Паметник на честта

Родолюбието на родопчани, тяхната признателност към подвига на героите средногорци намери продълже­ние в изграждането на паметника на вр. Средногорец през 30-те години на миналия век.

Известно е, че по силата на по-сетнешни обстоятелс­тва родопският връх Средногорец остана едно от мал­кото места в границите на България, където по време на Балканската война са се водили значителни и с важ­ни последици боеве, в които са дадени десетки скъпи жер­тви.

В този смисъл строителството на паметник имен­но на това свято място - на вр. Средногорец, е израз на признателността на родопчани не само към подви­га на 21-и полк, но и към хилядите български воини, останали завинаги по бойните полета на Македония и Източна Тракия по време на Балканската война.

Интерес предизвикват и изводите от един макар и кра­тък анализ на периода, в който е построен този пантеон на народната признателност.

В края на 20-те и началото на 30-те години на дваде­сетия век светът е разтърсен от голяма икономическа криза, останала в съзнанието на преживелите я като „Голямата депресия“. Страшните вълни на връхлетялата из­веднъж криза носят разорение, рухване на милиони чо­вешки съществувания и свързани с това амбиции за про­сперитет и богатство, по всички меридиани и паралели на планетата - от Аляска до Австралия. Кризата не под­минава и най-стабилните за този период икономики - включително и американската. И досега възрастни аме­риканци - преживели на свой гръб изпитанията на кри­зата - с ужас си спомнят за онези критични години. Какво остава тогава за едва съвзелата се икономика на обрулената несправедливо от Ньойския договор България?

Още по-тревожно е положението по отношение на Ро­допите и родопчани. И причината е известна - по силата на Ньойския договор извоюваният с хиляди жертви по бойните полета на Балканската война излаз на Бяло мо­ре е отнет от територията на България. На 20 ноември 1931 година в Райково се провежда внушително събра­ние против Ньойския договор, в което вземат участие жители от различни селища от Среднородопския край. Събранието единодушно приема резолюция, в която се подчертава: „Най-после време е да се разбере, че всички рани, с които излязохме от последните войни, ще могат да заздравеят, когато ги омием в Бяло море. То осигуря­ва хармоничен стопански развой не само на нашата Ро­допска област, но на цяла България. Както слънчевият прозорец е необходим за всяка къща, така и Бяло море е такава необходимост за България.

Последиците от кризата за родопчани са неимоверно тежки. Само два конкретни примера.

... В уводна статия на списание „Родопа“ от 1 октомври 1932 година, озаглавена „Грозни изгледи и предчувствия“, четем следното: „С незначителни изключения само горските селища: Чепеларе, Орехово, Батак, Ракитово, Лъджене, Каменица, Чепинска баня са малко по-добре, малко по-съживени. Иначе цялата Родопска област в нейната шир и дължина е пламнала от стопанска огница, която е поставила в ужас всички и всичко. Никаква реколта, никаква работа, небивало безпаричие - ето положението. Няма тютюн, най-главното производство, нито жито, нито царевица, нито картофи, нито фасул - продоволствие за людете, нито даже фураж за добитъка. Един Господ знае как ще прекара населението и добитъкът през настъпващата зима, когато още от сега вече гладуват“.

... През лятото на 1934 година в Устово е открита изложба с обвиняващото мото: „Богата е Родопа, но бедни са родопчани“, на която е показан конкретно, в натура, всекидневният бит на родопчаните. Техният хляб е черна твърда маса, която, както се изразява в своите „Среднородопски проблеми“ д-р Г. Чичовски, „само по формата си прилича на хляб и която тук (разбирай вън от Пашмаклийско - Пловдив и другите части на страната) ние не бихме дали и на добитъка“.

И в това кризисно време, когато целият свят е зает с осигуряването на насъщния, когато проблемите на деня доминират над тези на вечността, родопчани - сами намиращи се в извънредно бедствено положение - решават да увековечат, чрез изграждането на внушителен паметник, подвига на героите от Балканската война. Едва ли има повече от неколцина подобни случаи в историята на човечеството - по време на криза връх да вземе не материалното - не хлябът, а идеалното - духът! И това е един прекрасен атестат за душевното величие на родопчани! Величие, издигнало се до висотите на библейската максима, че само с хляб не се живее!

И така - на 26 юни 1932 година в Устово е сформиран Инициативен комитет за строителството на паметник на вр. Средногорец. Инициатива за това първи поемат тогавашните родопски общественици Георги Попанастасов, свещ. Хараламби Поппалов и д-р Горчо Григоров. Те организират и специално събрание, състояло се на 26 юни 1932 година в сградата на прогимназията в Устово. Идеята за достойно увековечаване подвига на 21-и полк, а чрез това и на освободителното дело на Балканската война, се приема с въодушевление. Избира се и инициативен комитет, както се и изработва устав за неговите пълномощия.

Комитетът има следния състав: председател: Петър Попиванов (Пашмаклийски окръжен управител); подпредседател: подполковник Н. Попноев (началник на Пашмаклийския гарнизон); секретар: Ж. Симеонов (помощник окръжен училищен инспектор); касиер: свещ. Т. Ангелов (Пашмаклийски архиерейски наместник) и членове: свещ. Хар. Поппалов (I енорийски свещеник в Устово); Вл. Бочуков (запасен поручик от Чепеларе, участник в Балканската война в състава на 21-и полк); Д. Левов (Пашмаклийски околийски началник); Н. Филипов (директор на гимназията в Райково); Г. Попанастасов (директор на прогимназията в Устово); д-р Г. Григоров (участъков лекар в Устово) и В. Порфиров (кмет на гр.Пашмакли – днешен Смолян).

И веднага се захваща енергична дейност по събиране на средства за строителството на паметника. Идеята е благодатна - обявената доброволна подписка за дарения се посреща с ентусиазъм от родопчани. Те дават мило и драго за строителството на паметника! Дават, както се казва, и малкото пари, скътани за черни дни!

Само броени дни след създаването на Инициативния комитет и обявяване на подписката са събрани първите 20 000 лева - една значителна за онова време сума. Сред първите дарители са: П. Попиванов (500 лева), Н. Панайотов (2000), Родопската културна дружба в София (2000), Редакция на сп. „Родопа“, с уредник Хр. Караманджуков (300), Г. Шонгов (700), Г. Господинов (1000), Т. Попратилов (500), кооперация „Български джебел“ - Райково (5000), К. Чилингиров (1000), Ив. Ножаров (2000), Ат. Сираков (100), К. Вълчев (500), офицерите, подофицерите и войниците от 8-а жанд. дружина (3000), X. Бейски (200), свещ. Н. Манолов (200), В. Бочуков (1000).

... По-късно видният български индустриалец и сърдечен родопчанин, д-р Никола Чилов дарява голямата сума от 10 000 лева.

... Дълъг е списъкът на дарилите средства, или както се нарича тогава, волни пожертвувания за строителството на паметника. Той съдържа стотици дарители. Нека споменем само една малка част от тях: Смолянско търговско сдружение Райчев и Янев, кооперация „Напред“, С. Пенчеджиев, К. Хараламбов, Юс. Бейски, Ст. Харбалиев, П. Маринов, М. Салихов, П. Табаков, д-р В. Костов, Юс. Сеферков и много, много други родопчани.

Като обобщение на благородния жест на родопчани да увековечат подвига на героите от Балканската война звучат написаните собственоръчно от цар Борис III през октомври 1932 г., слова на първа страница от „Златната книга“ на Инициативния комитет: „Народ, който помни своето минало и тачи свещените подвизи на своите синове-герои, е народ с бъдеще“. Не само по-голямата част от необходимите средства са събрани само за броени месеци, но и самото строителство на паметника е осъществено за твърде кратко - и по днешните критерии - време.

Полагането на основния камък се извършва по най- тържествен начин на 31 юли 1932 година. На организираното от Инициативния комите и местните власти тържество присъстват хиляди родопчани и гости от други краища на страната. Тук е и полковник Владимир Сера­фимов.

        В специална статия - поместена в сп. „Родопи“, по­светена на този незабравим за родопчани юлски ден на 1932 година - четем и следното: „Между посетите­лите личаха и множество българомохамедани. Карти­ната бе мила и трогателна, израз на едно вътрешно непринудено чувство и желание, раздвижили поклон­ниците, стекли се от най-далечни кътове. И когато през време на нашето пътуване от Райково застигах- ме и изоставяхме пътуващи пеш, подпирайки се на тояги старци, отправени към Средногорец и майки с пе­леначета в ръце, ходейки на поклонение пред полето на честта, за нас не оставаше никакво съмнение, че тържеството е изблик на дълбоко съзнание и воля да се ознаменува с подобающа чест едно от велико зна­чение за края събитие“.

         По време на тържеството е извършена панихида за падналите в боевете за освобождението на Среднородопския край български воини. Отслужен е и благо­дарствен молебен за здраве на живите участници в Балканската война и за всички присъстващи. Произ­насят се и множество речи - от представители на Ини­циативния комитет, участници в събитията през 1912 година, от ръководители на местната власт и различ­ни организации. Кметът на село Аламидере - Иван Згуров, поднася на полковник Серафимов отлично моти­вираното протоколно решение - № 14 от 28 юли 1932 г. - на общинския съвет на селото, с което то се преи­менува в Полковник Серафимово. С кратка, но прочувствена и незабравима реч полк. Серафимов, вече просълзен, благодари за оказаната висока чест и при­знателност към подвига на 21-и полк и лично към не­говия тогавашен командир.

На 19 юни 1933 година - след извършени подготви­телни работи - се захваща и същинското строителст­во на паметника.

Ум и сърце влагат родопските майстори-строители на­чело с прочутия строител-предприемач хаджи Неделчо Канев, за да изпълнят забележителния замисъл на проектанта на паметника - архитект Михаил Ножаров.

Със съвестен и усърден труд в процеса на строителс­твото на паметника се отличават и Ст. Казанджиев (Пашмаклийски окръжен инспектор), агроном-лесовъда Кичуков и особено трудовашките началници Попкалинов, Семенов и Стоилов и уредника Белев, под чието ръко­водство в строителството на паметника вземат дейно уча­стие през лятото на 1933 година 27 трудоваци, а през 1934 година - 56 трудоваци. Един незабравен и днес достоен принос на Строителни войски пред олтара на отечество­то ни!

На 12 август 1934 година тържествено, в присъст­вието на хиляди родопчани от всички краища на голя­мата планина, на множество гости от цялата страна, паметникът е официално открит. И досега, макар и вече възрастни, някогашните деца, станали свидете­ли на това паметно за Родопите, за България тържес­тво, си спомнят за този ден с умиление и най-възторжени чувства...

Основната идея в авторовото решение е монумен­талната хармония на паметника с околните природни дадености и постигането чрез това, а и чрез определе­на символика - изображение на Ордена за храброст, на­дписи с родолюбиво съдържание - на въздействащо па­триотично внушение.

Паметникът представлява пресечена вдясно пирами­да-пиедестал, свързана пряко с малък, добре решен ес­тетически мавзолей-костница. Пиедесталът има дължи­на 4,70 м, ширина 3,26 м и височина 16 м.

Мавзолеят има размери 6,30 Х 6,30 м. и височина 3,90м

В акта за откриването се казва: „Днес, 12 август 1934 г., 1254 години от основаването на Първата българска държава, 56 години от освобождението на България от братския руски народ и 22 години от сражението в местността Кавгаджик, сега преименувана на Средногорец по името на 21-и пехотен полк, достойно воден от смелия и доблестен негов командир полковник Владимир Серафимов от с. Аджар, Пловдивско, през време на кмета Атанас Згуров от с. Аламидере, сега преименувано на с. Полковник Серафимово, паметникът-мавзолей се откри".

От този ден на това свещено място идват хиляди българи не само от Родопите, но и от цяла България. И сякаш паметникът заживява свой собствен живот. Но живот, неотделим от битието и душевността на родопчани. Много са събитията, които вече се свързват неотделимо с него - тържества, походи, възпоменателни вечери...

... На 16 юни 1939 година на паметника на вр. Средногорец, полагат военната си клетва младите войници от Смолянския гарнизон - наследник на 21-и пехотен Средногорски полк. По този повод във вестник „Красногор“ от четем следното:

„Младите средногорци са строени на площада пред паметника, дето се отслужи молебен от арх. наместник протойерей Тод. Ангелов в съслужение с много свещеници от околията, след което произнесе слово и разясни пред младите войници смисъла на клетвата. Мюфтията г. х. Салихов, говорейки пред младите войници от мохамеданско вероизповедание за значението на клетвата, нарече това място Родопска Шипка“.

...На 26 и 27 август 1983 г. на паметника на вр. Средногорец и в Смолян, бяха организирани тържества по случай завършването на випуск 1983 година на Военната академия „Г.С.Раковски“ и повишаването в звание на випускниците на висшите и средните военни учебни заведения от випуск „Родопски -83“. В присъствието на Министерството на отбраната към бъдещите офицери и сержанти - поднесено от тогавашния военен министър армейски генерал Д. Джуров - беше подчертано следното: „Сред многобройните сражения и битки, които увенчаха с не- помръкваща слава нашите бойни знамена, се открояват епичните боеве на 21-и пехотен средногорски полк. Под вещото командване на своя прославен командир полковник Серафимов в състава на Родопския отряд полкът се сражава храбро и допринася за разгрома на многохилядната армия на Явер паша. Величественият паметник, който признателното население издигна на връх Средногорец, наричан Родопската Шипка, ще прославя навеки името и подвига на полковник Серафимов, на храбрите български воини и смели родопчани, отдали живота си за свободата на България“.

Родопската Шипка! Тя става извор и на поетическо вдъхновение. В стихотворението си „Пред паметника на връх Средногорец“, един от талантливите ни съвременни поети - Петър Динчев, намира място за следното поетическо обобщение:

...И се хвърлят един срещу трима.

Миг последен. Величествен миг.

И отронва сълза Серафимов,

свободата донесъл на щик...

Луда радост в гърдите ми рипка,

но безмълвен стоя на место.

Този.връх е Родопската Шипка,

онзи камък - Орлово гнездо!

И нищо че годините ни отдалечават от ония героични октомврийски дни на 1912 година. Народната памет е вечно жива! Тя няма да забрави подвига на вр. Средногорец - Родопската Шипка, славните герои от 21-и пехотен Средногорски полк, освободителната Балканска война.

д-р Тодор Згуров