Васка Мавродиева: „Днес читалището отново е притегателен център за младите“

Васка Мавродиева

В навечерието на 1 март, когато празнуваме Деня на самодееца, разговаряме с Васка Мавродиева - секретар на едно от най-дейните читалище в региона „Светлина“ в с. Момчиловци.

На 1 март отново ще отбележим Деня на самодееца. Васе, ти работиш в читалището в Момчиловци от 18-годишна. Какво те задържа на тази работа вече повече от 30 години?

Беше 1 ноември 1989 година, когато започнах работа в читалището, уж временно, понеже не бях приета да уча физика. Започнах с идеята, че ще минат 6 месеца и отново ще кандидатствам. Тогава, както и днес, имаше много будни хора, които обичаха да помагат. В читалищното настоятелство бяха покойните вече отец Константин Канев и певецът в църквата и самодеец Костадин Каневски, както и Мария Кюлханова – дългогодишен секретар, председател на читалището, уредник в музея. Може би тези хора и ежедневните  им посещения при мен, ме накараха да остана тук и да се занимавам и до днес с читалищна дейност. Аз имах нужда от тях, а те имаха нужда от млад кадър. Така се навъртяха вече 32 години.

Къде остана физиката?

Така и не завърших физика. Може би работата с хората в Момчиловци, със самодейците с огромните сърца, които бяха мои баби и дядовци по онова време, ме накараха да остана в читалището. Виждах в тях един огромен потенциал, една доброта, приветливост, отзивчивост, които могат да те научи да бъдеш преди всичко добър човек.

Каква е разликата в читалищната самодейност тогава и сега?

Аз лично съм преживяла моменти, в които е имало много силна художествена дейност, както и такива, в които тя е затихвала и след това отново се е възстановявала. Днес в читалището имаме фолклорна група, танцови състави, гайдарски състав. Към момента не усещаме липсата на самодейци, въпреки че тогава само в битовия хор имаше около 70-80 човека.

Можем ли да кажем, че преди пандемията отбелязахме един възход на художествената дейност, връщане към родопския фолклор?

Да,  така беше. Като че ли преди пандемията беше върхът на художествената самодейност, не само в Момчиловци, а и в цялата страна. Много млади хора, много деца, започнаха да идват в читалището като самодейци, да се включват в различните инициативи. Мисля си, че през тази една година на социална изолация ни беше по-трудно дори от времето, когато са учредявали читалищата. Тогава ентусиазмът е бил много голям, имало е много дарители, а сега ни спря вирусът. Ние се почувствахме безсилни пред тази ситуация, хората се уплашиха. Специално за нашите самодейци мога категорично да заявя, че дейностите в читалището много им липсваха.

Какво се случи през тази една година, по време на пандемията, и опитвате ли се, стъпка по стъпка, отново да влизате в нормален ритъм на живот?

Беше много тежка година. Година, в която бяхме планували много юбилеи и чествания, но за съжаление не се случиха. На 7 март 2020 г. беше последния празник в Момчиловци – Тодоровден. Пропуснахме 95-годишнината на читалището, пропуснахме много участия на гайдарстия състав. В интерес на истината аз и колежката ми като че ли в първите дни на извънредното положение малко си отдъхнахме от участие, от ангажименти, от репетиции, но след това започна да ни става тежко, започнаха да ни липсват самодейците и участията. За сметка на това пък си свършихме доста работа в читалището, която все отлагахме - направихме някои ремонти, почистихме и подредихме нещата си. На 1 февруари тази година отворихме отново вратите на читалището. В момента сме възобновили репетициите на част от съставите, които са в по-безопасна възраст.

Каква е най-голямата нужда на читалищната материална база на този етап?

Основната ни нужда към момента е ремонт на покрива. Дъждовете за пореден път ни показаха, че проблема е голям. Особено в големия салон на читалището, където освен нашите мероприятия, са и събранията на всички кооперации, предизборни кампании, и т.н. Това ни е голямо перо. Освен това ни предстои ремонт и на покрива на музея. Преди две години наши приятели от Китай ни връчиха ваучер за 18 хил. евро. На обществен съвет се взе решение да се използват за ремонт на покрива на музея. Освен това с наши собствени средства и със средства, спечелени по проект Агора имаме възможност да освежим и вътре експозицията. Ние не сме спирали да търсим средства от дарители, спонсори, община, министерство и благодарим на всички за подкрепата към читалището. Читалището не може да кандидатства самостоятелно за проекти за ремонтни дейности, но се надявам че с подкрепата на община Смолян и на министерството на културата, както и до сега се е случвало ще се намери вариант. Това е една сграда почти на 70 години. Това е средище на селото и не бива да допускаме да бъде изоставено.

Колко състава имате в читалище „Светлина“ днес?

Определено в читалището в Момчиловци кипи живот. Тук са ФГ „Светлина“, с ръководител Елена Каневска, която все още не е възобновила дейността си, защото част от представителите в групата са на възраст, в която трябва да ги пазим. Гайдарски състав, с ръководител Атанас Тодоров, ТС „Етномагия“, с ръководител Кристина Наумовска, ТС „Ретро“. Очакваме да възстанови дейността си и ТС „Хоп – Троп“ с ръководител Русанка Бодурова. 

Тази година ни предстои 20-годишнината на Гайдарски състав „Момчиловци“. Идеята им е да запишат самостоятелен диск и да направим два самостоятелни концерта – в Момчиловци и в Смолян, но това зависи от обстановката. Понеже миналата година не успяхме да празнуваме 95-та годишнина на читалището, сме я заложили за тази година, защото с нашите самодейни състави бихме могли да направим страхотен концерт.

Имате идея да отбележите и 100-годишнината от рождението на Тодор Пичуров.

От 2002 година, вече почти 20 години, 50 годишните юбиляри в Момчиловци правят дар на селото. Тази година решихме нашия дар да бъде барелеф на Тодор Пичуров, който да бъде поставен на читалището. Освен това се роди идеята да се направи диск с неговите изпълнения и да се преиздаде книгата на Георги Гривнев „Легендата на кларинета на Тодор Пичуров“. Това е наистина голям проект, но пък много хора прегърнаха тази идея - любители и почитатели на Тодор Пичуров. Музиканти и негови колеги изразиха желание да се включат като дарят средства. Ще са нужни близо 5 000 лв. за изработването на барелефа. Ако обстановката позволява, идеята е на 21 май, когато е и църковния, и светския празник на Момчиловци, да се чества юбилея на Пичура.

Имате ли планувани участия за тази година?

В културния си календар сме записали редица участия в региона, в страната, дори и в чужбина. Самодейните колективи и техните родители са готови и има желание за участия, но не знаем  как ще се развие епидемичната обстановка. Все пак никой от нас не е очаквал подобна ситуация.

Засили ли се интересът към библиотеката по време на пандемията?

Определено да. Когато ни затвориха в месец март миналата година интересът към четенето на книги се повиши. За наша голяма радост лятото дойде госпожа, чийто корени са от Момчиловци, и дари на читалищната библиотека нови книги и  озонова лампа за дезинфекция. Пожела да остане анонимна.  Библиотеката ни има близо 14 хил. тома. Имаше и един период, когато беше забранено да се влиза и в читалище, и в библиотека. Ние с колежката описвахме книгите и разнасяхме по домовете, след това отново ги вземахме, дезинфекцирахме и подготвяхме за следващите читатели. И все пак имаше и нещо позитивно от това извънредно положение. Някак си хората се промихме. Станахме по-загрижени не само за себе си, а и за околните. Тъжно беше, защото имаше и много смъртни случаи, но пък се научихме да се пазим повече, да ценим нашето здраве и това на близките си. Смирихме се. Някога читалището е било притегателен център – място, където хората са се събирали, за да общуват. Днес като че ли отново се връщаме към онова време. При нас идват все повече хора, много от тях младежи, за да общуват и да се забавляват.

Какво ви предстои през месец март?

Съвсем скоро е мартенската изложба „Баба Марта през моите очи“, за която получихме мартеници не само от хората от Момчиловци, а и от колегите от Ерма река, от Стара Загора. Благодарим на всички, които се включиха в тази инициатива. На 1 март ще бъдат обявени и наградени участниците в нея. Предстои ни честване на 3 март. Спазвайки всички противоепидемични мерки, ще отбележим Националния празник пред читалището, където имаме плоча на наш опълченец Вълчо Гайдаров. Подготвяме кратка литературно-музикална програма с деца, след което ще се включим в инициативата „Пробуждане с хоро“. За 8 март, съвместно с училището, подготвя поздрав към всички наши самодейки от втората възраст. За  Първа пролет ще поканим първокласниците в библиотеката, за да станат наши читатели. Работим много с децата и от училището, и от детската градина. Винаги дейността ни е била много богата.

Васе, в навечерието сме на 1 март – Деня на самодееца, какви ще бъдат твоите финални думи и пожелания към самодейците не само от Момчиловци, а и от целия регион и от страната, които четат това интервю?

От името на читалище „Светлина“ в Момчиловци искам да изкажа дълбоката ни почит към ръководителите на самодейните състави за всеотдайната творческа дейност, за неуморния труд и огромната любов към изкуството. На всички самодейци пожелавам да са здрави, позитивни и вдъхновени за един смислен и съдържателен живот за благото на техните семейства и на цялото ни общество.

Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре