Всяка година стогодишната баба Шина води хорото на събор в Манастир

Всяка година на Петровден 100-годишната баба Шина Бедрова води хорото и вее байрака на събора в родното й село Манастир. Днес родопчанката навърши един век и посрещна гостите си с вкусен клин и червено вино. Сега живее при дъщеря й Веска Бакларова в Смолян, но не защото не може да се справя сама в най-високото планинско село, а заради зимата и дървата за отопление. В отлично здраве и работоспособност е и до ден днешен се грижи сама за себе си.
Баба Шина е втората столетница за годината в общината. Дребничка, с живи очи и широка усмивка тя ни  посреща на прага на къщата. Живялата цял век жена не изглежда на 100 години, крие поне 30. Дъщеря й Васка обаче е категорична: ”На 100 е, има си кръщелно свидетелство”.

 
„Живяла съм всякак. На  7 години съм останала сирак и сама съм си изкарвала прехраната. Ходила съм да гледам деца за една фила хляб”, разказа столетницата. Едно от децата, които е гледала е бил бащата на експрезидента Петър Стоянов – Стоян. „На 12 години една жена ме взе да ме научи да шия вълненици. После ми вика: „Аз та учих, пък ти стана по-голяма майсторка от мене”, продължи разказа си баба Шина. Въпреки нелекия живот, тя не се оплаква, напротив даже, от висотата на 100-те си години пожела на всички дълъг живот, здраве и щастие – повече от нейните.Баба Шина е изкусна шивачка.

„В моя край всички ме познават. 17 села съм обслужвала – шила съм и мъжки и женски носии”, казва столетницата.  Първият вълненик ушила на своя близка. Уговорката била, ако не се получи добре, да й върнат плата. Дрехата обаче станала за чудо и приказ и от тогава всички започнали да я търсят.
 „Сега позакърпвам това-онова, но ми е по-трудно, ръцете ми треперят”, казва баба Шина и поглежда с усмивка към ръцете, които цял живот са й изкарвали прехраната. И въпреки това старата ръчна машина стои в стаята й, а на нея – недовършен родопски терлик,  майсторски извезан. „Без работа не оставам, навън навътре, все си шетам нещо”, казва с усмивка столетницата. Навремето шиела сватбените дрехи на всички булки в родното си село и в околностите. „Това е дар от Бога, каквото види с очите си, може да го сътвори с ръцете си”, посочва дъщеря й Васка.

Баба Шина има една дъщеря, три внуци и четири правнуци. Сега всички я гледат и я обичат. А и тя тях, затова казва „Моля се да умра, ама ми са мили децата да ги оставя”.
Като дойде Петровден баба Шина си отива в родното село – Манастир. „Тогава там има събор. „Две  години поред все аз водя хорото, и байрака нося”, хвали се стогодишната жена. А там цяло лято си намира работа  -  грижи се за градинката, в която отглежда ягоди, малини, лук, картофки. За себе си казва: „Аз не съм лакома, по-галям да давам, отколкото да взимам”. И може би тук се крие тайната на дълголетието, защото няма стогодишен юбиляр, който да не излъчва доброта и ведрост, въпреки трудния живот, който са имали почти всички.

Скъп гост на 100-тния юбилей на Шина Бедрова бе и кмета на община Смолян Дора Янкова. Тя подари на столетницата телевизор, бонбони и любимото й кафе „Лазарин”, а оттук насетне бабата всеки месец ще получава по 50 лв. върху пенсията си.

Смолян държи първенството по дълголетници и столетници. Изхождайки от това, Общинския съвет реши в края на миналата година Хаджичоневата къща в Устово – паметник на културата, да бъде преустроена в Информационен център по дълголетието, а проф. д-р Аргир Хаджихристев, който е специалист по геронтология ще бъде негов ръководител.