Студът създава риск за здравето

Силният студ е често срещано явление в много страни от Европейския регион. Ниските външни и вътрешни температури, ледът и снегът може да окажат сериозно влияние върху здравето. По данни на Световната здравна организация, всяка зима в Европа смъртните случаи се увеличават със седем хиляди, като смъртността нараства повече в по-топлата средиземноморска област, отколкото в по - студените северноевропейски страни. Освен това, общата смъртност при повечето населения е по-висока през зимата, отколкото през лятото. Предполага се, че промените в климата предизвикват намаляване на броя на студените дни, но въпреки това студ и студени вълни има и влиянието им върху здравето трябва да може да бъде предвидено и предотвратено.

Риск за здравето при студено време

При студено време може да се появят множество оплаквания и симптоми. Те включват респираторни и сърдечносъдови смущения, смущения в кръвообращението, мускулни болки и проблеми с кожата. Освен това излагането на студ може да причини наранявания – счупвания и навяхвания при падания и катастрофи, както и хипотермия, измръзване и депресия. Най-често срещаните причини за смърт в резултат на студа са: коронарната болест на сърцето, мозъчносъдовите болести, респираторните заболявания и хипотермията.
Последици за здравето от студа може да има за всеки, но рискът за някои хора е по - голям. Най - уязвими по време на застудяване са бебетата, младежите и възрастните хора, които имат хронични заболявания или физически и умствени ограничения, взимат определени лекарства или са недохранени. Икономическото и социално положение на лицата и семействата също играе важна роля: бедните и бездомните  хора се влияят по - силно от студеното време. Някои професии, например земеделието, риболовът и строителството, предполагат по-голямо излагане на студ. Тези работници трябва да внимават за наранявания и други последици за здравето и да носят подходящо защитно облекло.   
Определени видове поведения – прекомерната употреба на алкохол, някои дейности за отмора на открито и неподходящото облекло – могат да подложат хората на по - голям риск при излагане на студ.  Друга често срещана опасност при студено време е домашното излагане на замърсяване от твърдите горива или печките, които не са добре приспособени за употреба на закрито. Отравянето с въглероден оксид е особено тежък риск, който често има фатални последици.  В някои страни продължителното излагане на студ на закрито се оказва причинител на смъртност и заболеваемост. Освен това, снегът и ледът при студено време могат да причинят нарушения на здравните услуги и инфраструктурата. Това би могло да попречи на предоставянето на редовни медицински грижи на пациентите с хронични заболявания и косвено още повече да влоши последиците за здравето от студа. Между навлизането на студеното време и влиянието му върху здравето има кратко време на забавяне – смъртността може да нарастне за 24 часа – но ефектът върху здравето е по-дълготраен.

                         Първа долекарска помощ при измръзване

Под действието на ниските температури се получава общо или локално увреждане на организма. Явление на общо охлаждане - „бяла смърт”, се наблюдава при въздействие на ниските температури на целия организъм. То протича с нарушение на жизнените функции и се характеризира с понижение на телесната температура под 35°C. Пострадалият е вял, апатичен, отговаря бавно на зададените въпроси, има олюляваща се походка, пулсът и дишането се забавят, при продължително изстудяване изпада в безсъзнание и ако не се окаже навреме помощ умира.
Долекарската помощ при общо охлаждане включва преди всичко прекратяване действието на студа. Мокрите дрехи по възможност се сменят. Пострадалият трябва да бъде затоплен и завит. Самостоятелното предвижване на пострадалия с общо охлаждане влошава състоянието му. За затопляне се използват грейки, собствената температура на пострадалия с поставяне ръцете под мишниците, масаж с топла суха длан или със суха вълнена ръкавица. Препоръчително е консумацията на топли, подсладени напитки (чай, кафе). След настаняването му в затоплено помещение на пострадалия трябва да се приложи отново масаж и захранване с топли храни. При възможност затопляне във вана на водата 36°C за 30 минути като температурата се подържа чрез доливане. Това задължително се извършва в затоплено помещение, когато няма възможност за евакуация към болница.

Под действие на ниските температури настъпват и локални промени в тъканите – измръзване. Различаваме четири степени на измръзване.
-   При първа степен кожата е бледа, пострадалият се оплаква от изтръпване, чувство за убождане с иглички, рядко болка.
-   При втора степен се образуват мехури, изпълнени с жълтеникаво съдържание, характерна е значителна болка.
-   При трета степен се уврежда цялата дебелина на кожата, която некротизира. Това е съпроводено със силна болка, обикновено при размразяване.
-   При четвърта степен тъканите некротизират в дълбочина. Трета и четвърта степен измръзване най-често налагат оперативно лечение с ампутация и кожна пластика.