Храмов празник чества днес църквата "Св. Георги" в с.Върбово. Строена през 1871г. тя е една от най-старите и в същото време много красива и запазена църква. Времето сякаш не е покътнало нито сградата, нито стенописите зографисани от Димитър Христов година след построяването на храма. Образите на светците и библейските сцени са изключително свежи и запазени. Това според специалисти се дължи на факта, че са рисувани върху хоросана с маслени бои и кисело мляко, които са попили добре в мазилката.
Факт е обаче, че и местните милеят за храма си и го поддържат. А на празник всички върбовци пръснати по страната се връщат тук при корена си и се събират в църквата за служба и курбан за здраве. Така и днес, на храмовия празник църквата бе пълна. Млади и стари дойдоха за празничната служба, отслужена от отец Иван. Всяка година на Гергьовден иначе почти обезлюденото селце живва. Чува се глъчка, навсякъде има оживление.
Преди 50 години Върбово наброявало 750 души, разказват местните. След закриването на ТКЗС-то, а след това и на училището, постепенно върбовци се принудили да се изселят и да търсят препитание и образьование за децата си по всички краища на страната. Съдба, споходила десетки малки села в Родопите. Днес тук живеят само 10 души. Често туристите в селото са повече от местните. Иначе Върбово е със сигурност едно от най-живописните места, които можете да видите.
Скътано високо в планината, на около 3 км. от Широка лъка, запазило стария, автентичен дух на родопското село. Сега към красивите гледки и достолепието на старите къщи пролетта е добавила и невероятен зелен килим, изпъстрен с жълта иглика, сини незабравки и пъстри теменужки. А дърветата са побелели, сякаш засипани със сняг.
Тази година Гергьовден е в сряда - ден за пости. За това и в двора на църквата днес липсваше обичайния курбан и в селото не се въртяха чевермета, това обаче не им попречи да се повеселят. А чеверметата, тях някои завъртяли в аванс вчера, а други пазят за утре. Радостното е друго - че църквата днес бе пълна и без курбан, че не е яденето е това което събира хората, а са дошли просто така да запалят свещ, да се помолят и да почетат празника.