Бог Митра и траките - вадят култ от забвение и търсят връзката

Бог Митра и траките Бог Митра и траките Смолян днес!
Култът на бог Митра ще вади от забвение професор Николай Овчаров. Археологът обяви, че ще търси и връзката на светилищата на персийския бог с тракийските светилища в Родопите. Професорът представи потъналото в забрава светилище на бог Митра, което се намира на 7 км. от българската граница в Гръцко, по пътя от Златоград към Ксанти. На мястото има скална икона. "То е открито преди 85 години големия ни археолог Богдан Филов, заедно с американеца Уйет Емор. Тогава в рамките на големите експедиции по време на Първата световна война, т. нар.- разузнавателни, когато обикалят новите територии, присъединени към България, те попадат на този релеф, който тогава е бил в прекрасен вид. За съжаление преди 7-8 години, при вандалско действие, горната част на релефа е унищожена", разказа проф. Овчаров. Според някои сведения може би става въпрос даже не за вандализъм, а за опит да бъде отделен релефа и да бъде продаден в чужбина, коментира археологът. "Важното е, че е запазен достатъчно, за да мога да кажа със сигурност, че става дума за храм на бог Митра, или митраон, както е на латински. Това е единствения известен митрайон/както се изговаря на гръцки/ храм на Митра в Родопите въобще, заяви Овчаров. По думите му в България има около 5-6 такива митрайони.
hram_mitra_02 hram_mitra_03
Бог Митра е ирански, персийски бог, който има много стар произход. В иранската реалигия, в зороастризма, той е един от персонажите. В първия етап от своето развитие преди новата ера Митра е бил второстепен персонаж. Основният бог е Ахурамазда. След 1 век Митра става основен бог в тази религия. Това се случва след римското завоевание. Култът към Митра навлиза в Рим даже с по - голям устрeм, отколкото християнството, разказа Овчаров. През 1 - 4 век от новата ера битката за основна религия в Римската империя е именно между християнството и митраизма, като до 3-ти век тя е изцяло в полза на митраизма. В 3 век почти всички римски легиони са почитатели на бог Митра. Това е била много демократична религия, отворена към хората, митраисти ставали войниците, робите, била отворена към жените, което не е било така в другите религии, които са се разпространявали по това време. Така, че Митра е бил действително много разпространен култ, в 3 - ти век например той е бил позволен в римската империя, за разлика от християнството, към което е имало гонения, каза Овчаров.
Понеже легендата е, че е роден в пещера, храмовете му се правели в такива скални комплекси, какъвто виждаме сега, посочи археологът. Според него, това е много важно от гледна точка на тракийската религия, защото, особено в Родопите, тя се изповядва в такива скални комплекси. А Митра също е наричан бог на камъка, скалата, с което много си подхожда с тракийските божества - с бог Дионис, който също е бил бог на скалата. "Тъй, че много е вероятно по - късните митрайони да са правени на местата на стари тракийски светилища. Такова едно светилище, когато е в естествена среда, включва едно голямо помещение, в началото има вход, отстрани пейки, а в средата на скалата основна икона - олтар и задължително аязмо - свещен извор. Тук имаме извор на минерална вода с определени лечебни свойства, които са доказани. Това е митрайона, когато е в природата", разказа Овчаров, сочейки извиращата до скалната икона вода от ниша, почти затулена от разстения. Историкът отбеляза, че светилища на бог Митра са правени не само сред природата, че има много митрайони и в градска среда. Като ходил в Рим преди 2 месеца той лично видял такъв градски митрайон в подземие.
hram_mitra_04 hram_mitra_05
Митризмът в българските земи е бил разпространен, тъй като легионите са били навсякъде. Смята се, че разпространението на култа има три основни центъра - светилища у нас. Първото е около Сердика, там е намерен един от най - големите митрайони, другото е около Пауталия /Кюстендил/ и третото е при Филипопол/Пловдив/. "Ние сме доста далече от Филипопол и аз предполагам, че тук става въпрос за четвърти център, който ще включва Родопите. Този център реално сега го намираме", заяви Овчаров. Освен основните светилища у нас има и други - като особено голямо е в Монтана, има в Плевен, в Стара Загора, някои от тях са скални, а други са в градска среда. "Особено интересно е едно при плевенското село Крета. В скален масив, в който е изсечена ниша с височина от около 2 метра, в крайната част има подобен релеф на Митра. Всички тези светилища са от 3 - ти и началото на 4 - ти век", каза Овчаров.
Легендата за Митра разказва, че бил роден в пещера на 25 декември. "Кой е роден тогава се досещате, нищо чудно, защото вече чисто етнографски е доказано, че християнството има изключително много следи от митраизма, буквално преплитане на култа към Митра с Христос има след 4-ти век", посочи Овчаров. Едно от преданията за персийския бог е връзката му с аязмото. Основният му подвиг, отразен и на тази икона край границата при Златоград, е убийството, заколването на бика. На иконата Овчаров показа бика, който е свален на задните си крака, на него е стъпил с коляно бог Митра и го заколва през шията. Отстрани са изсечени в скалата двама факлоносци, които са задължителен елемент за култовата сцена. В най - горната част, където сега всичко е отчупено, има изображение символизиращо кръга на Слънцето, тъй като според легендата, Митра е и слънчев бог.
hram_mitra_06 hram_mitra_07
Първият му подвиг е победата над слънчевия бог, който после става негов партньор и започва да се изобразява в сцената, посочи Овчаров. Отдолу на скалната икона край границата с Гърция са изобразени основните подвизи на Митра след раждането му. След като бил роден в пещерата, той излязъл от нея и намерил бик, който му пратил върховния бог. Първоначално Митра обуздава бика, мята го на рамо, закарва го в пещерата и му прави кошара. Бикът олицетворява земата и така Митра един вид обуздава земните сили. В един момент бика избягал и започнал да пасе в съседно пасище и тогава, подбуден от върховния бог, Митра отива, сваля бика на земята и го заколва. От кръвта, която изтича от жертвеното животно произтича, според легендата за Митра, всичко живо - разстенията, човешкия живот. Две от сцените тук, както още Филов ги описва, са нечетивни. Другите сцени, които могат да се различат, са свързани с култа. Едната е легендата за Митра, който стреля в скалата и от нея извира водата. Друга сцена е на посвещаване, в която жрецът е с маска на Митра. Тази сцена е свързана с тези хора, които тук са били посвещавани в митраизма, посочи Овчаров. Има още две сцени - Митра върху бика и Митра, който носи бика.
Овчаров посочи, че на около 4 км. от мястото на светилището на Митра, има скален комплекс, който е наричан тракийския Метеор. Там имало скали с изсичания по тях. "Като знаем и ситуацията на север, тракийските светилища по Средна Арда - от Златоград до Маджарово, няма никакви основания да смятаме, че и тук тракийските култове не са били застъпени. Каква е обаче връзката между тях и почитането на Митра, тепърва ще проучваме", каза Овчаров. Археологът заяви, че за светилището на Митра ще се подеме инициатива за съвместен българо - гръцки проект,  с идеята по него да се направят съвместни археологически разкопки от двете страни на границата. "Според д-р Здравко Димитров, римски археолог, моя заместник на Перперикон, разкопки биха дали тук изключително богат материал, понеже на митрайоните се намират страшно много материали, те са много богати", каза Овчаров. В проекта, според него, може да се включи реципрочен български обект, като се е спрял на византийския и старобългарски манастир на 8 -10 км. от светилището на Митра, вече в Българско, в землището на село Добромирци. Овчаров добави, че очаква среща с гръцките си колеги на мястото на светилището на бог Митра в близките дни. А желанието е, след като това светилище е на 7 км. от Златоградско, и на 40 км. от Ксанти, да бъде свързана в обща дестинация линията на туризма в този пълен с история Родопски край.
 
 
 
автор: Петя Гайдарова
снимки: Петя Гайдарова

Оставете коментар

Екипът на Смолян днес! Ви благодари, че използвате кирилица. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от администраторите на сайта. Коментари на латиница не се допускат.

нагоре

 Всички фото, видео и текстови материали в този сайт са собственост на СМОЛЯН ДНЕС! освен в случаите, когато изрично  е посочен друг автор. Всяко копиране и репродуциране на тези материали без изричното писмено съгласие на СМОЛЯН ДНЕС!  се преследва по "Закона за авторското право и сродните му права", както и по "Закона за защита на конкуренцията". Уеб дизайн СМОЛЯН ДНЕС!