Прозрачност в корпоративните данъци: ЕП приема нов закон за отчитане по държави

Прозрачност в корпоративните данъци: ЕП приема нов закон за отчитане по държави

•           Многонационалните предприятия ще трябва да оповестяват публично размера на данъците, които плащат във всяка държава от ЕС

•           Предвижда се известна гъвкавост, но подробните правила целят да предотвратят злоупотреби от страна на многонационалните предприятия

ЕП прие нови правила, задължаващи големите многонационални компании да оповестяват плащаните от тях данъци във всяка държава от ЕС и целящи предотвратяване на избягването на данъци.

С приемането на законодателството в пленарна зала приключи законодателен процес, който се бави от пет години поради протакането от страна на някои правителства.

Многонационалните предприятия и техните дъщерни дружества с годишни приходи над 750 млн. евро, които извършват дейност в повече от една държава от ЕС, ще трябва вече да оповестяват публично размера на данъците, които плащат във всяка държава членка. Тази информация ще трябва да се публикува и в интернет, като се използва общ образец и в машинночетим формат.

Подробно отчитане за по-голяма прозрачност

Според одобреното от евродепутатите споразумение, с цел да се улесни ползването на предоставената информация и да се увеличи прозрачността, предоставените данни ще трябва да бъдат обособени в конкретни групи от елементи. Те включват естеството на дейността на дружеството, броя на наетите лица на пълно работно време, размера на печалбата или загубата преди облагане с корпоративен данък, размера на натрупания и платения корпоративен данък и на натрупаната печалба.

Допълнителни предпазни мерки за предотвратяване на злоупотреби от страна на дружествата

От дъщерните дружества или клоновете с приходи под определен праг също ще се изисква да публикуват данъчната си информация, ако се счита, че те съществуват единствено за да помагат на предприятието да избегне новите изисквания за отчитане.

Някои разпоредби позволяват на многонационалните предприятия да бъдат временно освободени от някои изисквания за отчитане, но въпреки това възможностите за освобождаване са силно ограничени.

Извънтериториален обхват

Съгласно законодателния текст, в докладите за данъчна прозрачност следва да се включи и списъкът на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие, за данъчни цели извън ЕС (държави от т.нар. „черни“ и „сиви“ списъци на ЕС). Въпреки че първоначалните искания на евродепутатите бяха за по-строги разпоредби за борба с прехвърлянето на печалби към данъчни убежища извън ЕС, и с новите правила ще се гарантира разкриването на изтичане на данъчни приходи към данъчни убежища. През януари 2021 г. Парламентът потвърди докладите, които показват че 6 от 20-те най-големи данъчни убежища са държави от ЕС, включително две от шестте най-големи убежища. В проучване, чийто съавтор е директорът на Европейската данъчна обсерватория (EU Tax Observatory)се стига до заключението, че около 80% от прехвърлените печалби в ЕС се насочват към данъчните убежища в Съюза.

Съдокладчикът Евелин Регнер (С&Д, Австрия) заяви: "Упоритостта ни се възнаграждава. Въпреки всички трудности и петгодишното блокиране от страна на Съвета, можем с гордост да кажем, че призивът за повече прозрачност на корпоративното данъчно облагане беше чут. Твърде дълго време корпорациите играеха по собствените си правила. Благодарение на прозрачността, осигурена от публичното отчитане по държави, сега ще можем да хвърлим светлина върху тази непрозрачна корпоративна джунгла."

Съдокладчикът Ибан Гарсия дел Бланко (С&Д, Испания) заяви: „Днешното одобрение е дългоочаквана стъпка към повишаване на корпоративната прозрачност, която създава прецедент за света. ЕС трябва да сложи край на тайната за това къде и как големите мултинационални компании извършват стопанска дейност и колко данъци плащат във всяка страна. Гражданите, инвеститорите, синдикатите, изследователите и журналистите имат право да знаят тази информация, а корпорациите трябва да докажат, че се държат отговорно. "

Следващи стъпки

Директивата ще влезе в сила 20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник. След това държавите членки ще разполагат с 18 месеца, за да я транспонират в националното си законодателство. Това означава, че предприятията ще трябва да са започнали да спазват първите разпоредби на директивата до средата на 2024 г.

Законодателството включва клауза за преразглеждане; правилата ще бъдат преразгледани след четири години и ще бъдат удължени след извършването на оценка.

Бюро на Европейския парламент в България

Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре