Пушката на капитан Петко войвода

Внукът на свещеник Атанас Келпетков Атанас Попатанасов пред пушката на капитан Петко войвода, опазена от неговия дядо
Пушката на капитан Петко войвода е един от уникалните експонати, показани в изложбата на Регионалния исторически музей в Смолян по повод Националния празник 3 март и 135-годишнината от Руско-турската освободителна война. Прочутият закрилник на родопчани по времето на Сенклеровия бунт 1878 година е предал оръжието си на сбогуване на устовския свещеник  Атанас Келпетков /1856 – 1926 година/, който е бил негов секретар през тази размирна година, разказа внукът на попа-комита  80-годишният Атанас Попатанасов.
Атанас Попатанасов от Устово пред таблото, което разказва за неговия дядо – свещеник Атанас Келпетков
 
Руснаците са възложили охраната на християнското население в Родопите от турски войски, башибозушки и дезертьорски формирования на английския полковник Сенклер на проверения в битките поборник Петко Киряков. Неговата чета успешно защитавала жителите в района Чепеларе, Широка лъка и другите християнски села до края на 1878 година, когато тази отговорност е поверена на руски гарнизон, който идва в Рупчос. За да опази пушката, свещеникът я опакова и зазидва в нарочно скривалище в дебелата каменна зидария на своя дом в Устово, останало в пределите на Османската империя с несправедливия Берлински договор. Когато след години във връзка с нов градеж се наложило да се развали покривът на свещеническия дом, майсторът от Райково, който се казвал Петко, открил в ройнатата зидария пушката.
Оръжия и щикове на въоръжение в руската армия от 1877 – 78 година
 
Възрастният вече свещеник-революционер му я дал с думите „ За спомен от Петко на Петко…“ като съименник на Капитан Петко войвода. Впоследствие потомците на майстора-дюлгерин предават оръжието на смолянския музей, където се съхранява сега. В експозицията е представена и друга семейна реликва – епитрахилът на свещеник Келпетков, който бил духовен водач на устовци от 1891 година в църквата „Св.Никола“ и архиерейски наместник на Ахъчелебийско от 1898 до 1901 година. През 1891 година създава революционно братство в Устово, прераснало в комитет на ВМОРО. След провала на една акция със засада на местен дерибей и богаташ е арестуван и заточен в Одринския затвор с присъда от 101 години. През 1904 година султанът дава амнистия на политическите затворници. От 1906 година възстановява правото си да бъде свещеник. Семейството притежава и трета реликва – свещенически кръст, който е бил предоставен в продължение на година на Пловдивския исторически музей.
Оръжия и щикове на въоръжение в руската армия от 1877 – 78 година
 
Изложбата „Родопите и Руско-турската война 1877-1878” бе открита на 28 февруари от от директора на Регионалния исторически музей Таня Марева, която посочи, че експозицията е мобилна, с възможности да гостува в учебни заведения и в други общини при проявен интерес. Главният уредник  и автор на изложбата Златка Петрова представи акцентите на тематичната експозиция, посветена на „сакралната дата 3 март, от която България отново се появява на картата на Европа след 5-вековно отсъствие“.
Откриване на изложбата „Родопите и Руско-турската война 1877-78 година”
 
В няколко тематични модула са представени развоят на военните действия, освободителният поход на генерал Черевин през Родопите, съхранената памет и признателност и паметниците в Смолянско. Във веществената част са подредени реликви отпреди 135 години. „Изложбата е повод да си спомним и да се поклоним пред подвига на казашката бригада на генерал Черевин и пред загиналите 66 130 руски освободители, 30 000 български опълченци и офицери и хиляди незнайни финландски и румънски войни”, каза  Златка Петрова.  Главният експерт „Култура” в община Смолян Мария Бебелекова, поздрави организаторите на изложбата и подари цветя от името общинското ръководство.
 
РИМ - Смолян
 
 
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре