Червената църква - град Перущица

Руините на „Червената църква“, се намират на около километър - два от град Перущица, област Пловдив. До неизвестения за туристите обект се стига по отклонение в ляво от главния път преди Перущица,  пътувайки от Пловдив. Църквата е на нивото на пътя, в ляво насред полето и въпреки развилата се растителност през май, тя се забелязва. Преди отбивката има стара табела, която е скрита зад храстите и се забелязва единствено, ако я търсиш. Ако пътуваш от Кричим към Пловдив, табела за отклонението от пътя, което идва в дясно на пътуващите - няма.

 

Ако не сте чували за останките на тази църква, никой не би предположил, че това което се забелязва недалеч е много ценен и интересен културен паметник. Отбивката от пътя, която води до обекта не е асфалтирана. Пътят е черен, но добре отъпкан между черешовите насаждения и напоителния канал. Обекта не е снабден с паркинг, липсват каквито и да е табели и информация, намира се насред пустошта. Туристите с по-висок автомобил могат да се предвижат без проблем до мястото, като следят отъпканите следи. От главния път до църквата се стига пеша за около 10 минути.

 

Макар и много разрушена, останките от църквата са достатъчни, за да изградят представа колко е бил забележителен този раннохристиянски храм. Наречена е Червената църква, заради цвета на материала, от който е построена. Запазена е арката на храма, която е напукана и това е наложило укрепването й с дървено скеле, направено явно преди доста години. От тогава са и подпорните метални тръби, които на места вече стърчат опасно. Останките от стените показват, че височината на постройката е била около 20 - 30 метра.  Църквата е била богато украсена и все още на по-малко достъпните за дъжда и вятъра мета - под куполите, стенописите са се позапазили.

 

Величествените  руини на този ценен, забележителен християнски паметник са достигнали до наши дни, но по нищо не личи, че целим да ги запазим. В момента основите на постройката са срастанали с растителността. Наоколо тревата е избуяла и не е възможно дори да я приближиш, за да я разгледаш по отблизо. Това също не е безопасно, имайки предвид стърчащите вече нестабилни укрепления и рушащите се стени. Виждайки постройката макар и порутена, с величието си поражда възхищение, но в същото време и огорчение, че е оставена сама да се бори със силата на природата.