Пропътувахме над 100 км., за да видим крепост „Свети Дух” в град Минерални бани. Крепостта се намира в градската част на населеното място. По този повод очакванията ни бяха, че ще видим една реставрирана, крепост превърната в нещо като градски парк. Противно на очакванията, тук намерихме един занемарен туристически обект. Влизайки в града всичко беше отлично. Информационните табели за крепостта бяха на подходящите места,  така че туристите много лесно да пристигнат до целта си.  Паркинг,  информационен център с огромна табела относно европейския  проект, по който са извършени реставрационните дейности на крепостта.  Но до тук с хубавите неща. 

 

Центърът не работи и личи,  че от доста време не функционира.  Опитахме се сами да се ориентираме от къде е постъпа за крепостта, която се забелязва на височинката над пътя, но добре, че случихме на местен жител, който ни упъти да поемем по едвам забелязващата се обрасла алея покрай информационния център.  Стана ни ясно, че нещата нагоре ще са продължение на това.  Вървяхме много внимателно по алеята, приличаща на горска пътека и си мислехме как тук нещата са направени  до етап изпълнение на проекта и до там – всичко е отново занемарено. В средата на крепостта е изграден модерен параклис, няколко пейки... явно добре замислено.

 

Но това на фона на избуялата и вече изгоряла от слънцето растителност, стъкла от счупени бутилки,  други разхвърлени наоколо. Най безопасното за разходка място се оказаха самите стени – без растителност и стъкла по тях.  Пообиколихме, направихме снимки на това онова, даже шарапаните бяха пълни с боклуци и стъкла. Тръгнахме унили от видяното. Обиколили сме десетки крепости в България,  повечето от които на труднодостъпни планински терени, но толкова неприветливо място не сме виждали.  Доста време в съзнанието ни беше мисълта: Хубава работа, ама българска! А това място като всички подобни таи много история. Надяваме се картината, на която случихме да е временна и очакваме вашите коментари, ако впоследствие нещата тук са се променили.