Ръководителят на 100 каба гайди Тодор Тодоров: Гайдата е моят живот

„Гайдата е моят живот, ако ми я вземат ще ми вземат живота”, казва ръководителят на оркестър „100 каба гайди” към НЧ „Орфееви гори” в Райково Тодор Тодоров. Тази година известната група, превърнала се в емблема на Родопа планина навършва 50 години. През 1961 година Апостол Кисьов събира 103-ма гайдари от Смолянски регион, за да свирят на първия роженски събор. С тази си дейност той всъщност поставя началото на оркестър „100 каба гайди”. За половин век формацията не остарява, не губи силното емоционално въздействие и всеки път, когато засвири изправя публиката на крака. Силната любов към родопския фолклор и родопската гайда е била двигателят, накарал покойния вече Апостол Кисьов да събере преди 50 години всички гайдари и те да засвирят в един ритъм, за да покажат красотата на автентичното изкуство. „Сега си давам сметка колко трудно му е било, като се има предвид, че гайдарите казано по родопски са си кабадалии”, казва Тодоров.
Участвайки в национални и международни фестивали и други културни прояви, оркестър “100 каба гайди” печели сърцата на публиката. Притежава свидетелство за запазена марка и знак от Патентно ведомство – София,  носител е на редица награди от международни  и национални фестивали. През 2010 г. е отличен от Съвета на научната и културна общност с отличието "Златна книга” - Почетна значка, изработена с 24-каратово злато в Монетния двор на България, за принос към развитието на българската наука и култура. Уникалният оркестър получи и деловото отличие "Златен печат" за Европейски мениджмънт в културата и е приет за Почетен член на "Съвета на европейската научна и културна общност", с гордост подчертава ръководителят на оркестъра.

От сформираната преди половин век формация са останали  десетина човека. Най-възрастните в оркестър „100 каба гайди” сега се Илия Кадиев, Стою Чонгаров и Христо Топчиев. Останалите гайдари са по-млади и се учат от тях. Около 50 са гайдарите в емблематичния оркестър днес, 12 от тях са деца. Всички те са с различни професии, различни характери, но обединени от нещо, което ги прави приятели за цял живот – любовта към родопския фолклор и към уникалния музикален инструмент, какъвто е каба гайдата. „Няма разногласия между нас, всички ние сме приятели, дори и нов гайдар да дойде веднага намираме обща приказка”, коментира Тодоров. Той прекрачва прага на райковското читалище за пръв път, когато е в пети клас, около 12,13-годишно момче. Негов пръв учител по гайда е Анастас Иванов или както всички го знаят бай Тасо. През 1999 година Тодоров става ръководител на оркестър „100 каба гайди”. Въпреки дългия си трудов стаж като професионален гайдар, за себе си казва, че всеки път, когато излиза на сцена се вълнува много, а след безкрайните аплодисменти на публиката, се чувства удовлетворен като артист. Гайдата е неговия живот. „Тя ми дава много любов и удовлетворение, разбира се и семейството ми, на което съм много благодарен за разбирането, защото много пътувам и често отсъствам от къщи”.
Днес в Смолян има  поне 300 човека, които могат да свирят на гайда, отделно са онези, които по една или друга причина са напуснали града и са отишли да търсят препитанието си другаде. Според ръководителя на оркестър „100 каба гайди” у младото поколение има интерес към уникалния родопски инструмент и към съхраняване на родните традиции. Всяко второ дете би могло да свири на гайда, твърди Тодоров. На всички, които обичат родопския фолклор и родопската каба гайда той пожела много здраве, успехи и никога да не оставят гайдата.