Столетница майстори плетиво на една кука

baba_bisera_005
Близо 100-годишната баба Бисера Станчева майстори произведения на изкуството на една кука. Тя е родена на 5 януари 1911 година в село Стойките. Онова, което я крепило един век е добротата, позитивната мисъл, морала и труда. „Всичко съм работила – и жънала, и орала...единствено не съм косила ”, казва баба Бисера и до ден днешен не престава да се труди. Изумителното е, че плете на една кука. Шедьоври излизат от ръцете на близо 100-годишната жена. „Ако не е плетивото, ще полудея”, казва тя и с гордост показва какво е сътворила. В празничните дни не работи. Тогава чете книги, вестници, списания. В момента чете книгата на отец Константин Канев „Миналото на село Момчиловци”, разказа дъщеря й Величка, при която живее столетницата. Хапчета почти не взема, само от време на време аналгин, заради болките в краката. Един единствен път й били изписали антибиотик, но се почувствала зле и го спряла. И на лекар не ходи.
baba_bisera_002baba_bisera_004
16-годишна баба Бисера загубила баща си, а майка й била болнава. Имала по-голяма сестра, която вече била омъжена и три по-малки братя и сестри. Тогава всичко паднало на нея. Това са били най-трудните й години. Омъжила се 19-годишна, след 12 годишен брак, съпругът й починал и баба Бисера останала съвсем сама. Деца нямала. След известно време при нея пристигнал Димитър Станчев от село Соколовци и я поискал за жена. Той бил вдовец с четири невръстни деца. „Съгласих се да го взема не за да имам мъж, а заради дечинките. Като дойдох ги заварих въшливи и крастави. Две години са стояли без майка. Очистих ги, изкъпах ги, отгледах ги като свои деца. Като дойдох,  дъщерята Величка седна на скута и ми вика: „Къде ходиш, бе мамо, всички деца си имат майка, само аз си нямам. Къде ходиш, та не идваш при мене...”, разказва баба Бисера и с умиление си спомни за онези дни.
baba_bisera_001baba_bisera_003
Тогава Величка била само на четири години. Не разбирала какво точно се случва. Баба Бисера няма свои рожби. Не е имала възможността да усети щастието и радостта от износването и раждането на дете. Но тя е майка повече от всяка друга жена. Приела четири невръстни деца като свои и ги отгледала. Може би затова Господ я дарил с дълъг и пълноценен живот, за да може да се радва на обич и почит от деца, внуци и правнуци.
”В живота всичко са минова – и драго и бално. Най-важното е хората да се погадат. Ага видя да се карат близки, все едно сърцето ми се къса”, нареждаше столетницата.
Сега всички от семейството се суетят около нея. Обичат я, уважават я и я гледат добре. В един апартамент живеят четири поколения. „Живеем си добре, много се разбираме всичките”, казват двете жени. Според тях е важно преди всичко търпението, разбирателството, изслушването и съобразяването един с друг.  Баба Бисера мечтае да отиде в Гърция, в Ксанти, където съпругът й е ходил навремето.
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре