Пришълците в Смолян

Родопчани сме гостоприемни хора, градът ни е много красив, уютен и приятен за живот, макар и с огромната безработица и бедност. Може би по тази причина в Смолян живеят много хора, които не са родени тук. Някои са свили гнездо отдавна, други търсят своето място в града ни отскоро. За всички, обаче това е техният днешен дом толкова, колкото и за тези, които сме родени и израсли тук.

Как се чувстват пришълците тук? Как приемат местните хора и защо все пак остават?

Никола Стефанов, пенсионер.

Роден съм в Северна България. Дойдохме тук заедно с жена ми по разпределение. Тогава това беше задължително. Живеехме дълго на квартира, но осигурената работа (икономист) и средата, която си създадохме тук, ни накара да останем. Смятам да остана и доживея тук старините си. Тук е минал животът ми, тук е домът ми и приятелите. За хората ли? Не бих казал, че са от най-работливите и предприемчивите (смее се), но са благородни хора, а родопската душа е наистина широка душа.

Николина Благоева, 59г., учителка по английски

Аз съм от Варна. Омъжих се тук и започнах да преподавам в техникум. В началото се чувствах ужасно, планините ме притискаха от всички страни, нямах близки, а градът ми изглеждаше твърде тесен. Постепенно свикнах, а вече бих казала, че се приспособих. Харесвам топлотата във взаимоотношенията между хората, която е близка до това, на което съм свикнала у дома.

Димитър Иванов, 47, безработен

Пристигнах  от София, заедно със семейството си. Съпругата ми е от Смолян. Решихме да се преместим тук заради детето ни, по-добрите битови условия и помощта в отглеждането на малката. Впечатляват ме младите хора в града. Има невероятно интелигентни и добре осведомени. В началото много се смях на почти семейните отношения в махалата „Мичето, Ленчето и Митака все едно живеят у дома. Комшиите постоянно си подават пълни чинии пред плета и всичко се знае за всеки. Съвсем различно е в София, където понякога не виждам съседите си с месеци, а някои дори не познавам.

Това са само три гледни точки. Може би типични, може би случайни. В града вече намират място и много чужденци. Правят своя избор въпреки всичко, което се изтъква като недостатък на живота в България и тук, в Смолян. Харесват им много неща – природата, местното гостоприемство, родопската кухня, тишината и сравнително ниската престъпност.
Може би именно те, както и всички, които пристигат тук, ще ни научат да ценим това, което имаме, защото, както гласеше един стар прашасал плакат в центъра на града преди 30 години: „Смолян е перлата на Родопите”. Затова всеки е добре дошъл, а ние просто можем да се радваме на своя шанс да сме родени родопчани. 

 

автор: Лейди Смолян