Отличените разкази в конкурса „Случката, която…“ на Европейския информационен център „Европа Директно“ – Смолян

. . .

Бяхме толкова различни, но въпреки това станахме толкова близки!

 

От 2016 година участвам в проект Euro-Youth Medialab, спечелен от  Европейския информационен център „Европа Директно“ - Смолян. Всички спомени, свързани с участието и дейностите, които извършихме по проекта, имат специално място в сърцето ми. През тези години аз израснах като човек - научих много нови неща, посетих много места и се научих да изявявам свободно мнението си, както и своята позиция като европейски гражданин.

Обичам да си спомням за нещата, които преживях, за приятелствата, които създадох и за прекрасните места, които имах честта да посетя. Спомням си с усмивка и сякаш се връщам във времето.

Затварям очи и се пренасям във Франция. Една от любимите държави, които посетих по време на участието си в проекта. Бяхме в кокетно малко градче на име Анот. Обгърнато е от красиви планини и гъсти вековни гори. От всичките му страни има високи скали, които величествено се издигат над него. Градчето има богата история и интересни традиции. Запознахме се  с много местни жители, които ни разказаха повече за мястото и обичаите. Научиха ни на традиционните танци, които те танцуват в центъра на градчето, там се събират всяка вечер. Показаха ни начините, по които се забавляват и бяха гостоприемни и топли към нас.

Обменът ни там траеше 7 прекрасни дни. Заедно с останалите участници от другите държави изпълнихме различни проекти и презентации на теми за актуални глобални проблеми като: глобалното затопляне, замърсяването на природата,  дискриминацията, войната и корупцията в политиката и други. Споделихме своите нагласи и дадохме идеи за разрешаването на тези проблеми. Всички искахме да бъдем чути и да направим светът едно по-добро място, където всеки да се чувства разбран и приет.

В един от дните ни там имахме поход към един от най-високите върхове край  града. Подготвихме се и се насочихме заедно нагоре. Високите температури не ни притесняваха. Бяхме смели и готови за поредното приключение. Но и най-важното - бяхме заедно. Изкачвайки се по стръмната пътека, пред нас се разкриваше невероятна гледка. Беше лято и природата рисуваше прекрасен пейзаж. Дърветата бяха обагрени с красиви зелени цветове. Цветята бяха цъфнали и техният аромат ни караше да се чувстваме прекрасно. Птиците пееха радостни песни и рисуваха по небето със своите полети.

Следвайки пътеката нагоре, ние използвахме възможността да се опознаем още повече. Разказвахме един на друг за държавите ни, битът ни и начинът, по който сме израснали там. Знанието е богатство и в нашия случай също беше така, слушайки историите за различните държави, имахме възможността да се пренесем там. Бях на пътеката към билото, но мислено бях в Испания, Италия и Полша. Разказвахме си и забавни случки от детството и училището. Всичко, което ни е изградило като хора. Бяхме толкова различни, но въпреки това станахме толкова близки. Фактът, че се познавахме едва от няколко дни, не оказваше влияние.  Със сладки приказки времето беше минало неусетно. И въпреки че бяхме ходили от часове, не усещахме умора. Изгледът от върха беше чуден. От там дори виждахме сградата, където провеждахме занятията си  и къщичките, в които бяхме отседнали. Усещането беше невероятно. Бяхме стигнали до горе и по пътя бяхме станали още по-близки.

Това изкачване се превърна в един от най-хубавите ми спомени.

Антония Кушлева
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре