Малки обяви - Смолян днес!

  • Климатици от Termos.bgКлиматици от Termos.bgКатегория: ЕлектроникаОписание:: Търсите надежден и икономичен климатик за вашият дом? Ако е така, бихме могли да ви препоръчаме висококачествени модели на климатици от Termos.bg. Те ...Видяна:: 1,729

Диктатура на самотата

Диктатура на самотата
Тя дърпа конците. Контролира живота ни скрито, отвътре, но с твърда ръка.
Таи се в агресията, отчаянието, бедността и безсмислието. Прави нашите избори. Личните и тези на цялото общество.
Тя предпочита да удря, вместо да прегръща, да обижда, вместо да благодари, да краде, вместо да помага, да се оттегля, вместо да бъде. Днес Хамлет е решил да не бъде. Ние–също, защото обратното е трудна работа.
Самотата ни е превърнала в общество на дребни острозъби гризачи, загубили сетива за друго освен да се ръфаме взаимно като гладни плъхове. Заключила ни е в собствените ни затвори и ни е оплела в невидими нишки, толкова стегнати, колкото едва да дишаме. Прозират тук–таме из градския пейзаж. Крачи по иначе многолюдните ни улици, виждаме я в празните погледи наоколо.  Крещи анонимно в  Интернет. Или пребива децата ни до смърт с юмруците на други деца, отгледани в ледената и прегръдка.
Започва още в детството. Днес то е по-самотно, откогато и да било. Изоставяме децата си рано и нямаме избор. Прекарват дните си сами, втренчени в мониторите и заменили дишането с виртуалност. Обикновено нямат братя и сестри, а често - само един родител. Понякога и без него. Ако все пак някой се завърне у дома, то е за да се разкрещи, примрял от умора или да ги нашамароса с някоя „благородната цел”. Така и израстват като мълчаливи самотници, свикнали на удари, които бързо разбират, че съвсем не са благородни.
Тогава удрят самите те. Няма как да се научат и на обич от родителите си, които отдавна са загубили сетивата си за любов. Семейството е друга форма на споделена самота в двоичен код. Паралелно съществуване в кухнята пред телевизора.
Отчуждени сме и от съседите. Освен лекото кимване, общуването ни се свежда до няколко клишета, оплакване, мрънкане или плюене. Не успяваме да си говорим истински. И защо ли да го правим, когато това, което бихме открили в другите са същите, подобни на нашите рани и празнота.
Отдавна вече не пеем и не танцуваме заедно. Телевизорите го правят вместо нас, заедно с нещастните силиконови създания вътре в тях. Даже кафенетата, които винаги са били място за социални контакти, са се превърнали в седалища на самотата и ще го потвърди всеки, който се е опитвал да поговори с някого в разгара на среднощните дискотеки.
Обаче пазаруваме заедно. Седенките отпреди три поколения са се превърнали в дълги опашки пред касите на големите вериги за пилета и намалено брашно. Това е нашият начин да сме заедно – в магазините. Там не се налага да си говорим, докато стискаме гордо пазарните си трофеи.
Книги рядко докосваме, а разцветът на анонимното Интернет общуване доказва кой е господарят на днешните комуникации. Там се мъчим да излезем извън черупките си, но като че ли все не успяваме.
Взривила мостовете помежду ни, самотата ни прави неспособни да се обединяваме. Вече не заставаме заедно зад каузи и идеали. От обща посока, общение на духа и съпричастност, те често се превръщат в табели, употребявани с неприлични цели. Не умеем да мислим и правим нещата „заедно”, затова няма нови обединителни идеали и фигури.Общностите обаче са подменени от групировки Там спойката са чисто финансови принципи и закони. Нямат задръжки и спокойно процъфтяват върху обгорялото обществено стърнище.   
Така, родена в дебрите на страха,  самотата го репродуцира ежедневно, а той я изпълва с власт, за да я превърне в скрития диктатор на нашия живот. Ледена царица на мразовита империя. Там някъде, в студените си градове сме заровили себе си и само нощем сънуваме как излизаме на светло и топло.
Срещаме други хора и стоим заедно. Поне за малко.
 
автор: Лейди Смолян
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре