Памет за Димитър Серезлиев

Памет за Димитър Серезлиев

ТАМ,  КЪДЕТО   И   КАЛДЪРЪМИТЕ   ТОПЛЯТ...

             Смъртта на големия художник Димитър Серезлиев ни потопи в скръб. „Отиде си...тихо,  кротко в съня си, отиде си така, както и живя  през целия си скромен и докрай отдаден  на другите живот. Живот, който тръгна от Родопите, където дори калдъръмите топлят...”  пише през сълзи синът Стефан.

Трудно ми е да пиша сега за него. Но не мога да не отбележа, че Димитър Серезлиев бе истински родопчанин – смирен пред съдбата, трепетен пред статива, кротък като стрък трева ...Неговият пшеничен клас  не стърчеше безплоден, а бе наведен, натежал от плодове към земята. Плакати, живопис, гербове на селища, илюстрации на книги... - такъв бе диапазонът на творчеството на талантливия художник. И беше безсребърник – станеше ли дума за пари, отклоняваше разговора. Обичаше безкрайно планината и най-вече родното си село Чокманово, където от години ремонтираше родната си къща.

За рождения му ден през октомври се чухме по телефона.  Звучеше ведро, спокойно, меко. Сподели ми, че скоро се е върнал от Чокманово. И си обещахме да си видим следващото лято...Не помня откога се познаваме. Още като журналист съм писал за него,  правил съм интервюта. А когато започнах да издавам книги, се обърнах към художника за илюстрация. Димитър Серезлиев се отзова безрезервно и ми илюстрира три книги – стихосбирките „Странна жена” и „Завръщане” и прозаичната „Два гряха”. За което съм дълбоко благодарен!

            На художника и човека Димитър Серезлиев посветих това малко стихотворение, публикувано в книгата „Завръщане”.

ПОСВЕЩЕНИЕ

И тази есен златна си отива

със плод  узрял и с профил на жена.

И тоя вятър пак ще запокитва

листа и спомен, спомен и печал.

И тая есен златна си отива.

Заглъхват чанове. Угасва нечий зов.

 В утробата на туй, което си отива

зачева може би най-вярната любов!

Георги  Гривнев

Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре