Всъщност си давам сметка, че дори не се замислям върху значението на думите в тази мъдрост. А те имат сила, неподозирана  сила, защото са Истината.
Години наред бащиният ми род - потомците на Мария и Илия Ихтярови от село Полковник Серафимово, пръснати из страната и далечната и по-близка чужбина, се събираме на родова среща. Първата беше на 24 август 1996 г. Тогава се събрахме, за да запознаем децата си, втори братовчеди, да се знаят и зачитат, защото времето върви и безкомпромисно редиците ни редеят. А те трябва да знаят корените си, да усетят силата на рода. После още веднъж се събрахме и пак, и пак, та до днес.

 

На 11 и 12 август 2012 г. бяхме на поредната родова среща в село Полковник Серафимово. Въпреки семейните тревоги и болки на едни, сърдечно споделени от нас, въпреки кризата, въпреки всички трудности, се събрахме,  за да се изслушаме, да си дадем кураж, за да споделим тревогите и заедно да се помолим,  за да сме “заедно”, макар и разделени в пространството. Традиционно вече в старата църква “Въведение Богородично”, строена през 1836 г., бяхме на служба - в памет на нашите баба Мария и дядо Илия, другите наши близки и сродници, които вече не са с нас, както и в памет на защитниците на Родопите, загинали на връх Средногорец преди 100 години за Освобождението им. За здравето на живите също беше отслужена служба и водосвет... Звучеше плътният глас на отец Димитър Одаджиев в стария храм и в душите ни се раждаше надеждата за по-добро...

Разбира се, че след това напълнихме трапезите при нашите домакини - Дани и Христо Мусорлиеви. И никой не мислеше за това, че е безработен или гурбетчия, че иде  новата учебна година за студенти и ученици и трябват пари за какво ли не, че болежките с годините се трупат... Курбанът за здраве, щедро дарен от един от зетьовете - Иван Генов, вкусните кебапчета и прекрасните дини на Георги Каринков, сладката баница на Пенка Бояджиева, пивката ракийка на Васил Бояджиев, баниците и смилянският боб на Дора Симеонова, и още, и още вкусотии и сладости имаха своя принос за доброто настроение. Всеки щедро бе помислил за останалите - без изключения!

Така беше и на другия ден - с обща закуска, после обяд - с пълни маси, защото всеки се опитва да зарадва и да изненада.  А истинска веселба стана с подготвения от двете ентусиастки Росица Андреева и Недялка Филева ритуал по повод 60-годишнината на съвместния живот на Руска и Тодор Каринкови, живеещи сега в Рудозем. Най-изненадващо  за нас младите от рода взеха най-активно участие в него - арх. Андрей Генов с родопската гайда, брат му Ангел, също с диплома за висше образование, с тъпана, бъдещият ветеринарен техник Тошко Каринков, ”кумовете” икономистката Нели Цветкова, внучка на юбилярите, и съпруга й Хубен...И трикольора имаше кой да носи, и цветята, и бонбоните...Сълзи в очите, подаръци, песни, хоро, без което я няма онази невероятна сила на българина, и поздравления, и пожелания...- това беше настроението.

Род рода не храни... Вярно е, че е за съжаление онзи, който я няма. Защото от нея - родата, иде сила. Само че човек се уверява в това, когато го усети сам... А ние вече очакваме следващата ни родова среща.

автор Мария Андреева