Крепост Градище - село Гела

Крепост „Градище” се намира на 2,5 км над село Гела. Тя е тракийска крепост с най-голямата надморска височина от този вид проучвани до сега. Изградена е на тесен риолитен рид, разклонение на Переликски дял, спускащ се на север от връх Голям снежник (2188 м.н.в.) в Родопите.
Правихме два опита да видим крепостта „Градище”, за която в последно време доста се говори.  Първият опит се оказа неуспешен. Подведохме се по големите табели,  водещи до ранно византийската базилика и решихме, че и пътя до крепостта е така добре маркиран. Но оптимизма ни беше до момента, в който се озовахме на разклон, на който пътят се разклонява на четири. След  като не намерихме нищо, което да ни покаже вярната посока, се върнахме в селото, за да потърсим помощ. Но вместо това там получихме грубо обяснение, че табели има и най интересното, нашето желание да стигнем до крепостта , беше прието за криминално и изразиха съмнение, че сме иманяри. Това сложи край на туристическите ни мераци. Решихме, че тепърва терена ще бъде маркиран подобаващо.

 

След известно време направихме втори опит да се изкачим до крепостта „Градище”. За целта предварително поразпитахме и се опитахме да разучим терена.  Въоръжени с надежди поехме пеша по познатия ни вече път и стигнахме до  четворното разклонение. Но… познайте – там табели  отново нямаше.  За наш късмет този път мина джип и хората ни показаха по кой от четирите пътя да тръгнем.  Нагоре пътя е черен и доста стръмен.   Още на две места пътят се разклонява и на тях няма табели, оказващи вярната посока. Учудващото е, че срещнахме информационни табели само на участъци, на които те бяха излишни.  С лутането и опитите да се намери вярната посока,  изкачването ни отне два часа. Въпреки препятствията и недружелюбния маршрут,  изкачването до крепостта си струваше неприятностите.  Горе се откриха невероятни гледки към съседната крепост на връх Турлата, към селата Стикъл, Солища и към връх Снежанка.
Любопитна е информацията дадена от археолозите за крепостта. Археологическите разкопки са проведени от Дамян Дамянов и Николай Бояджиев – РИМ Смолян.

 

Градището представлява отбранително, военновременно съоръжение .Регистрирани са два строителни периода при изграждането на крепостното съоръжение. Първият обхваща времето на т.н. „тъмни векове” в Югоизточна Европа през XII-IXв. пр. Хр., време на големи миграционни движения по крайбрежията и хинтерланда на Черноморския, Егейския и Източносредиземноморския басейн, довели до смяната на къснобронзовата с желязната епоха.
Първото крепостно съоръжение заема най-горната, сравнително равна част на билото. Като Източна стена се използва скалиста пропаст, висока приблизително 100м. Укрепената площ е приблизително 0,7 дка. Археологическите разкопки регистрират наличието на светилища и жилищна територия в  съоръжението.

Вторият етап от съществуването на крепостта е свързан с изграждането на нова, външна стена по западния и северния склон, дълга 120м, от която са разкрити 85м. При строителството са използвани най-рационално даденостите на терена , осигуряващи лесна отбрана на укрепителното съоръжение, чиято площ е увеличена до 3 дка. Втората стена е висока до 3м, а над нея най-вероятно е изграждана дървена ограда палисада. Ширината на каменната основа е 3,50м. Тя има отвесно и гладко външно лице от плочести камъни, а вътрешното е под наклон към външното.

 

Такова устройство на отбранителното съоръжение е съвсем логично, тъй като еднолицевата суха зидария от частично обработен камък, градена на наклонен терен, не издържа към височина, а освен това е необходим и много повече строителен материал. Липсата на достатъчно камък се компенсира от изобилният дървен материал, с който се изграждат палисадата и жилищните сгради (заслони) в крепостта. Вторият период, в който се разширява тракийската крепост, обхваща втората фаза на ранножелязната епоха (VIII-VI в.пр.Хр. ) и престава да бъде използвана през II-IIIв. Явно присъствието на Родопите към Римската империя през Iв. Не спира съпротивата на местните траки, които още дълго време отстояват земите и независимостта си.

От селото по този път до крепостта е невъзможно да се стигне с автомобил.  Не ви препоръчваме този маршрут, освен ако не сте със здрави нерви и непоправими  туристи – авантюристи. Вероянтостта да се изгубите е голяма.  До колкото разбрахме има друг път, по който  с високо проходим автомобил може да се стигне на 250 метра от крепостта.  Разбрахме също, че в така наречените местни хотели се предлага платен водач, който без проблем ще ни заведе до крепостта, но заради неприветливото отношение при първата ни среща там,  нямахме желание за това.