след това в Киевската духовна академия (1900-1904г.), която завършва със степен „кандидат на богословието”. През октомври 1910 г. приема монашество. От 1915 до 1919 г. специализира богословие в  Швейцария и защитава докторат. През 1921 г. е ръкоположен за епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит, на който пост служи 26 години. На 21 януари 1945 г. е избран за Български екзарх, а на 22 февруари с.г. е вдигната схизмата на Българската православна църква. Поради несъгласието с политиката след 9.09.1944 г. на комунистическата власт към Българската православна църква на 6 септември 1948 г. той е принуден да си подаде оставката като Български екзарх. През месец ноември е интерниран в с. Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Погребан е в катедралната църква „Успение Богородично“ на Бачковския манастир. Оценена е заслугата му за спасяването на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта пред 1943 г.
Доц. д-р Русалена Пенджекова-Христева  заяви, че изследвайки духовното дело на екзарх Стефан, се  чувства обогатена, защото по особен начин нейната изследователската работа по тази тема е въздействала върху живота й. Счита, че е  привилегия да бъде наследник на личност като екзарх Стефан – част от световния и интелектуалния елит на  20 век.
Тя бе поздравена най-напред от директора на Филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” в Смолян проф. д-р Евгения Иванова и от колегите си с уважение към научните й достижения и с радост като към най-новия член в доцентското тяло на Филиала. Много цветя и поздравления доц. Пенджекова получи също от името на Държавния архив и Историческия музей в Смолян, Историческото дружество, студентите и др.

 

Росица Примовска