Отличените разкази в конкурса „Случката, която…“ на Европейския информационен център „Европа Директно“ – Смолян

Това на пръв поглед простичко решение всъщност завинаги промени нещо в мен

Беше лятото на 2022г. Горещо лято, като онези, които те карат да искаш да прекарваш целия ден покрай някой басейн със студена напитка в ръка. И докато връстниците ми правеха точно това, аз получих невероятната възможност от „Европа Директно“ в Смолян да участвам в проект на Еразъм (Euro Youth Medialab 2.0), да посетя мечтани държави, да опозная различни култури и най-вече да срещна хора, които ме промениха за цял живот!

Когато разбрах, че ми предстои такова пътуване, ми бяха нужни няколко дни, за да осъзная случващото се. Истината е, че от малка обичам да пътувам, дори по-кратки маршрути ми доставяха огромно удоволствие. Но тази възможност надминаваше мечтите ми. Бях изключително благодарна и, разбира се, много развълнувана.

Дните отминаха, събрах си най-необходимия багаж и заедно с групата от Смолян се отправихме към софийското летище. Беше първият ми полет и емоциите до толкова ме бяха завладели, че потрепервах, качвайки се в самолета. Заехме местата си и не след дълго се отделихме от пистата. Дори не мога да опиша емоциите, които изпитвах в онзи момент.

Едно прикачване и няколко часа по-късно се озовахме на летището в Ница, където бяхме топло посрещнати и дори не си бях дала сметка, че от онзи момент нататък щях да се запозная с невероятни хора и щях да взема по нещо малко за себе си от всеки един от тях.

Във времето, което прекарах във Франция, ми се случиха много интересни и полезни неща, но има една вечер, която ясно се откроява в спомените ми и ми помогна да погледна на живота от малко по-различен ъгъл.

Градчето, в което бяхме отседнали, не беше голямо. Намираше се сред красивата френска природа и населението му, поне от това, което успях да видя, бе предимно от възрастни хора. Една топла вечер цялата група решихме да излезем на разходка до центъра. Всеки се забавляваше и опознаваше събеседника си. Дори не знаехме, че точно в онази вечер местните ще имат малък концерт, но радостни от приятната музика, решихме да се присъединим. Това на пръв поглед простичко решение, всъщност завинаги промени нещо в мен. Атмосферата тогава сякаш беше различна. Не знам дали беше музиката, осветлението, компанията или от всичко по малко, но се почувствах някак…жива! От почти непознати усетих всеки един от тях като семейство. Дори местните хора, с които даже не можехме да поговорим, поради езиковите граници, ни прегръщаха през рамо, танцуваха и припяваха заедно с нас известните песни. Накъдето и да се обърнех, виждах усмивки и греещи погледи. Беше наистина магично. Казах си, че искам да усетя всяка една емоция, танцувах и пях с цяло гърло.

След като се прибрахме в малките сгушени сред природата бунгалца, дълго не можех да заспя, връщайки сякаш на лента магичното преживяване. Това беше случката, която ми показа колко важно е да  оценяваш мига и да бъдеш благодарен за всеки един момент, в който си жив!