Тъкачество

Тъкачеството е един от най-старите български занаяти. От дълбока древност родопчанката е втъкавала цялата красота от палитрата на планината, която я заобикаля. Преди стотина години всички жени тук са умеели да предат и тъкат. За суровини използвали вълна от овцете, лен и коноп в естествени цветове или обагрени в жълто, оранжево, червено или зелено. „Сърце и много търпение трябват, за да направиш един килим или черга. Истинско удовлетворение за мен е да знам, че ще зарадвам някого с красотата на артикулите, които произвеждаме”, казва 57-годишната Ангелина Дългъчева.

Тя работи в смолянско предприятие за родопски тъкани от 1972 г., от тогава създава десените и разцветките на многото видове изделия, които произвежда фирмата. Започнала е работа веднага след завършването на текстилния техникум в Пловдив. Родом е от девинското село Михалково, но живее в Смолян. Страстта си към красивите багри на килимите и одеялата е наследила от майка си. Сега автентичните модели, които произвежда предприятието са плод на нейното въображение. „Когато пускаме нов модел, аз реално знам как ще изглежда в готов вид. Съобразявам се преди всичко с желанието на клиента и предлагам моето виждане за поръчката. Вече масово хората, които ценят истинското се връщат към естествените материали и автентичния вид на изделието. Масовата и машинна продукция вече не се харесва”, разказва Ангелина.

 

Тя възпроизвежда старите традиционни за Родопите мотиви, в крак с днешното време. Пресъздава ги в родопски одеяла, кичени халища, килими, черги, губери, битови покривки, покривала за легла, завеси, аглъци, възглавници, торби и др. В тях събира цялата красота на природата, която я заобикаля. В миналото една жена, когато започвала да тъче одеяло, е трябвало да си развлачи вълната, да я изпере, изпреде, да я боядиса и тогава да седне да тъче. Сега Ангелина спазва същия процес.