Крепост Лютица – град Ивайловград

Когато разказваме за крепостите в България, от опит знаем, че най-полезна е информацията как се стига до тях. Много от крепостите са трудно достъпни, без указателни табели, без актуална информация за пътя. За да сме максимално полезни на туристите, подробно ще разкажем за пътуването ни. Информация, с която разполагахме преди тръгване беше, че за крепостта се минава през квартал Лъджа на Ивайловград, че от там до Лютица са 6 км, и че в този район са "вила "Армира" и стар римски мост. Нашата посока е през Кърджали - Момчилград - Крумовград към Ивайловград. Малко след началото на Ивайловград на широко кръстовище има малка табелка, която сочи, че за вила "Армира" пътят е на дясно.

 

Предполагаме, че това е квартал Лъджа. Не след дълго се появява една от познатите кафяви табели информираща, че Лютица е на 6 км в дясно. Пътят все още е асфалтиран, но само до последните къщи на квартала в тази посока. От там започва черен, но равен и добре отъпкан път. С високо проходим автомобил сме и реакцията ни беше - Е..., че то пътя е песен! Минаваме покрай Манастир "Св. Константин и Елена" и продължаваме нагоре. След втория километър има кръстовище, на което се кръстосват две дървени табели, едната сочи за Лютица нагоре, другата за римския мост надолу към реката. Тук някъде имаше и стара табела, която предупреждава, че туристите с леки автомобили са до тук.

 

В района има сечище и пътя започва да става все по стръмен и груб. Има два-три доста трудни участъка - стръмни, с дълбоки коловози и стърчащи камъни и клони в страни. Преди крепостта има още една от кафявите табели, показваща че пътя продължава още 1 км отново в дясно. Така след продължителното, бавно предвижване сме на крепост Лютица. Като площ тя наистина е много голяма - 26 дка.  Дължината на крепостните стени е около 600 метра, като на места от към юг достигат височина до 10 м. Неприятното е, че те се губят в избуяла растителност не само от външната им страна, но и вътре в крепостта.

 

До момента на Лютица са разкрити цитаделата (вътрешната крепост), донжонът (жилищната кула на управителя), основите на 2 църкви, некропол с 15 гроба, щерна-кладенец и останки от дървена канализационна система. От крепостните стени погледа ни се губи в една безкрайна шир, сливаща се с небето. След екстремното изкачване, тук горе човек може добре да си почините. Като цяло, Лютица беше за нас едно приятно еднодневно приключение.