Кой е Крум Савов

Видният фотограф-художник Крум Савов Келпетков е роден на 22 октомври 1882 година в Устово. Баща му е брат на свещеник Атанас Келпетков – касиер на Капитан Петко войвода по време на дейността му в Среднородопието. Другият му чичо е бащата на ПетърДънов, родоначалника на „Бялото братство“. Майка му Недялка и майката на Стою Шишков Добра са посестрими, откъдето тръгва духовната връзка и дългогодишно приятелство и сътрудничество  между двамата видни летописци на своето време, пише Николай Хайтов в списание „Родопи“ по повод 110 години от рождението на Крум Савов.  Едва 6-годишен остава сирак заедно с дванадесетте си братя и сестри, които са раздадени за отглеждане по роднини. Осиротялото дете попада в семейството на Стою Шишков.  Известният народовед и общественик се превръща в негов настойник и съветник през целия му живот.15-годишният Крум постъпва като слуга в книжарницата на Т.Ф.Чипев в София, който едновременно с това е и известен столичен фотограф – явно тук става първата му среща с новия занаят. Стою Шишков му съдейства да постъпи в  Картографския институт в София, където усвоява фотографското изкуство.  Обучението в института е признато за военна служба. 19-годишният  родопчанин завършва с отличен успех. Излиза  радостен от изпита по фотографско майсторство и си купува билет от лотария, който се оказва печеливш.  Със спечелените 100 златни български лева през 1901 година предприемчивият късметлия си поръчва фотоапарат „от странство”.
През1902 година открива в Чепеларе първото фотографско ателие в Родопите. В началото трябва да се пребори с предразсъдъците на своите клиенти, които възприемали фотографията като някаква нечиста магия. Не случайно дъщерите на Стою Шишков са негови постоянни „модели“, които той снима и в носии на българомохамедани от региона докато местните хора  възприемат новата „мода“ да се „кадросват“.  Младият фотограф не се затваря само в ателието си. Тръгва на творчески пътувания из родопските села. Всяка година заедно със Стою Шишков организират  едномесечни експедиции в различни райони на българските земи. Натоварват на муле фотографското оборудване и раница с храна и предприемат дълги преходи из планината, за да документират духа на своето време. Обикалят не само Родопите, но и Копривщица, Клисура, Карлово, Казанлък. Обективът на Савов  стига до Беломорието и до манастира „Св.Наум“ на Охридското езеро. Професионалното му око с безпогрешен усет успява да улови характерното за всеки обект. Така изгражда цяла мрежа от важни обекти на културното наследство, много от тях намиращи се днес от двете страни на южната ни граница.
Голяма част от снимките са му поръчани и публикувани в редактираното и издавано от Стою  Шишков и Васил Дечов списание „Родопски напредък”, което започва да излиза през 1903 година. Първите снимки на Крум Савов се появяват на страниците на списанието още през 1904 година не просто като илюстрация на текстовете, а по своята значимост като летопис на времето - равностойни на публикуваните статии и изследвания. За да могат да бъдат отпечатани, клишетата за тях са изработвани в Прага, тъй като в онзи момент в България все още няма цинкография.  От 1930 година печата и в списанието на Васил Дечов „Родопски преглед“. Завещал ни е  голям фотоархив от забележителните всенародни веселия на Роженския събор. Когато турските власти отваряли границата за няколко дни, фотографът пренасял техниката си на Роженските поляни и снимал цели родове родопчани в автентичните им носии. Снимките са размножавани и отнасяни в Турско за спомен от разделените от границата родове.
 Много популярна става фотографията на Бачковския мост, построен от уста Димо от Югово. Мостът е отнесен през 1909 година от придошлата река. Снимката на Крум Савов  е едно от малкото свидетелства за майсторлъка на уста Димо.  Прави много снимки на родопски комити. През 1903 година снима четата на войводата Пейо Шишманов преди нейното разпускане след неуспеха на Илинденското въстание. В края на август  четата се установила в Бакларската мандра в Касъм дере. Една вечер революционерите  довели Крум Савов от Чепеларе с  едно от овчарските магарета. На следващата сутрин в местността Лопуха  при изгрев слънце в бившата Кетюва ливада четата е заснета в три пози с байрактар Колю Шишанов, предава Константин Канев по сведения на един от четниците Стефан Сивков Чакъров от Соколовци.  Запечатал е и образите на родопските комити Хвойню, Даракчията, Карото, Локудата и други. След 1908 година често преминава границата на Рожен и прави снимки из смолянските села. Особено често посещава Устово, Райково и Пашмаклъ през 1910 година.
През 1905 година  изпраща 12 свои фотографии на международното изложение в град Лиеж, Белгия. Между тях били „Родопски гайдар”, „Невестинска прякрива”, „120-годишна баба от с. Павелско със сина си столетник”, „Родопски овчар със стадото си”, „Хорото на Бистрица, летен събор край Широка лъка”, „Съборът на Рожен“, „Чепеларки платно белят“ и други. Международната комисия за пръв път открива Родопите и безспорно впечатлена от самобитния талант на Крум Савов го отличава с диплом и сребърен медал. Придобил самочувствие от международното признание , през 1907 година участва със свои работи на международната изложба по фотография в Лондон, Англия. Отново получава престижни награди - диплом и втори сребърен медал.
По време на Балканската и Първата световна война е мобилизиран и зачислен като фотограф и специалист картограф към 21-и пехотен полк. Едно муле е натоварено с апарата и сандъчето със стъклата. Още в Чепеларе прави снимка на целия полк в обширните ливади, а след това снима всяка рота поотделно. Движейки се с полка, запечатва за поколенията военни събития и последиците от тях. Одрин, Чаталджа, Димотика, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти – било то парад на 21 пехотен Средногорски полк или землянки на български бежанци, неговите кадри от този период са във фондовете на музеи и архиви из цялата страна. Благодарение на него са съхранени образите на рибари от Боругьол, овчари в беломорските пасища, разорени от турците села, останки от крепостни стени, тракийски българи с техните носии. Голяма част от кадрите са публикувани като илюстрации в книгата на Шишков „Беломорска Тракия“.  Изключителен интерес представляват фотографиите му, илюстриращи покръстването на българските мохамедани в новоосвободените земи. На някои от тях са придружаващите мисията Васил Дечов, Христо Караманджуков, Стою Шишков и други радетели за българщината. На някои снимки се разпознава  покръстване, извършено при реката на Бачковския манастир.
След края на Балканската война със съпругата си Екатерина  Чиликова се премества в новопостроената си къща в Асеновград, където на първия етаж е отворено  фотографско ателие. В него майсторът-фотограф с гордост показва европейските си отличия от Лиеж и Лондон. Тези негови постижения са отбелязани и на фирмените пощенски пликове, който използва за водената от него кореспонденция. В Чепеларе остава по-малкият му брат Борис, който развива усвоения от батко си занаят.
Постепенно ателието на Крум Савов в Асеновград се превръща в истински културен център, притегателен за родопската колония. През 1928 година се създава се земляческо сдружение „Родопска културна дружба „Рожен” по подобие на сдруженията в Пловдив и София. С дейността си тези организации отстояват културата, бита и историческата памет на родопските българи. Многобройните  преселници имат потребност от общуване, за да поддържат духа на родния си край, самобитността си и обичаите. Организират сказки, представления, вечеринки и други забавления. Пресъздават  седенки, попрелки, годеж, сватби, отсурване на невеста, еньовски китки и други автентични родопски обичаи. Всичко се представя на родопски диалект. Асеновградската дружба  добива голяма популярност и бива канена да изнася представленията си в София, Варна, Пловдив и други градове в страната, описва в книгата си „Непрочетени страници из миналото на Асеновградския край“  Теодор Пеев.
Неуморният Крум Савов ,  обаятелна, привлекателна и широко скроена  личност, е душата и главният организатор на тези прояви, в които дейно участва и съпругата му. Неговото фотоателие се превръща в репетиционна зала, клуб, канцелария на дружбата, а самият той се изявява като актьор, диригент,  режисьор и несменяем председател на сдружението. В спектаклите се отделя специално внимание на родопските песни, гайдарските изпълнения, историите и мохабетите от миналото. Запазени са фотоси, на които Крум Савов позира в рядка ценна дреха в ролята на ахъчелебийския управник Салих ага в една от поредните самодейни драматизации.
През целия си живот Крум Савов е в непрекъсната връзка  с видния изследовател на Родопите Стою Н. Шишков, негов наставник и духовен учител. Почти всички фотографии в книгите на Шишков са дело на Крум Савов, много от тях специално поръчани от автора. До последно продължава да публикува в списание „Родопа“ – списание за наука, изкуство, стопанство и бит – минало и настояще на Родопската област“, излизало от 1921 до 1946 година. Крум Савов умира през 1949 година, оставяйки безценно наследство от фотоси, плаки и документи, които се съхраняват в музеите и архивите на нашата страна. Най-сериозната част от това наследство, оригиналните негативи и диапозитиви, се пазят основно в Историческия музей в Асеновград и Държавния архив в Смолян, където постъпват от редакцията на списание „Родопи“. Авторите, които имат публикации за родопския фотограф – Константин Канев, Николай Хайтов, Йорданка Цветкова, Теодор Пеев, са единодушни в оценката си за уникалността и голямата значимост на неговото творчество и за човешките му добродетели.  Крум Савов не е обикновен фотограф, а творец, влюбен в своята професия, който страстно обича родната планина и нейните хора. Затова неуморно увековечава бита и празниците,  военните несгоди и трагедиите, щастливите мигове и важните събития, чувствата и преживяванията на родопчани. С целия си жизнен път и творчески принос заслужава да остане в паметта на потомците.

РИМ Смолян