Празник на община Борино

Типичен пример за симбиозата на културите в Борино е почитаният както от християните, така и от мюсюлманите пролетен празник Гергьорвден/Хъдърлез. За мюсюлманите празникът Хъдърлез се свързва с образите на светците Хадир и Иляз, които символизират живота, смъртта и безсмъртието.  Поверието гласи, че на 5-ти срещу 6-ти май, във времето между първи петли и изгрев слънце, светците се срещат след едногодишното си пътешествие по земята.  В часа на тяхната среща се твори безсмъртието и прераждането на ново начало. По традиция и в двете религии  Гергьовден/Хъдърлез са  един от най-обичаните и тържествени народни празници, които поставят началото на новата селскостопанска година. За туристите е интересна обредността, съсредоточена около няколко основни момента:
- В ранно утро, преди изгрев слънце т.е на 6 май, жените и децата излизат по ливадите и по три пъти се търкалят в росната трева за здраве. Събира се “адерлеска” роса в шише чрез намокряне и изцеждане на чиста кърпа.
- Характерен момент е наричанията на китките в с. Борино. Младите момичета свиват на китки събраните в навечерието на празника цветя и билки. Връзват ги с разноцветни конци и прикачват към тях свои накити, за да могат да ги разпознаят.  Поставят  ги в менче, да престоят през нощта.
- На Хъдърлез възрастна жена изважда от менче всяка китка. Едновременно с това  се пеят  традиционни за района турски фолклорни песни. Мотивите на тези песни играят ролята на своеобразна поличба за момата, чиято китка е извадена.  Често в тях се пее за успех, здраве, любов и брак.
Обичаите и вярванията, свързани с принасянето на курбана – заколване, опичане и разнасяне - имат предимно магичен и символичен характер. На Гергьовден тържествената обредна трапеза има характер на общоселски празник, който се прави на “зелено” при параклиса св.Георги. На празника важно място заемат люлките  и люлеенето за здраве. Първо се люлеят момите, а след това всеки, който пожелае.