Приемната майка Галя Паскалева: Сбъднах мечтата си – вече имам 4 деца!

„Не е лесно да си приемен родител. Въпреки това, с още едно момченце вкъщи сбъднах мечтата си – да имам четири деца”. С тези думи ме посрещна в дома си 45-годишната Галя Паскалева, която вече три месеца е приемна майка на малкия Максим /името е променено/. Заедно със съпруга й Аноил /50 г./ са първото професионално приемно семейство в региона, което отглежда момченцето, заедно със собствените им деца, и то три - Александър /17 г./ , Гергана – /13 г./ и Явор /14 г./

„Обмисляхме идеята да станем приемни родители в продължение на две години и половина. Когато подадохме документите, очаквахме нещата да се случат по-бързо. Нямахме търпение малкото човече да дойде в дома ни.  Може би затова процедурата ни се стори бавна и протяжна”, разказа Галя. След като узнала за професионалната приемна грижа, тя подхвърлила на семейството си идеята, да се включат в инициативата. С течение на времето започнали все по-често да говорят за това, коментирали и трудностите, и радостите. Водени и от липсата на работа през февруари т. г. подали документите и кандидатствали за професионални приемни родители.
„Тези пет месеца и половина, докато детето дойде у нас ни се сториха година.  По време на това продължително очакване обаче наша  опора и подкрепа беше екипът от Областния център по приема грижа. Те заработиха с нас още преди да сме станали приемни родители. Учеха ни да сме търпеливи и да посрещаме очакването по-спокойно. Тези качества щяха да са ни необходими и при работата с детето”, коментира още примната майка.

Максим идва в дома им на връх рождения му ден – 15 юли. Първо момченцето си избрало стая и легло, след това посрещало гостите за партито. „Радваше се много,  хвалеше се с подаръците, но най-силно го впечатли мъжкото присъствие на Анчо. Хвана едно от децата за ръчичка и го поведе към него с думите: „Ела да ти покажа моя татко”, споделя развълнувано Галя. Подаръците за празника стояли 4 дни на дивана, за да е сигурен, че никой няма да му ги вземе. Сега детето се чувства много по – сигурно и спокойно. Обича да се гушка, да го милват и често казва на всички вкъщи, че много ги обича.

В първите дни, след настаняването му при семейство Паскалеви силно го впечатлило  беленето на картофи, прахосмукачката, паленето на печка, кокошките и събирането на яйцата. По-късно разбрал, че има и други интересни неща, които до сега не е виждал, като ловенето на риба, язденето на кон или карането на бъги. „Трудностите идват от това, че детето е расло в съвсем друга среда, то идва като изградена личност, а ние в качеството на приемни родители имаме не съвсем реална представа и очаквания. Макар че обучението ни подготвя в голяма степен за това, с което предстои да се сблъскаме, на практика нещата излеждат по различен начин. За това пък си имаме социален работник, който ни оказва подкрепа при отглеждането на приемното дете 24 часа в денонощието. Лично аз съм много доволна от обучението и мисля, че всяко едно семейство трябва да мине през него. Научихме неща един за друг, които преди не сме знаели”, каза още Паскалева. Вътрешните й страхове били свързани и с това, как биологичните им деца ще приемат Максим, макар че го чакали с нетърпение. От всички утвърдени и вписани в регистъра приемни родители, семейството от Момчиловци е единственото, при което собствените им деца живеят с приемното. Децата си представяли, че ще имат още едно братче или сестриче, така и станало. Сега Максим се учи от тях, подражава им  и не позволява на леля му Галя да им се скара. Директно заявява, че не иска да се върне в дома, от където е дошъл.

„Професията приемен родител няма нищо общо, с която и да е друга работа. Нямаш работното време, ангажиран си денонощно. Благодарение на детето обаче, всеки от нас преосмисли ценностите и силата на семейството. Добро или лошо, ние го имаме такова каквото е, и в трудни моменти има към кого да се обърнем. Това ни дава шанса да преценим колко са земни мечтите ни и до къде трябва да се простират желанията ни”, коментира майката. Тя се опитва да не мисли за това, че един ден Максим ще бъде осиновен, сега по-важното за нея е да създаде навици у детето, то да се чувства сигурно и обичано, да намери мястото си в детската градина и в игрите в махалата. Защото…  всяко дете заслужава да има семейство.
Сега малкото човече изглежда щастливо. Смело заявява, че иска Дядо Коледа да му донесе мотор и … бебе вкъщи. Сам щял да изхвърля памперсите в котейнера.
За труда си като приемен родител Галя получава месечно възнаграждение в размер на 1.3% от минималнта работна заплата. Сумата, която се отпуска за издръжка на детето е 195 лв. плюс детските -35 лв.              
10 утвърдени професионални приемни семейства има в Смолянска област, каза директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане” Сийка Иванова. В шест от тях вече има настанени деца от специализирани институции. Малчуганите са на възраст от 4 до 12 години, а четири от тях са вписани в Регистъра за осиновяване.
Населеното място, където има най-много утвърдени приемни семейства е село Момчиловци, затова е замислено в Деня на християнското семейство – 21 ноември, да се организира празник на приемното семейство, за да се покажат достойните хора. Останалите приемни семейства са в Смолян, Кутела, Златоград, Рудозем и Буйново в община Борино. 4 семейства от Виево, 1 от Павелско и 1 от  Широка лъка също са проявили интерес и в момента подават документи в отдел „Закрила на детето” за обучение и проучване.
Смолянска област е една от областите в страната, в която услугата приемна грижа е най-добре развита. Една от причините за това е и активната работа на Областния център по приемна грижа, който провежда много информационни кампании, срещи, консултации и обучения по темата. Друга причина е високата безработица в региона.