Родопски кехаи журират каракачанки, овцевъдите – на ръба на оцеляването

Над 50 кучета от цялата страна дефилираха на Роженските поляни в Национален преглед на каракачанското куче, въпреки че организаторите очакваха много повече породисти представители на вида да се включат в надпреварите. Стартът на проявата, която се проведе за четвърта поредна година, дадоха зооинж. Венелин Динчев – председател на Международната асоциация „Каракачанско куче” и заместник кметът на община Смолян Костадин Василев. Традиционно за оценката на квалифицираното жури помагаха и родопски „тьожки” кехаи от Момчиловци, Соколовци и Смилян, които също излъчиха свой  фаворит.

„Нашата преценка бе на база способността на кучето да пази овцете, защото това е бранителят на стадото от мечки и вълци. Каракачанското куче е една от най-старите породи, създадена да охранява стадото и имота на стопанина си и не се колебае да влезе в бой с какъвто и да е звяр, за да  защити семейството му и него самия от всякаква опасност.”, коментира Петър Кедиков от Момчиловци– представител на кехаите. Те избрали за победител 4-годишният Персенк от Пловдивско.

Кучетата, разделени в 6 възрастови групи  се състезаваха на два ринга – с доказан и с недоказан произход. Присъстващите на националния преглед получиха и актуална информация за развъдниците и цените на чистокръвните каракачанки. Едномесечни кученца се продават за около 150 лв.
За поредна година в изложбата се включи и местната овцевъдка Даниела Чакърова от Проглед, която освен 6-те кучета, показа пред публиката и част от стадото си. С болка Даниела разказа за трудностите, през които преминават със съпруга й при отглеждането на 270-те овце.

„Гледаме ги със заеми и с много мъка. Никой от овцевъдите в Родопите не е получил до този момент субсидии. Цар далеко, Бог високо… На ръба на оцеляването сме. Добре, че все още ни дават фураж на вересия”, коментира Даниела. По думите й в Родопите се затриват вековни традиции в овцевъдството, мандрите също. За сметка на това обаче над 40 000 български овце са отишли за курбан в Турция по време на Байряма. Цената на нашите животни е по-ниска и заради мизерията стопаните са принудени да ги продават.