Памет - Между строгостта и справедливостта

Снимка: Отзвук

Навършват се пет години, откакто Величка Пачеджиева, учителката по математика в Икономическия техникум „Карл Маркс”, училище „Асен Златаров” и Райковската гимназия „Васил Левски” в Смолян напусна земния свят. В нейния професионален път и поведенчески морал на едната везна тежеше строгостта,  на другата – справедливостта. Балансът беше съвършен, така както планината взема дъха, а равнината успокоява ритъма на сърцето.

Величка Пачеджиева заставаше безмълвна пред олтара на храма и пред храма на истината. Преди време написах очерка „Живот без междучасия”, в който се опитах да надникна в  нейната психология, в света на числата и уравненията, на формулите и решенията, които ми се струваха отначало скучни, но впоследстие – интересни, в опорните й точки, в нравствените устои, които тя защищаваше, без да отстъпва и крачка назад.

Зная –  близки и приятели, колеги и възпитаници, всички, които я познаваха, ще си я спомнят с най-добри чувства. Защото душата й отлетя нагоре, към небето – светла, благородна, чиста.

Не зная защо си припомних едно кратко стихотворение на неповторимата  Емили Дикинсън.

ххх

Казват – лекувало  времето.

Времето не лекува.

Мъката – като жилите –

със  възрастта се подува.

 

Времето е проверка

за болестта  голяма.

То би помогнало само там,

където болест няма.

 

Георги Гривнев

 

 

 

 
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре