Кемеров мост се издига на 15 км. от село Борино. Опазването на защитените и редки растителни и животински видове и забележителните скални форми поражда необходимостта от обявяването на много защитените територии в Родопите. От 2002 година за такава местност е обявена и "Поречието на река Девинска". Намира се в землището на гр. Девин и обхваща част от каньона на река Девинска. В този район се намира и старият римски Кемеров мост.
Би следвало достъпа до архитектурния паметник да е лесен и приятен за туристите. В действителност нещата не са такива. Тежък горски път, набразден от дълбоки коловози и затруднен на места от свлачища води до моста. Движейки се с високо проходим автомобил в продължение на около 1 час, пътуването е истинско изпитание. Разочарованието е пълно, когато вместо очакваната гледка на прочутия мост се достига до началото на заграден частен имот - рибарници. Бетонните им корита, железни тръби и съоръжения, заградени със стара ръждясала мрежа развалят природния ансамбъл. Оставена е тясна пътека, през която се достига до самия мост.
Зад огражденията се вижда захвърлената във времето каменна дъга в тясното и пусто корито, която прехвърля реката. Това е старинния римски или наричан още Кемеров мост (сводест мост). Личи, че строителят му е бил голям математик, художник и майстор. От груби речни камъни, без спойка е иззидана огромната мостова дъга широка 3 м., дълга 30 м. и висока 6 м. Тези така подредени камъни образуват идеален полукръг, стъпил на двата бряга на реката. Основите са положени върху скалистите брегове с хоросанова спойка. През моста е минавал римският път за Филипи, а до 1912г. е бил на граничната линия и западната му половина е била българска, а източната - турска.
Красивата линия на моста, околните скали , проломът на реката и гористата околност някога са били в пълна хармония. С намесата на съвремието тази хармония е нарушена.По нищо не личи, че Кемеров мост е ценен архитектурен паметник и историческа забележителност. Не е поддържан дървеният парапет, няма никакви удобства за туристите. Няма обособени места за почивка - беседка или пейка дори. За да поседне човек след трудния преход до там и обратно трябва, да го направи на самия мост или под него по речните камъни. Жалко е, че тази историческа ценност е забравена и оставена да се саморазруши.
още снимки вижте в галерията