Тържество в НЧ”Балкански просветител” породи размисли за делото на българските будители

Тържество, по случай Деня на народните будители  повдигна  духа  в смолянския квартал Райково. Залата в НЧ”Балкански просветител 1871”  се пукаше „по шевовете”от надошлите учители, самодейци, младежи и общественици. В уводното слово за празника  председателят  на читалището Христо Вакев  открои значимото дело на хората на духа, които отдават  сили и знания за утвърждаването на българщината в страната ни.

Специален гост на тържеството бе дългогодишната бивша вече директорка на ДГ”Родопчанче” Калинка Берова. Присъстващите се запознаха с нейния жизнен път и професионална реализиция. Г-жа Берова е родена в с. Брежани, Благоевградска област, но в Райково израства като личност, професионалист, ръководител и общественик. В трудовата й книжка са посочени 41 години  стаж, а  личният й архив е препълнен с множество награди, отличия, грамоти.Лидерството й се дължи на жизнената й устойчивост, на  непрестанния й стремеж да бъде новатор, да се съизмерва   с националните педагогически и учебни достижения. Също така, проявява инициативност  при  реализирането на значими  проекти, които обогатяват духовната и материалната среда в детското заведение. Калинка Берова умело си партнира с родителската общност и местните институции и като един истински съвременен будител налага почит към традициите и нематериалните ценности.

Представянето на г-жа Берова събуди размисли за ролята на първия учител в изграждането на навици и умения на децата. Свое мнение изказа и бившият експерт по предучилищно образование в Смолян Мария Хекимова. По думите й Калинка Берова  оставя дълбока диря не само в квартала, а и в областния град. А  успехите са факт, поради осъществената приемственост между нея и  първите директори на  ДГ”Родопчанче”- Станка Свиркова, Мария Райчева и Шинка Лазарова.

Самата „гостенка” беше много развълнувана и сподели, че НЧ”Балкански просветител-1871”  й поднася на най-прекрасния подарък – празник, който тя никога няма да забрави. В залата бяха най-близките й хора – бивши колежки, родители, пораснали вече  нейни възпитаници, семейството. Последваха поздравления, спомени, лични преживявания. Въодушевлението достигна пределни граници с песните на самодейците при читалището, които приканиха присъстващите на хоро.

Сийка КЕТЕВА