В село Кукувица

Обикаляйки района на село Широка лъка се присещаме за село Кукувица. Спомням си, че преди време гледах репортаж за това село и единствената му останала жителка леля Шинка. Прииска ми се да отидем там, да видим жива ли е леля Шинка или селото е опустяло. И поехме по пътя за Кукувица. Постреснахме се от черния път, но решихме че няма да се откажем. Тук таме в началото имаше някакви спомени от отдавнашна асфалтова настилка. Пътуването до Кукувица си е почти като на офроуд. На места има издигнати новички подпорни стени, личат строителни дейности започнали някога, но недовършени. Иначе гледката е приятна

.Пътят се вие сред вековна гора. Когато тя свърши се открива широка панорама. Зелени ливади, изпъстрени с пролетни цветя. В далечината заобиколени от всякъде от меките гънки на планината. Селото представлява накацали по височинките далеч една от друга самотни къщи. Това кътче не е докоснато от прогреса. Имаш усещането, че времето е спряло. Къщите са опустели. Обрасъл в бурени, клеясал трактор напомня за времената на ТКЗС-то.

Тогава Кукувица е наброявала около 150 души. Имали са си поминък, обработвали земята, отглеждали животни. Постепенно селото се обезлюдява. До преди 3 години единствения пазител на селото е леля Шинка. Колоритна личност, начетена, за която кукувчани си спомнят с приятни чувства. Но и леля Шинка се споминала на 88-годишна възраст. Сега зиме селото е пусто. А година подир година старите къщи една по една умират. Порутените сгради и довари, висящите врати, зеещите зловещо прозорци навяват тъга, на фона на дивната природа на около. Тъжно ще е ако след някоя година остане само спомена за село Кукувица.

Вървим по пътчето към хълма, тихо е и сякаш времето е спряло, като в заспалото 100 годишен сън кралство на спящата красавица. Само лаят на кучета в далечината те стреска от време на време и изважда от унеса. Вървим по пътчето към хълма. Стъпките и говора ни явно са се чули отдалеч в тишината. Чува се някой да се провиква "Има хораааа!" и зад зида на къщата се подава една колоритна личност бай Паскал Майоров. Говори бързо на типичния широколъшки диалект. Дошъл е да навести бащината си къща. Живеел си в Широка лъка, но отвреме на време през лятото отскачал до родното село, мило му е.

От спретната кокетна виличка, контрастираща с всичко наоколо, изскача симпатична двойка и ни кани на раздумка в лятната си градина. Попадаме в едно малко оазисче. Подредени цветни градинки, алеи оформени с камънчета, люлка, столчета-пънчета, розови храсти... Оказва се, че сме попаднали на писателя Георги Майоров. Срещата приятно ни изненадва. Младена Майорова ни настанява удобно в кътче за отдих и започват сладки приказки.

Писателят с охота разказва за родното си село. Какво е било някога, какво е днес. Пренася ни в един друг свят отпреди 2 века увличани в предания за събития, местности, за смели кукувчани. Увлекателно ни разказва от къде е дошло името на селото, защо има местност Мечи гроб, за любовта на Мия - дъщеря на Ключко Кехая, с овчаря Рифат... Всичко това, обаче ще пропусна умишлено, ще е по-добре да го чуете от самия Георги Майоров или да прочетете в книгата му "Люлка българска".

Самият Георги Майоров признава, че като млад бързал да избяга от родното село, да тръгне по широкия свят, да гони прогреса и да е част от него. Стремял се всячески да изкорени и родния диалект. А сега се възхищава на колорита и мекотата на родопските думи. Със съпругата му Младена живеят в София. След като се пенсионирали започнали все по често да бягат от динамичния и шумен живот в столицата. Казват, че екстрите по никакъв начин не им липсват. Създали са си най-нужните удобства. В последните години живеят наполовина в столицата, наполовина в Кукувица. Идват тук щом пукне пролетта и остават до първите снегове. Снабдяват се с провизии от Широка лъка и Девин. Младена не е родопчанка, но се влюбила в Родопите още когато за пръв път стъпила тук. Не им е скучно. Занимават се с къщата, градинката, правят си излети. Сутрин ставам рано - към 5 и пиша, после се занимавам с физически труд. Тук се чувствам чудесно, природата ме зарежда, твърди Георги Майоров.

Хубаво ще е Кукувица да се пооживи, но лошия път пречи за това. Ако пътя се оправи повече кукувчани ще се връщат към родното си място, смята Георги Майоров. Мястото е прекрасно за отдих и туризъм. Лошото е зарад пътя потвърждава и бай Паскал и добавя през плета: И питайте, вижте там къде отидоха ония пари - 250 хиляди дето уж ги дадоха за асфалтиране, пък асфалт няма?