Възстановка разплака присъстващите на честването на Илинденско-Преображенската епопея в Славейно

Всяка година в началото на август комитското село Славейно, което е център на борбите в родопския край, събира родолюбци, за да засвидетелстват своята почит към героите преображенци. Признателни българи окичват паметниците на местните хайдути с венци и цветя. Саможертвата на загиналите и отдалите живота си за българската свобода са здраво вплетени в народната памет. Илинденско-Преображенската епопея изразява мощния български устрем за осъществяването на националния идеал – освобождението и обединението на всички българи.

Освен 107-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, тази година Славейно отбеляза и 130 години от рождението на величавия герой на национално освободителните борби в Родопите - знаменосецът и подвоеводата на Среднородопската чета - Кольо Шишманов. Акцент в програмата бе възстановка по сценарий на Валентина Василева - гл. експерт "Култура" към община Смолян, в която актрисата Искра Йосифова изигра страданията на майката на убития от турците Кольо Шишманов. Комитската майка гради легенда, която спасява селото от опожаряване.

„Страшна драма се разиграва в Славейно, между училището и черквата. Мъртвият комита Кольо Шишманов е хвърлен на хорището, черната му коса се спуска на кървави кичури. Наредено е цялото село да се извърви пред трупа на хайдутина, за да го разпознаят. Славейновци вече знаят, че ще запалят селото, като се окаже, че убитият знаменосец е от Славейно. Но комитската майка, родопската майка- орлица жертва всичко, което има – сина си, майчинството си, сълзите си. Гради легенда и спасява всички”, разказа в Славейно актьорът Румен Бечев в началото на възстановката.

Присъстващите настръхнаха от думите и силното артистично изпълнение на Искра Йосифова - Кольошишмановата майка, вдовицата Яна, на която също дошло ред да разпознае мъртвия си син. „Тръгва в празнична чиста премяна, доблестно чело изправила Яна, Кольошишманова майка вдовица, гордо пристъпва с дух на орлица, мъка дълбоко в душа си стаила, поглед привидно спокоен открила,  тя пред сина си върви и не трепва, само на себе си тайно нашепва”… Майката намерила сили, не отронила сълза и заявила пред турците, че не познава сина си.

Сломена от мъката обаче, като се прибрала вкъщи, тя се свила в огнището, за да не я чуят изедниците,  плакала и викала с пълно гърло по изгубения си син. „Кольо ле, Кольо, чедо най-мило, черната смърт  ли избра за венчило?”. А в това време, жените от селото взели бурилата и започнали да бият мляко. Чукали колкото сила имат, за да заглушат плача на Яна. От очите им капели едри сълзи и се вливали в млякото.Никой от турците не разбрал, че комитата Кольо Шишманов е Яниният син. Селото било спасено. На другия ден го погребли като непознат - без свещеник, без цветя и свещи…  Родолюбците помнят подвига на националните герои. Помнят и делото на майката на знаменосеца Кольо  Шишманов, спасила родното си село от превръщането му в пепелище.