Растителни Протеини. Какво е по-специалното на граховия протеин?

Растителни Протеини. Какво е по-специалното на граховия протеин?

Днес ще обърнем внимание на източниците на растителни протеини и какви са разликите между животинския и растителния протеин.

Главната разлика и всъщност един от главните аргументи в полза на животинските протеини е това, че те се водят пълни или пълноценни, а растителните - не. И тук имаме предвид следното нещо.

Общо има 20 аминокиселини, които човешкото тяло използва за изграждане на протеини. Тези аминокиселини са разделени на есенциални или неесенциални.

Тялото ни може да произвежда неесенциални аминокиселини. Останалите 9, които се водят есенциални, трябва да се набавят чрез храната и суплементи.

За оптимално здраве тялото се нуждае от всички незаменими аминокиселини в правилните съотношения.

Източниците на животински протеини, като месо, риба, птици, яйца и млечни продукти се считат за пълноценни източници на протеин, тъй като съдържат всички незаменими аминокиселини, от които тялото се нуждае, за да функционира ефективно.

А пък източниците на растителни протеини като боб, леща и ядки, се считат за непълни, тъй като им липсва една или повече от незаменимите аминокиселини, от които тялото се нуждае.

Някои източници казват, че соевият протеин е пълен. Въпреки това, две незаменими аминокиселини се намират само в малки количества в соята, така че тя по-скоро не е сравнима с животински протеин.

Един аргумент в полза на растителните протеини и по-точно растителния протеин на прах е, че не съдържа растежни хормони или антибиотици. Както всички сме чували, на животните често може да им се дават хормони и антибиотици, които съответно могат да присъстват и в суроватъчния протеин. При протеиновия прах на растителна основа, няма такава вероятност. Тук обаче идва въпроса как да избегнете досега с пестициди, открити в състава на растенията? Има едно много просто решение – просто потърсете органичен или био растителен протеин!

Някои хранителни вещества са по-изобилни в източниците на животински протеин, отколкото в растителния

Разбира се, протеините рядко се срещат изолирано. Те обикновено идват с голямо разнообразие от други хранителни вещества. Храните, които съдържат животински протеин, са с високо съдържание на няколко хранителни вещества, които често липсват в растителните храни.

Това са микронутриенти като:

Витамин B12: Витамин B12 се съдържа главно в рибата, месото, домашните птици и млечните продукти. Много хора, които избягват животински храни, имат дефицит на този витамин.

Витамин D: Витамин D се намира в мазна риба, яйца и млечни продукти. Някои растения го съдържат, но витамин D от животинските храни, се метаболизира доста по-добре от тялото.

DHA: Докозахексаенова киселина (DHA) е есенциална омега-3 мазнина, намираща се в мазните риби. Тя е важна за здравето на мозъка и е трудно да се получи от растителни източници

После отиваме на един микронуриент, наречен хем-желязо: То се съдържа предимно в месото, особено в червеното месо. Усвоява се много по-добре в тялото от нехемово желязо от растителни храни.

И последно, но не на последно място имаме цинк: Цинкът се намира главно в източници на животински протеини, като говеждо, свинско и агнешко. Освен това се усвоява и използва по-лесно от животински протеинови източници.

Поради Дефицита на тези витамини и минерали, доста от хората, които са вегетарианци и най-вече вегани си ги приемат като суплементи.

Честно казано и доста хора, които са месоядни пак суплементират. Цинкът при мъжете е много важен, всички атлети имат дефицит на магнезий, така че той е супер идея да си го приемате като добавка независимо от начина ви на хранене. Витамин D също.

Можем да вметнем тук, че основните източници на растителен протеин са:

  • Фасул
  • Леща
  • Боб
  • Различни видове семена
  • И Ядките

А сега нека си поговорим за един вид растителен протеин, който доста бързо набра популярност, а именно граховия протеин.

Граховият протеин има много добър аминокиселинен профил, има ги разклонените ерижни амики. Граховият протеин е добър не само за теглото, но и доказано поддържа здраво сърцето. През 2009 г. канадски учени установяват, че граховият протеин намалява високото кръвно налягане. Плъховете в изследването показват 20% понижение на кръвното налягане в продължение на само осем седмици лечение с грахов протеин. Нещо интересно е, че той може да намали риска от бъбречни заболявания.

Това проучване вече е направено с хора в Канада и доказва, че граховият протеин намалява високото кръвно налягане и има за цел да определи ефектите на граховия протеин върху хроничното бъбречно заболяване. Въпреки че не успяват да кажат точно защо, изследователите установяват, че консумацията на грахов протеин може да забави или да предотврати появата на хронично бъбречно заболяване.
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре