В миналото хлябът за Бъдни вечер се приготвял с мълчана вода

За един от най-светлите празници Бъдни вечер нашите баби са се подготвяли особено старателно и стриктно. Всяко действие, се е изпълнявало със специална обредност, всяко ястие на бъднивечерската трапеза се е приготвяло по специален начин и с много внимание и отошение. В миналото нашите баби не са имали възможност да си купят Бъднивечерските хлябове от магазина, те са ги приготвяли сами.
Преди да пристъпи към месенето жената се е обличала в най-новата и чиста премяна, слагала е най-хубавата си престилка, пресявала е брашното,  отбрано от най-хубавото зърно, от най-едрите зърна, пресявала го е през три сита и го е замесвала с мълчана цветна вода. Мълчана, защото е донесена в обредно мълчание от момите в семейството или от току – що омъжена жена, която все още не е родила деца. Цветна, защото в нея се киснали различни видове билки, които прехвърлят по магичен начин своята  лечебна сила върху тестото и хляба за Бъдни вечерската трапеза .  
Другият ритуал, който са спазвали особено стриктно нашите баби, приготвяйки бъднивечерските хлябове е тяхната украса – проява на истинско народно изкуство. С тази задача се е заемала най-сръчната жена. Много малко са били жените, които са умеели изкусно да украсяват хлябовете. Използвали се домашни пособия – масури, вретена  или отпечатъци от дървени печати. Често пъти имало и врязана украса, поставена с върховете на вилица.
На Бъдни вечер се приготвяли изключително разнообразни, като функция, предназначение, размери и наименование, хлябове. Най-общо те са разделени в три основни групи.
Първата група хлябове са тези, които се приготвят в чест на празника, на Господа , възприемани като жертвоприношение на семейството за този ден, те са с голяма кръгла форма и се украсявали с тестени кръгчета, завитъци под формата на кръгове, кръстчета, символи, които препращат към идеята за Бог, към новото слънце, което се вярва че се ражда в периода на зимното слънцестоене, когато се празнува Бъдни вечер и Коледа. Втората група хлябове са посветени на стопанството, те са с богата пластична украса, която подсказва с какво се занимава конкретното домакинство – стилизирани изображения на рало, на волове, на орачи, на овчар и овце, дори и бъчва ако семейството се занимавало с лозарство. Третата група хлябове приготвени за Бъднивечерската трапеза са тези,  които са предназначени за даряване на коледарите – по-малки по размери с дупки в средата като гевречета, спираловидно навити кравайчета в средата със сушени шипки, орехчета. Те са възпети в коледарските песни като вит, превит кравай.
С кравайчета с орехи и сушени плодове се дарявали и сурвакарите на 1 януари, като даровете са донасяни в сито, като символ на плодоредието, берекета. Така се цели да бъде измолено за семейството неговата ситост, пълнода, добрия прираст на животните и на реколтата.