"Стихове за празника"

"Стихове за празника"
ПИСМО
С пощенски гълъб ще изпратя бялото ми писмо –
още те обичам, още те обичам...
Дано птичата човка не се умори
и  да изпусне листа.
По експресния влак ще изпратя вестта -
не съм те забравил, не съм те забравил.
Ще се моля влакът да пристигне утринта
и да няма закъснение.
По въздушна поща ще изпратя верността
на сърцето си – горещо и нежно.
Ще се моля – да премине през облаци и небеса
и да не пропадне в турбуленция.
 
И ако не получиш нито едно от тях,
ще тръгна, ще вървя през суша и  вода.
Ще те намеря тъжна, самотна, без грях
и ще призная това, която дълго не посмях.
 
 
 
ПОВОД   ЗА  РАЗМИСЪЛ
                                  
Не мога да привикна със това,
 че хората умират.
                              Лев ОЗЕРОВ
 
А как привиквам да живея
насрещу бури, клевети и мрак.
И вместо да мразя, аз пея
и  докато пея,  летя.
 
 
А как привиквам да живея
с  обич, от която съм  огрян.
С добро, което,  хвърлено в реката,
не търси сламка – да се хване.
 
 
Привиквам все повече  с  живота,
с опровержението на смъртта.
Очакват ме  и аз очаквам -
и това е моята  съдба.
Щом свиквам бързо със живота,
да свикна трябва и със смъртта.
И глас дочувам от дълбокото:
„Еднакво си далече, и  еднакво близо, чедо,
и от  страшния ад, и от райската врата.”
 
Георги Гривнев
 
 
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре