Трите воденици - село Гърнати

Петък, 02 Януари 2015 09:10
Публикувана от Смолян-днес
Публикувана в Други
Печат
Е-мейл

Освен всички природо-географски красоти и дадености на Гърнати, то има и една архитектурна забележителност, криеща огромни истории и мистики около себе си. Това са трите старинни воденици, намиращи се в околностите на селото, строени още към края на 15, началото на 16 век. Едната от тях носи името "Панкина воденица" и е разположена на Буреска река. Втората се нарича "Хаджикулова воденица", намираща се по долината на Мъзълска река, а третата от тях носи наименованието "Ресимова воденица" и е също на Мъзълска река .

"Панкината воденица" е най-старата от трите. Името си носи от първият воденичар - Панко, навяващо на мисълта, че тя е строена още преди идването на османците в Родопите . Последният неин воденичар бил от малкото селце - Усковце. Тя се намира на пешеходния път между Гърнати и Средец .

"Хаджикуловата воденица", намираща се в местността "Стока" е най - голяма като площ от трите - нейните воденични камъни са 4 на брой, а улея (коритото), по което идва водата е широко 8 метра. В нея идвали да мелят брашно и фураж и много хора от съседните села като: Кочани , Диманово и Тънка бара. Преданието за нея е, че турските нашественици не могли да превземат селото цели 6 месеца, докато накрая заклали воденичаря и тръшнали вратите на воденицата. Едва тогава селото е превзето, поради това, че населението щяло да измре от глад.

Третата воденица, наречена "Ресимова" крие огромна мистика, около себе си: "Млада сгодена мома, на която в следващия ден предстояла сватба(гезя), отишла в ранни зори на воденица, за да смели достатъчно брашно за гощавката. Тя разтоварила чувалите с зърно от самара на мулето и ги изсипала в коша на воденицата, където започнало да се мели. Денят бил дъждовен и валяло като из ведро. След като брашното се смляло, момичето го напълнило отново в чували, натоварила го и си потеглила към вкъщи. Но когато стигнала до моста над Мъзълска река, по който тя трябвало да премине, видяла, че придошлата река го откъснал . Мощното течение дълбаело неуморно в основата на скалистата долина. Момата дълго мислила и накрая нагазила в реката, заедно с натовареното муле. От тежкият товар мулето не можело да помръдне и придошлите буйни води го отнесли, заедно с младата годеница. Името си воденицата получила именно от момата - след женитбата тя щяла да носи името „Ресимка".

След време се появява и "Рашницата"(Хромела), състоящ се от два кръгли камъка – горен и долен с диаметър около 50 см. дебелината на всеки от камъните е около 7-8 см. Долният камък има в средата дупка, в която е забито дърво, в което има забит пирон. Този пирон служи за ос на малка дъсчица. Горният камък има отвор в центъра си , в който отвор влиза тази дъсчица и го държи за да не се измества от оста при въртене. През този отвор се пуска с ръка по малко жито и същевременно се върти горният камък. За да става по-лесно въртенето, горният камък е снабден с дървена дръжка.
Гърнати е целогодишно посещавано от български и чуждестранни туристи, привлечени от девствената природа, архитектурните паметници, запазените традиции, богатото културно наследство и традиционното родопско гостоприемство.

Вашият FACEBOOK коментар ...