Родопските черги са хит на пазара

Родопските черги са хит на пазара
„Сърце и много търпение трябват, за да направиш един килим. Истинско удовлетворение за мен е да знам, че ще зарадвам някого с красотата на артикулите, които произвеждаме”, казва 57-годишната Ангелина Дългъчева. Тя работи в смолянско предприятие за родопски тъкани от 1972 г., от тогава създава десените и разцветките на многото видове изделия, които произвежда фирмата. Започнала е работа веднага след завършването на текстилния техникум в Пловдив. Родом е от девинското село Михалково, но живее в Смолян. Страстта си към красивите багри на килимите и одеялата е наследила от майка си. Сега автентичните модели, които произвежда предприятието са плод на нейното въображение.
tukanetukane_4
„Когато пускаме нов модел, аз реално знам как ще изглежда в готов вид. Съобразявам се преди всичко с желанието на клиента и предлагам моето виждане за поръчката. Вече масово хората, които ценят истинското се връщат към естествените материали и автентичния вид на изделието. Масовата и машинна продукция вече не се харесва”, разказва Ангелина. Тя възпроизвежда старите традиционни за Родопите мотиви, в крак с днешното време. Пресъздава ги в родопски одеала, кичени халища, килими, черги, губери, битови покривки, покривала за легла, завеси, аглъци, възглавници, торби и др. В тях събира цялата красота на природата, която я заобикаля. 70% от работата в производството е ръчна, затова става бавно. На ръка се връзва всяко възелче на киченото халище или губера. Натуралните цветове също много се харесват на пазара. Работи се преди всичко по поръчка за обзавеждане на частни механи, хотели и битови къщи в родопски стил в цяла България и далеч зад пределите на родината ни. Родопските черги вече са хит на пазара.
tukane_2tukane_3
Тъкачеството е един от най-старите български занаяти. От дълбока древност родопчанката е втъкавала цялата красота от палитрата на планината, която я заобикаля. Преди стотина години всички жени тук са умеели да предат и тъкат. За суровини използвали вълна от овцете, лен и коноп в естествени цветове или обагрени в жълто, оранжево, червено или зелено. „Ние не работим със синтетика. Влагаме само естествени материали - памук, вълна, лен и коноп. В миналото една жена, когато започвала да тъче одеяло, е трябвало да си развлачи вълната, да я изпере, изпреде, да я боядиса и тогава да седне да тъче. Сега спазваме същия процес. Имаме си съвсем автентична тепавица и дъща”, разказа още Ангелина. Работят с механични станове за по-голяма производителност. „Във времето технологията непрекъснато се обновява, но пази традицията. Старая се да пресъздавам автентичното, но пренесено в модерното време”, заключи Дългъчева.
Вашият FACEBOOK коментар ...
нагоре

Така живеем в Родопите

Серафимовци искат да възстановят старата слава на връх Св. Неделя

09-07-2012

Серафимовци искат да възстановят старата слава на връх Св. Неделя

Екопътека, точно по рубежа на бойните действия на легендарния 21-и Пехотен Средногорски полк и неговият коман...

Над 5 хиляди гледаха кукерите в Широка лъка

07-03-2011

Над 5 хиляди гледаха кукерите в Широка лъка

  Най-голямата маска тежеше 30 кг. а чановете достигаха до 50 кг.   Над 5 хиляди души се стекоха в смолянско...

На 7 юли НЧ”Балкански просветител-1871”чества своя 150-годишен юбилей

05-07-2021

На 7 юли НЧ”Балкански просветител-1871”чества своя 150-годишен юбил…

Родното читалище е най-свидното културно огнище Винаги свързвам свободата с възрожденското читалище, което ...