„Здравей, Здраве!“ остави частица от Родопите във всеки, който се докосна до магията на Момчиловци

Три дни на знание, срещи, традиции, смях и споделена енергия превърнаха Момчиловци в място, където човек си спомня колко е важно да бъде близо до себе си, до другите и до своите корени.

Началото беше магично.

С много смях, удивление и емоции третото издание на фестивала „Здравей, Здраве!“ в Момчиловци беше открито от родения в селото актьор и илюзионист Ненчо Илчев, който поведе публиката в света на майсторските фокуси и магията. А може би нямаше по-подходящ човек, който да даде старт на тези три дни – човек, който носи Момчиловци в себе си и е превърнал любовта към магията и родното място в част от своя път.

От 31 юли до 2 август родопското село се превърна в пространство за срещи – на хора, които търсят знание, осъзнатост, здраве и смисъл, но и на себеподобни души, които имат какво да споделят и какво да научат един от друг.

Под мотото „Здрав корен, здраво бъдеще“ фестивалът събра лектори, изследователи, творци и практици от различни области. Имаше силни лекции и разговори, практически занимания, здравни практики, творчески ателиета, традиционни ритуали и много възможности човек да спре за малко, да се вслуша в себе си и да погледне по нов начин към собствените си корени.

Но „Здравей, Здраве!“ не беше само богата и интересна програма.

Беше преживяване.

Беше среща на хора, които вярват, че знанието има смисъл, когато се споделя. Че здравето е не само състояние на тялото, а и отношение към живота. Че традициите не са просто спомен от миналото, а жива връзка между поколенията. И че когато хората се съберат с отворени сърца, се ражда особена енергия, която трудно може да бъде описана с думи.

Особено място в тези дни заеха българските традиции и ритуали. В тях участниците откриха не просто красотата на старите знания, но и усещането за принадлежност – към рода, към земята и към една памет, която продължава да живее.

Хлябът, който събра всички

Един от най-емоционалните моменти на фестивала беше посветен на обредния хляб с квас и жива вода – символ на живота, дома, плодородието, единството и приемствеността.

Хлябът беше създаден с внимание към всеки детайл и украсен със старобългарски символи, превръщайки се не просто в храна, а в своеобразно послание от миналото към бъдещето. В него се срещнаха знанието на предците, силата на българската традиция и ръцете на хората, които днес я пазят жива.

Приготвянето му се превърна в истинска ритуална творителница – време за споделяне, за разкази и за връщане към онези прости, но дълбоки истини, които са събирали българското семейство около хляба.

Вълнуващо преживяване беше и походът до лековитото аязмо, начело с хайдути и невести, облечени в автентични носии. Участниците се докоснаха до историята на мястото, чуха легендата за изцелението и преживяха Родопите като жива част от историята и духовността на Момчиловци.

И докато планината разкриваше своите пътеки, сенки и гледки, фестивалът създаваше свои пътеки между хората.

Имаше смях. Имаше музика, танци. Имаше разговори, които продължаваха дълго след края на лекциите. Имаше нови приятелства, споделени истории и онова особено усещане, че си попаднал на място, където хората говорят на един език – езика на добротата, знанието и любовта към живота.

В сърцето на фестивала оживя и разнообразие от продукти, занаяти, природни дарове, книги, творчески изделия и предложения, свързани със здравословния и осъзнат начин на живот. Всеки от тях носеше частица от труда, таланта и идеята на своите създатели.

А закриването на Фестивала беше момент, който трудно може да бъде забравен.

Когато обредният хляб беше разчупен и раздаден на присъстващите, той сякаш събра в себе си всичко преживяно през трите фестивални дни. Всеки отчупен къс беше споделен не просто като хляб, а като символ на обединение, благословия и добър път.

Лектори и участници във фестивала отправиха своите наричания и благопожелания към присъстващите и за миг всички бяха едно цяло.

Без значение откъде са дошли, какво са научили или какъв е техният личен път – всички заедно споделиха хляба, добрите думи и хубавото родопско хоро.

Защото хлябът има тази сила – да събира.

Да напомня, че човек никога не е сам. Че това, което имаме, има смисъл, когато го споделяме. И че коренът е силен тогава, когато е жив и когато от него израства бъдеще.

Но може би най-големият подарък на фестивала не беше нещо, което можеше да бъде купено или отнесено в ръка.

Беше усещането.

Усещането за Родопите. За чистия въздух. За планината, която сякаш забавя времето. За хората, които се срещат, за да си дадат сила. За знанието, което обогатява. За традициите, които ни връщат към корените. За любовта към мястото, която се предава от човек на човек.

Третото издание на „Здравей, Здраве!“ остави своите следи – в разговорите, в усмивките, в новите срещи и в онези тихи моменти, които всеки преживява по свой начин.

Участниците си тръгнаха вдъхновени и обогатени – с нови знания, нови срещи, нови въпроси и може би с малко повече вяра в собствената си сила.

А Родопите дадоха на всеки по нещо свое.

На един – гледка.
На друг – среща.
На трети – знание.
На четвърти – вдъхновение.
На някого – изцеление или надежда.

И вероятно точно това е магията на Момчиловци – че човек може да си тръгне оттам, но частица от мястото остава завинаги в него.

Частица от планината.
От хората.
От смеха.
От хляба.
От благословията.
От корена.

И от любовта, с която Родопите посрещат всеки, който е готов да ги чуе.

Организаторите на фестивала Народно читалище „Светлина – 1925“ – с. Момчиловци със съдействието на Кметство Момчиловци изказват сърдечни благодарности към всички дарители, участници, гости, лектори, творци и сърцати личности, които дариха частичка от себе си.

Сред гост-лекторите тази година бяха Мария Лалева, Христо Нанев, доц. Иванка Семерджиева (Аграрен университет Пловдив), Елена Каневска-Андреева, Христина Велинова от Център Херида – Пловдив, свещеник Иван Марински, , проф. Дамян Попхристов, Радосвета Павлова, Руслан Селенов, адв. Светлина Стефанова и други утвърдени имена, които споделиха своите знания и  практически занимания.

Ритуалната творителница „Магията на обредния хляб с квас и жива вода“ се сбъдна благодарение на знанията и практическите насоки от Йорданка Хаджийска и Марина Пеева. Традиционното избиване на масло представи от Мина Варджиева.

Гостите се насладиха на вдъхновяващи арт работилници - Работилница с естествени материали с Руско Кюлханов, "Дървото на живота" с Христина Велинова (Център "Херида"- Пловдив), Нейрографика с Пламена Колева и др.

Имаха  възможност за диагностика и масажи с Юмейхо Смолян, лечебна гимнастика с Георги Ангелов, дихателни практики за възстановяване и поддържане на здравето с Иван и Ангелина Балтови, иновативна миофасциална терапия с Калина Тодорова, както да чуят съветите на д-р Момчил Кермедчиев, свързани с профилактика и интегративна медицина.

Забавната програма с брейк школа "Sleepwalkingz" – Смолян пък завихри малки и големи в игри и танци с големи усмивки.