Малки обяви - Смолян днес!

  • РаботаРаботаКатегория: РаботаОписание:: Работник за Бобкат за гр.СмолянВидяна:: 1,628

ЗА АНОНИМНОСТТА В ИНТЕРНЕТ или КОГА СЕ КРИЕМ ОТ ГОЛЕМИЯ БРАТ

ЗА АНОНИМНОСТТА В ИНТЕРНЕТ  или  КОГА СЕ КРИЕМ ОТ ГОЛЕМИЯ БРАТ
Публикували ли сте нещо в Интернет, подписвайки го с истинското си име? Попълвали ли сте някъде във виртуалното пространство реалните си данни - име, презиме, фамилия, години, населено място, адрес, семейно положение, интереси и т.н.?Детайли, които могат да ви идентифицират в една или друга степен.  
Ако да, то в повечето случаи заслужавате поздравления за куража!
Дори само част от посочените лични данни биха могли да ви направят не само разпознаваеми за широката или по-специализирана публика, а дори уязвими.
Не е тайна, че пълната анонимност в Интернет е непостижима. За това се грижат бисквитки, специализиран софтуер и какви ли не  тайни агенти в нашите компютри, които имат едничката грижа да ни следят със зорко око и да докладват на виртуалния Голям брат какво пазаруваме, какви са интересите ни, какви са тайните ни и явни страсти и дори болестите ни. За него сме напълно прозрачни, но в никакъв случай – невидими. Затова „да се скрием” зад анонимността е просто илюзия.
Въпреки това прибягваме до удобството да стоим в сянката на анонимността. Обратното - да излезем в публичното пространство с достоверен профил ни прави веднага малцинство в огромното море от измислена реалност. Също и мишена, потенциален обект на измами, а дори може да навреди на наши близки и приятели. Разбира се, може да ни донесе популярност, да повиши професионалния или личния ни престиж, но когато става въпрос за чисто личния ни периметър, негативите изглеждат по-значителни. Това са само част от евентуалните последици от реалното ни присъствие в мрежата и те съвсем не са най-сериозните. Защо все пак в повечето случаи предпочитаме анонимността?
Така си ПОЗВОЛЯВАМЕ ПОВЕЧЕ - да кажем, да направим или да изразим от това, което реално бихме имали смелост. Зад прикритието на анонимността можем да извикаме дълго таено негативно отношение (шефът ми е некомпетентен), можем да очерним някого (Иван Петров краде от фирмата, държавата, съседите), да споделим чисто злободневни тайни (жената на Х изневерява), да поровим и прочетем повече за неща, които не бихме искали да демонстрираме като интерес, да се информираме по въпроси, с които се очаква да сме наясно, да съберем смелост и нападнем враговете си, но можем например и да поласкаем близки хора, без да натрапваме отношението си, да развием някое необичайно хоби без да го демонстрираме или дори да направим анонимно дарение.  
ПАЗИМ ЛИЧНОТО СИ ПРОСТРАНСТВО, което днес наистина е много уязвимо. В малък град като Смолян, където отношенията между хората са много лични, където всеки знае всичко за всекиго за разлика от големия безличен град, тази близост изглежда доста уютна, но и понякога направо задушлива. Има моменти, в които човек би искал да се разтовари от очакванията на роднините си, от присмеха на съседите или от одумването на махленските „медии”. Всеки би искал да сложи някъде границата на личното си пространство и да не бъде напълно разтворен в останалия свят. Да знае, че има свое собствено късче неприкосновеност. Анонимността дава поне частично тази възможност.
 Освен това е ясно, че злоупотребата с лични данни е нещо твърде сериозно и напълно реална опасност, затова ЕЛЕМЕНТАРНАТА ПРЕДПАЗЛИМОСТ е друг разумен аргумент в нейна полза.
Често се крием и когато  ПРОУЧВАМЕ нещо по определен въпрос. Набирането на информация, което може да варира от анонимно маркетингово проучване, през финансово разузнаване, набиране на персонал и чисто професионални теми, могат да са много сериозни и съвсем не безобидни в зависимост от целта. Да поискаш оферта от конкурентна фирма под прикритието, че си техен клиент е честа практика.
РАЗВЛЕЧЕНИЕТО е също популярен мотив човек да остане анонимен. Извън обичайните си роли, тези които ни натоварват с куп ангажименти, отговорности и задачи, понякога е наистина здравословно да се облече „шапка невидимка” и да се пошегуваме със сериозността на живота. Най-важното условие, разбира се е това да не вреди на никого, да не обижда или накърнява нечии интереси и да е ясно, че не цели нечия заблуда.
И накрая, ЕТИКАТА на общуване в Интернет съвсем не се приветства от всички потребители. Тя все още звучи само пожелателно, а добрият тон наистина е рядкост.
Затова АКО перифразираме поговорката „Не прави, това което не искаш да ти се случи” ТАКА „Не си позволявай да изречеш думи, които не искаш да чуеш по собствен адрес” и спазваме този принцип, мрежата наистина може би ще звучи много по-приятно, приятелски и …достоверно. Seo одит
 
автор: Лейди Смолян
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре